Окръжен съд - Добрич допусна да бъде разкрита тайната на произхода на осиновено лице, потърсило информация за биологичните си родители по здравословни причини - наличието на хронично заболяване, лечението на което изисква текущо проследяване и информираност за фамилната обремененост.
Семейният кодекс дава възможност на навършилите 16 години осиновени да поискат информация за биологичния си произход по съдебен път, „когато важни обстоятелства налагат това”. В закона обаче не е дадено определение на понятието „важни обстоятелства“, а преценката за това е оставена на съда. В конкретния случай Окръжен съд - Добрич счете, че са налице достатъчно основания за предоставяне на търсената информация.
В мотивите си съдът посочва, че при наличие на данни за генна обремененост, фамилната анамнеза способства и разширява възможностите за лечение, особено през последните години с навлизането на съвременни високотехнологични методи, основани на генетиката.
„Тайната на осиновяването се разкрива по изключение. Произходът е биологична връзка на детето с родителите му. Регламентацията му засята въпроси, извънредно съществени както за отделната личност, така и за цялото общество. То опира до най-интимни страни от личния живот на индивидите, до честта и достойнството на човека, до здравината на семейството, до най-сложни взаимоотношения”, коментира още съдът.
В решението, постановено в края на миналата година, съдът се позовава и на практиката на Европейския съд по правата на човека, основана на Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, в която правото на достъп на осиновените деца до данни за биологичния им произход е широко признато. В хода на съдебното дело представителят на прокуратурата също e дал становище за основателност на отправената молба.
От влизането в сила на новия Семеен кодекс - на 1 октомври 2009г., в Окръжния съд са гледани общо 12 граждански дела по молби за разкриване на тайната на осиновяването и това е първото, по което молбата е уважена. В останалите случаи се е стигало до отказ или до прекратяване на делото.
Семейният кодекс дава възможност на навършилите 16 години осиновени да поискат информация за биологичния си произход по съдебен път, „когато важни обстоятелства налагат това”. В закона обаче не е дадено определение на понятието „важни обстоятелства“, а преценката за това е оставена на съда. В конкретния случай Окръжен съд - Добрич счете, че са налице достатъчно основания за предоставяне на търсената информация.
В мотивите си съдът посочва, че при наличие на данни за генна обремененост, фамилната анамнеза способства и разширява възможностите за лечение, особено през последните години с навлизането на съвременни високотехнологични методи, основани на генетиката.
„Тайната на осиновяването се разкрива по изключение. Произходът е биологична връзка на детето с родителите му. Регламентацията му засята въпроси, извънредно съществени както за отделната личност, така и за цялото общество. То опира до най-интимни страни от личния живот на индивидите, до честта и достойнството на човека, до здравината на семейството, до най-сложни взаимоотношения”, коментира още съдът.
В решението, постановено в края на миналата година, съдът се позовава и на практиката на Европейския съд по правата на човека, основана на Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, в която правото на достъп на осиновените деца до данни за биологичния им произход е широко признато. В хода на съдебното дело представителят на прокуратурата също e дал становище за основателност на отправената молба.
От влизането в сила на новия Семеен кодекс - на 1 октомври 2009г., в Окръжния съд са гледани общо 12 граждански дела по молби за разкриване на тайната на осиновяването и това е първото, по което молбата е уважена. В останалите случаи се е стигало до отказ или до прекратяване на делото.
Коментирайте
.gif)
