Годишният темп на инфлацията в Турция се повиши до най-високото си ниво от 2002 г. през декември, показват официалните данни, след валутна криза, предизвикана от нетрадиционната икономическа политика на президента Реджеп Тайип Ердоган, информира "Франс прес".
Потребителските цени скочиха до 36,1% миналия месец спрямо същия период на 2020 г., и спрямо 21,3% през ноември, според турската статистическа служба.
Числото е най-високото от октомври 2002 г., когато инфлацията достигна 33,45 процента, преди партията на Ердоган да дойде на власт през ноември същата година.
То е също така повече от седем пъти официалната цел на правителството.
Потребителските цени нараснаха с 13,6% през декември спрямо нивата им от предходния месец, отразявайки постоянно влошаване на покупателната способност на турците, което допълнително ущърби спадащия рейтинг на Ердоган.
Трайният успех на Ердоган често се e приписвал на развитието и просперитета, които неговото правителство осигуриха след финансова криза през 2001 г.
Неговата партия с ислямски корени дойде на власт през следващата година и той доминираше турската политика през последните две десетилетия като министър-председател и президент.
Но той се сблъсква с все по-труден път към преизбиране в избори, които трябва да се проведат в средата на 2023 г.
Турската лира загуби 44 процента от стойността си спрямо долара миналата година, като загубите се ускориха в края на миналата година, когато Ердоган организира серия от резки намалявания на лихвите.
Ердоган се противопоставя на високите лихвени проценти като "майката и бащата на всяко зло", вървейки срещу икономическата ортодоксия, за да твърди, че те причинявали висока инфлация, вместо да я ограничават.
Доларът се покачи до исторически връх от близо 18,4 лири по времето, когато Ердоган обяви нови мерки за подкрепа на валутата миналия месец.
Оттогава обменният курс се понижи до около 13 лири за долар, въпреки че турската валута загуби още два процента след обявяването на инфлацията.
Един долар струваше 7,4 лири в началото на 2021 г.
Потребителските цени скочиха до 36,1% миналия месец спрямо същия период на 2020 г., и спрямо 21,3% през ноември, според турската статистическа служба.
Числото е най-високото от октомври 2002 г., когато инфлацията достигна 33,45 процента, преди партията на Ердоган да дойде на власт през ноември същата година.
То е също така повече от седем пъти официалната цел на правителството.
Потребителските цени нараснаха с 13,6% през декември спрямо нивата им от предходния месец, отразявайки постоянно влошаване на покупателната способност на турците, което допълнително ущърби спадащия рейтинг на Ердоган.
Трайният успех на Ердоган често се e приписвал на развитието и просперитета, които неговото правителство осигуриха след финансова криза през 2001 г.
Неговата партия с ислямски корени дойде на власт през следващата година и той доминираше турската политика през последните две десетилетия като министър-председател и президент.
Но той се сблъсква с все по-труден път към преизбиране в избори, които трябва да се проведат в средата на 2023 г.
Турската лира загуби 44 процента от стойността си спрямо долара миналата година, като загубите се ускориха в края на миналата година, когато Ердоган организира серия от резки намалявания на лихвите.
Ердоган се противопоставя на високите лихвени проценти като "майката и бащата на всяко зло", вървейки срещу икономическата ортодоксия, за да твърди, че те причинявали висока инфлация, вместо да я ограничават.
Доларът се покачи до исторически връх от близо 18,4 лири по времето, когато Ердоган обяви нови мерки за подкрепа на валутата миналия месец.
Оттогава обменният курс се понижи до около 13 лири за долар, въпреки че турската валута загуби още два процента след обявяването на инфлацията.
Един долар струваше 7,4 лири в началото на 2021 г.
Снимка:EPA/БГНЕС
Източник:News.bg
Коментирайте
1 USD = 1.80844 BGN
1 GBP = 2.34442 BGN
1 CHF = 2.08222 BGN
