Във Велико Търново днес се чества 162-рата годишнина от рождението на големия български държавник Стефан Стамболов. Пред неговия паметник в старата част на града ще бъде отслужен благослов и с военен ритуал ще бъдат положени венци и цветя.
Слово за бележития революционер и държавник ще произнесе историкът от Великотърновския университет проф. Пламен Павлов. Организатори на поклонението в родния град на Стефан Стамболов са местната община и Националния военен университет "Васил Левски"
Припомняме, Стефан Стамболов е роден на 31 януари (стар стил) 1854 г. в Търново. Учи първоначално там, а по-късно и в Духовната семинария в Одеса. Поради връзки с руски революционери е изгонен от семинарията. Прехвърля се в Румъния, където попада в средата на българската революционна емиграция. Завръща се в родния си град през 1873 г. и влиза в състава на местния революционен комитет.
Като негов делегат присъства на Общото събрание на Българския революционен централен комитет (БРЦК), проведено в Букурещ през август 1874 г. През есента на същата година е определен от БРЦК за заместник на Васил Левски и като Апостол се прехвърля отново в България, обикаля старите революционни комитети и успява да активизира дейността на някои от тях.
Развива извънредно активна дейност за подготовката на Старозагорското въстание от 1875 г. и участва в неговото провеждане. След неуспеха му е принуден да емигрира в Румъния. След като пристига в Букурещ, приема поканата на група млади революционни дейци за създаване на нов революционен комитет на мястото на БРЦК, който след потушаване на Старозагорското въстание изпада в криза и почти не функционира.
Във връзка с подготовката на ново въстание в България Стамболов е определен за апостол на Първи (Търновски) революционен окръг. През януари 1876 г. преминава р. Дунав и се отдава на организационна дейност в определения му окръг.
Избухването на Априлското въстание през 1876 г. в Четвърти (Пловдивски) революционен окръг заварва подготовката на Търновския революционен окръг още незавършена. Независимо от това в края на април 1876 г. този окръг също въстава. Въстанието обаче е потушено от османските власти.
Стамболов успява да се укрие и в края на юли 1876 г. се прехвърля отново в Румъния. Поканен от Р. М. Блъсков да поеме редактирането на последния вестник на Христо Ботев - "Нова България". Влиза и в състава на Българското централно благотворително общество, което се изявява като последния ръководен център на българската емиграция до избухването на Руско-турската война от 1877-1878 г. По време на войната става секретар на военния пратеник на Славянския комитет в България княз Наришкин, включва се активно в събирането на храни и продоволствия за руската войска, полага грижи и за Българското опълчение.
След приключването на войната се установява в Търново и се отдава на адвокатска дейност. Недоволен от несправедливите решения на Берлинския конгрес от 1878 г., Стамболов взема дейно участие в протестното движение против тях. Става един от основателите на местния комитет "Единство" и развива активна дейност за подготовката на Кресненско-Разложкото въстание (1878-1879 г.).
На 25 години Стефан Стамболов навлиза в политическия живот и реализира една непозната кариера. Без да има нужната възраст, през 1880 г. той вече е избран за народен представител и е сред най-изявените дейци на Либералната партия.
Посреща с голямо разочарование извършения държавен преврат през 1881 г. и рязко се обявява срещу опитите на княз Александър I Батенберг за потъпкване на конституцията и регламентирания от нея парламентарен ред в страната. След разцеплението на Либералната партия (1883-1884 г.) застава на страната на Петко Каравелов. В края на юни 1884 г., след назначаването на П. Каравелов за министър-председател, е посочен от него и избран за председател на IV Обикновено народно събрание.
Като председател на Народното събрание е първото официално лице в Княжество България, което подкрепя Съединението на Княжество България и Източна Румелия на 6 септември 1885 г. Макар и председател на Народното събрание, Стамболов участва като доброволец в Сръбско-българската война, която защитава Съединението на бойното поле. Съединението и неговата защита са удар за руските имперски интереси на Балканите, които не включват съществуването на съединена България извън руските условия.
Подтикнати от Русия, през 1886 г. група офицери-русофили извършват преврат и детронират героя на Съединението - княз Александър I Батенберг. Стамболов се обявява решително срещу преврата и организира контрапреврат, довел до връщането на княза в България.
