Не вярвахме на очите си: В Черно море е открит изгубеният свят на древните кораби

Средновековен кораб лежи на почти километър дълбочина на дъното на Черно море. Неговите мачти, греди и талпи се таят необезпокоявани в мрака през последните 7-8 века. Липсата на кислород в ледените дълбини са го спасили от набезите на морските обитатели, които пируват с потънало дърво. Тази есен екип от изследователи спусна робот, който освети останките и направи хиляди снимки с висока резолюция, които после компютър сглоби в детайлни изображения. Археолозите датират откритието около XIII-XIV век и хвърлят нова светлина върху предтечите на плавателните съдове от XV и XVI век, които са открили Новия свят, включително този на Христофор Колумб.
Въпросният средновековен кораб вероятно е служил на Венецианската република, която е имала колонии в Черно море. Никога досега подобен съд не е откриван в толкова запазен вид. Особено значителна находка е квартердекът (палуба в кърмовата част на кораба), от който капитанът е командвал екипаж от 20-ина моряци. “Подобно нещо не е виждано в подводната археология – казва Родриго Пачеко-Руис, член на експедицията от Центъра за морска археология в университета в Саутхемптън, Великобритания. - Не можехме да повярваме на очите си!” 
Находката е само част от над 40 корабокруширали съдове, които международният екип е открил и фотографирал край бреговете на България в един от най-забележителните археологически удари. Възрастта на плавателните съдове обхваща над хилядолетие - от Византийската до Османската империя, от IX до XIX век. Корабите са в толкова добро състояние, че изображенията разкриват непокътнати намотки от въжета, рулове и пищна дървена декорация. “Те са удивително запазени”, казва Джон Адамс, ръководител на проекта в Черно море, основател и директор на Центъра за морска археология в Саутхемптънския университет.
Крум Бъчваров, член на екипа от университета в Кънектикът, който е израснал в България и е правил ред проучвания в нейни води, нарича откритието “надминаващо и най-смелите ми очаквания”. Според други експерти в аналите почти няма подобни находки с толкова много различни и добре запазени корабни останки. “Велико откритие. Очакваме чрез него да научим повече за древните търговски пътища”, казва Шели Уочсмън от Института по морска археология към университета A&M в Тексас. През Черно море са пренасяли стоки като зърно, кожи, вино, платове, бижута, маслини, коне и хора. Татарите поробвали християните и ги транспортирали за продан в градове като Кайро. На европейците морето осигурявало достъп до северния клон на Пътя на коприната, през който внасяли свила, атлаз, мускус и други аромати, подправки и скъпоценности. 
Смята се, че Марко Поло е плавал из Черно море, чиито брегове са били осеяни с италиански търговски колонии. Печалбите били толкова големи, че през XIII и XIV век Венеция и Генуа водят войни за контрол над търговските пътища, включително черноморските. Според Брендън П. Фоли, археолог от Океанографския институт в Кейп Код, Масачузетс, отличното състояние на потъналите кораби подсказва, че много предмети в техните трюмове също са добре запазени. “Може да се открият книги, пергаменти, писмени документи. Кой знае колко много такива са били транспортирани. Сега имаме възможността да разберем това. Поразително!” - казва той. Специалистите твърдят, че успехът в български води може да насърчи и други страни, които контролират части от Черно море, да се присъединят към археологическото дирене. Това са Грузия, Румъния, Русия, Турция и Украйна. Д-р Фоли, изследвал много потънали съдове в Черно море, уверява, че морската шир несъмнено крие десетки хиляди кораби. “Всичко, потънало там, се запазва. Няма да се изгуби”, твърди той. 

Коментирайте