Един прекрасен финал на деня на Съединението ни предоставиха Васко Кръпката и приятели в село Пчеларово. За втори път култовата група Подуене Блус Бенд - Васко Кръпката, китара Краси Табаков и Николай Бакалов-барабани, зарадваха възторжената публика в чудната градина на маестра Константина Петкова. Самата достолепна домакиня зае първа позиция и приглася на големите музиканти. Специална гостенка на вечерта в ръцете на Васко Кръпката беше китарата на Георги Минчев. Една „Бяла тишина“ пяха в захлас под големият орех публика и музиканти. Китарата остана с пет струни, но Васко не се отказа да пее и да разказва за пътешествията си със завещаният му от Георги Минчев инструмент по целия свят. Два пъти в Америка, Австралия и Нова Зеландия до село Пчеларово община Ген.Тошево.
„Беше наистина удоволствие този концерт, бях чувал за това благословено място, с такава история и истинско културно средище е било през годините“, сподели след концерта Васко Кръпката. Свирили сме къде ли не, но като ми се обади Константина Петкова скочих до небето, признава музикалният магьосник. На такова място в конюшнята на дядо Петко не бяхме свирили. Тук са идвали не само цар Борис, княз Кирил, целият Сатиричен театър е бил тук и хората от цялата околия идват да ги гледат. “Слава на тази велика българка, която поддържа това място и се случват такива неща дори в село Пчеларово, това ни липсва в България“, казва Васко. Песните на Подуене Блус Бенд са история. Техният автор Васко Кръпката е преживял всичко, което е написал. Излива се от душата му музиката и текста и затова публиката е омагьосана. Всяко съвпадение със събития и имена не е случайно, шегува се фронтменът.
“Аз съм в нещата, обичам да съм сред публиката, сред хората на улицата, не съм стъпвал в музикално училище, учил съм се да свиря на китара, на хармоника, на барабани, самоук съм“, увлекателна разказва музикантът и ти потъваш в неговото и наше време в което искахме комунизмът да си отиде. В песента се не отиде, а отива , поправя ме Васко. Много хора му се сърдели, че това не се е случило. Но той е категоричен за него и за семейството му, за приятелите и за музиката му този порочен строй си е отишъл, безвъзвратно го е изпратил направил е каквото може. „Искам да ви кажа твърдо, ама много сериозно, че комунизмът си отиде ,но предпоставките за неговото завръщане са на лице. Затова последният куплет на тази песен завършва с: Но борбата продължава“. Това е вечна мисия, не съм си мислел, че ще стане за ден два, слушал съм Бийтълс, Ролинг Соунс, Лет Цепелин, Пинк Флойд и знам, че това е вечна мисия.
Сега съм направил една песен 15 куплета и четири припева, казва се „Нова история БГ“. Винаги ще раждам песни дори и да не съм на площада, зарича се Васко Кръпката и допълва, че няма как да го видим редом до БСП на протестите. С хората, които създадоха мутрите, не мога да вървя и да викам „Долу мутрите“. Моята музика от 31 години е против мутрите, трупа още аргументи неповторимият музикант. Кръпката с кръпките върху дънките стои до мен и е изключително благосклонен към желанието ми да измъкна нещо което през всичките тези години не е казал. Спрял е за малко сред приятели на път за Созопол, където участва в Аполония със своята вечна хармоника и с китарата на Минчев. Незабравима вечер в къщата на маестра Петкова. Този дом трябва да остане и след нас да напомня за творците, политиците и книжовниците преминали през градините и пили от студената вода и крушовата ракия. Пък, ако случи и на музикант като Кръпката, пиши го щастливец.
„Беше наистина удоволствие този концерт, бях чувал за това благословено място, с такава история и истинско културно средище е било през годините“, сподели след концерта Васко Кръпката. Свирили сме къде ли не, но като ми се обади Константина Петкова скочих до небето, признава музикалният магьосник. На такова място в конюшнята на дядо Петко не бяхме свирили. Тук са идвали не само цар Борис, княз Кирил, целият Сатиричен театър е бил тук и хората от цялата околия идват да ги гледат. “Слава на тази велика българка, която поддържа това място и се случват такива неща дори в село Пчеларово, това ни липсва в България“, казва Васко. Песните на Подуене Блус Бенд са история. Техният автор Васко Кръпката е преживял всичко, което е написал. Излива се от душата му музиката и текста и затова публиката е омагьосана. Всяко съвпадение със събития и имена не е случайно, шегува се фронтменът.
“Аз съм в нещата, обичам да съм сред публиката, сред хората на улицата, не съм стъпвал в музикално училище, учил съм се да свиря на китара, на хармоника, на барабани, самоук съм“, увлекателна разказва музикантът и ти потъваш в неговото и наше време в което искахме комунизмът да си отиде. В песента се не отиде, а отива , поправя ме Васко. Много хора му се сърдели, че това не се е случило. Но той е категоричен за него и за семейството му, за приятелите и за музиката му този порочен строй си е отишъл, безвъзвратно го е изпратил направил е каквото може. „Искам да ви кажа твърдо, ама много сериозно, че комунизмът си отиде ,но предпоставките за неговото завръщане са на лице. Затова последният куплет на тази песен завършва с: Но борбата продължава“. Това е вечна мисия, не съм си мислел, че ще стане за ден два, слушал съм Бийтълс, Ролинг Соунс, Лет Цепелин, Пинк Флойд и знам, че това е вечна мисия.
Сега съм направил една песен 15 куплета и четири припева, казва се „Нова история БГ“. Винаги ще раждам песни дори и да не съм на площада, зарича се Васко Кръпката и допълва, че няма как да го видим редом до БСП на протестите. С хората, които създадоха мутрите, не мога да вървя и да викам „Долу мутрите“. Моята музика от 31 години е против мутрите, трупа още аргументи неповторимият музикант. Кръпката с кръпките върху дънките стои до мен и е изключително благосклонен към желанието ми да измъкна нещо което през всичките тези години не е казал. Спрял е за малко сред приятели на път за Созопол, където участва в Аполония със своята вечна хармоника и с китарата на Минчев. Незабравима вечер в къщата на маестра Петкова. Този дом трябва да остане и след нас да напомня за творците, политиците и книжовниците преминали през градините и пили от студената вода и крушовата ракия. Пък, ако случи и на музикант като Кръпката, пиши го щастливец.
Аудио:
Коментирайте
.gif)