Действията му по време на Съединението и кризата след преврата от 1886 се оказват решаващи за стабилизирането на страната и откъсването
Слово за бележития революционер и държавник ще произнесе историкът от Великотърновския университет проф. Пламен Павлов. Организатори на поклонението в родния град на Стефан Стамболов са местната община и Националния военен университет "Васил Левски"
Припомняме, Стефан Стамболов е роден на 31 януари (стар стил) 1854 г. в Търново. Учи първоначално там, а по-късно и в Духовната семинария в Одеса. Поради връзки с руски революционери е изгонен от семинарията. Прехвърля се в Румъния, където попада в средата на българската революционна емиграция. Завръща се в родния си град през 1873 г. и влиза в състава на местния революционен комитет.
Като негов делегат присъства на Общото събрание на Българския революционен централен комитет (БРЦК), проведено в Букурещ през август 1874 г. През есента на същата година е определен от БРЦК за заместник на Васил Левски и като Апостол се прехвърля отново в България, обикаля старите революционни комитети и успява да активизира дейността на някои от тях.
Развива извънредно активна дейност за подготовката на Старозагорското въстание от 1875 г. и участва в неговото провеждане. След неуспеха му е принуден да емигрира в Румъния. След като пристига в Букурещ, приема поканата на група млади революционни дейци за създаване на нов революционен комитет на мястото на БРЦК, който след потушаване на Старозагорското въстание изпада в криза и почти не функционира.
Във връзка с подготовката на ново въстание в България Стамболов е определен за апостол на Първи (Търновски) революционен окръг. През януари 1876 г. преминава р. Дунав и се отдава на организационна дейност в определения му окръг.
Избухването на Априлското въстание през 1876 г. в Четвърти (Пловдивски) революционен окръг заварва подготовката на Търновския революционен окръг още незавършена. Независимо от това в края на април 1876 г. този окръг също въстава. Въстанието обаче е потушено от османските власти.
Стамболов успява да се укрие и в края на юли 1876 г. се прехвърля отново в Румъния. Поканен от Р. М. Блъсков да поеме редактирането на последния вестник на Христо Ботев - "Нова България". Влиза и в състава на Българското централно благотворително общество, което се изявява като последния ръководен център на българската емиграция до избухването на Руско-турската война от 1877-1878 г. По време на войната става секретар на военния пратеник на Славянския комитет в България княз Наришкин, включва се активно в събирането на храни и продоволствия за руската войска, полага грижи и за Българското опълчение.
След приключването на войната се установява в Търново и се отдава на адвокатска дейност. Недоволен от несправедливите решения на Берлинския конгрес от 1878 г., Стамболов взема дейно участие в протестното движение против тях. Става един от основателите на местния комитет "Единство" и развива активна дейност за подготовката на Кресненско-Разложкото въстание (1878-1879 г.).
На 25 години Стефан Стамболов навлиза в политическия живот и реализира една непозната кариера. Без да има нужната възраст, през 1880 г. той вече е избран за народен представител и е сред най-изявените дейци на Либералната партия.
Посреща с голямо разочарование извършения държавен преврат през 1881 г. и рязко се обявява срещу опитите на княз Александър I Батенберг за потъпкване на конституцията и регламентирания от нея парламентарен ред в страната. След разцеплението на Либералната партия (1883-1884 г.) застава на страната на Петко Каравелов. В края на юни 1884 г., след назначаването на П. Каравелов за министър-председател, е посочен от него и избран за председател на IV Обикновено народно събрание.
Като председател на Народното събрание е първото официално лице в Княжество България, което подкрепя Съединението на Княжество България и Източна Румелия на 6 септември 1885 г. Макар и председател на Народното събрание, Стамболов участва като доброволец в Сръбско-българската война, която защитава Съединението на бойното поле. Съединението и неговата защита са удар за руските имперски интереси на Балканите, които не включват съществуването на съединена България извън руските условия.
Подтикнати от Русия, през 1886 г. група офицери-русофили извършват преврат и детронират героя на Съединението - княз Александър I Батенберг. Стамболов се обявява решително срещу преврата и организира контрапреврат, довел до връщането на княза в България.
Действията му по време на Съединението и кризата след преврата от 1886 се оказват решаващи за стабилизирането на страната и откъсването
Снимка:veliko-tarnovo.net
Източник:News.bg
Коментирайте
1 USD = BGN
1 GBP = BGN
1 CHF = BGN
