Досегашните прогнози за климатичните промени са подценявали ролята на облаците в процесите и затова глобалното затопляне може да се окаже по-тежко, отколкото се предполагаше, пише британският в. "Гардиън".
Спoред изследване на Йейлския университет, удвояване на количествата въглероден диоксид в атмосферата, в сравнение със нивата му преди индустриалната революция, ще се отрази в повишаване на глобалната температура с до 5.3 градуса по Целзий. Това е доста над досега прогнозираните 4.6 градуса.
Анализ на сателитни данни, извършен от учените ипубликуван в сп. "Сайънс", показва, че облаците съдържат много повече молекули вода, а не толкова ледени кристали, колкото се предполагаше досега. Облаците с ледени частици отразяват повече слънчева светлина, отколкото тези с вода, и така спират затоплянето на земната повърхност. Затова и подценяването на съдържанието на вода в тях може да доведе до грешни прогнози.
Заради увеличението на въглеродния диоксид, по-малко облаци ще имат способността да отразяват слънчевата светлина, което означава, че прогнозите за ефекта на глобалното затопляне ще трябва да се повишат, се казва в изследването.
Високите нива на затопляне ще затруднят държавите да спазят поставената цел за намаляване на глобалната температура с 2 градуса – цел, която бе договорена на световната среща за климата в Париж миналата година. "Моделите системно подценяват количеството течност в облаците, което означава, че те неотразяват точно реалностите", коментира Айви Тан, която е част от изследователския екип.
Учените се опитват да се справят със степента на влиянието, което съдържанието на водна пара в облаците ще окаже върху глобалното затопляне. Изследване, публикувано миналата година, показа, че краткосрочните колебания в облаците могат да имат дълготрайно влияние върху затоплянето на Земята.
Спoред изследване на Йейлския университет, удвояване на количествата въглероден диоксид в атмосферата, в сравнение със нивата му преди индустриалната революция, ще се отрази в повишаване на глобалната температура с до 5.3 градуса по Целзий. Това е доста над досега прогнозираните 4.6 градуса.
Анализ на сателитни данни, извършен от учените ипубликуван в сп. "Сайънс", показва, че облаците съдържат много повече молекули вода, а не толкова ледени кристали, колкото се предполагаше досега. Облаците с ледени частици отразяват повече слънчева светлина, отколкото тези с вода, и така спират затоплянето на земната повърхност. Затова и подценяването на съдържанието на вода в тях може да доведе до грешни прогнози.
Заради увеличението на въглеродния диоксид, по-малко облаци ще имат способността да отразяват слънчевата светлина, което означава, че прогнозите за ефекта на глобалното затопляне ще трябва да се повишат, се казва в изследването.
Високите нива на затопляне ще затруднят държавите да спазят поставената цел за намаляване на глобалната температура с 2 градуса – цел, която бе договорена на световната среща за климата в Париж миналата година. "Моделите системно подценяват количеството течност в облаците, което означава, че те неотразяват точно реалностите", коментира Айви Тан, която е част от изследователския екип.
Учените се опитват да се справят със степента на влиянието, което съдържанието на водна пара в облаците ще окаже върху глобалното затопляне. Изследване, публикувано миналата година, показа, че краткосрочните колебания в облаците могат да имат дълготрайно влияние върху затоплянето на Земята.
Снимка:express.co.uk
Източник:Dnevnik.bg
Коментирайте
