Според народните вярвания 15, 16 и 17 юли (по грегорианския календар) са трите най-горещи дни в годината, наречени Горещници, Горешляци, Чуреци, Блъсъци, Германовци. Обредните практики на тези дни са познати основно в Северна, Западна и Югозападна България. Всеки от трите дни има свое име – в Северна България ги наричат Чурлига, Пърлига и Марина Огнена. Всъщност третият от тези дни е празникът на Света Марина.
На Горещниците е забранена полската и домашната работа, защото огън ще изгори къщата или добитъка. Вярва се, че нивите и ожънатите снопи се запалват, тъй като огън слиза от небето, най-често под формата на светкавици. На някои места в Южна България дните не са три, а цяла седмица до Илинден (20 юли), неречена „запалена неделя“.
През тези дни хората се къпят в лековити извори – тогава силата им е особено голяма.
Най-строго се почитат първият и третият Горещник. В миналото на първия ден вечерта се изгасвал огънят във всички огнища в селището, на втория не се кладе огън, а на третия ден (Св. Марина) „сред село“, на мегдена, се пали нов огън („жив огън“, „божи огън“, „див огън“), всеки си взема от него и си го носи у дома, за да „поднови“ огъня в къщата си.
Понякога „жив огън“ се „хваща“ не само с цел да се обнови старият огън в селото, но и срещу епидемия. Прави се с два колеца и едно вретено – колците трябва да са от липово дърво, отсечени от дървета близнаци. Забиват се в земята, в жлебове се поставя вретено, вързано с връв, и се върти – от триенето се „ражда“ новият огън. Трябва обаче да го въртят двама близнаци или братя, които са първо и последно дете в семейството. В някои региони от това се наклажда и голям огън, който мъжете прескачат срещу болести.
В Софийско по тези три дни се гадае какво ще бъде времето през месеците януари, февруари и март в следващата година. Ако Горещникът е топъл, то и времето през съответния месец ще е меко, ако е хладен – предвещава студ и виелици.
Третият ден от Горещниците е денят на Света Марина – в народните представи тя е владетелка на огъня, затова този ден в българския народен календар се нарича и Огнена Марина. Някъде я смятат за сестра на Свети Илия, в Странджа я наричат и „слънчева“ невеста.
.gif)
На Горещниците е забранена полската и домашната работа, защото огън ще изгори къщата или добитъка. Вярва се, че нивите и ожънатите снопи се запалват, тъй като огън слиза от небето, най-често под формата на светкавици. На някои места в Южна България дните не са три, а цяла седмица до Илинден (20 юли), неречена „запалена неделя“.
През тези дни хората се къпят в лековити извори – тогава силата им е особено голяма.
Най-строго се почитат първият и третият Горещник. В миналото на първия ден вечерта се изгасвал огънят във всички огнища в селището, на втория не се кладе огън, а на третия ден (Св. Марина) „сред село“, на мегдена, се пали нов огън („жив огън“, „божи огън“, „див огън“), всеки си взема от него и си го носи у дома, за да „поднови“ огъня в къщата си.
Понякога „жив огън“ се „хваща“ не само с цел да се обнови старият огън в селото, но и срещу епидемия. Прави се с два колеца и едно вретено – колците трябва да са от липово дърво, отсечени от дървета близнаци. Забиват се в земята, в жлебове се поставя вретено, вързано с връв, и се върти – от триенето се „ражда“ новият огън. Трябва обаче да го въртят двама близнаци или братя, които са първо и последно дете в семейството. В някои региони от това се наклажда и голям огън, който мъжете прескачат срещу болести.
В Софийско по тези три дни се гадае какво ще бъде времето през месеците януари, февруари и март в следващата година. Ако Горещникът е топъл, то и времето през съответния месец ще е меко, ако е хладен – предвещава студ и виелици.
Третият ден от Горещниците е денят на Света Марина – в народните представи тя е владетелка на огъня, затова този ден в българския народен календар се нарича и Огнена Марина. Някъде я смятат за сестра на Свети Илия, в Странджа я наричат и „слънчева“ невеста.
Снимка:webstage.bg
Коментирайте
.gif)
1 USD = 1.69895 BGN
1 GBP = 2.29962 BGN
1 CHF = 2.08979 BGN
