Политическото решение, относно отпадането на таксите за обучение на студенти и докторанти държавна поръчка, бе представено пред обществото след приемането на държавния бюджет и затова бе изненадващо. Оттам последваха и разнопосочните мнения по темата. В очакване сме на една синхронизация и изчистване на неяснотите и то в детайли. Това каза д-р Камелия Койчева – председател на Постоянната комисия „Наука и образование“ към Общински съвет – Добрич и главен асистент в Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“, Колеж Добрич.
За медийна група „Добруджа“ тя коментира идеята за отпадането на таксите и разнопосочните мнения по въпроса:
„Аргументите в подкрепа на това решение са безспорни – безпроблемен достъп на младите хора до висше образование и стимул да учат именно в България.
Статистиката показва, че България е с най-нисък процент на висшисти сред населението на възраст между 25 и 34 години. Ако у нас те са под 35%, то в почти всички останали страни в Европа, с изключение на 2 - 3 държави, висшистите сред хората в тази възрастова група са 41 на сто. Тези данни са сериозен аргумент в подкрепа на идеята за безплатното висше образование в България.
От друга страна цялата академична общност бе изненадана и е притеснително, че решението бе обявено след приемането на бюджета. Точно приходите от такси за студенти и докторанти са основополагащи за автономността на университетите. Различни са таксите за обучение в специалностите в отделните университети, макар и да не са с чак толкова фрапиращи разлики. Като цяло не са и много високи. Но те са формирани по определени критерии от ръководните органи на висшите учебни заведения. Тук възниква въпросът как предвиденият компенсаторен механизъм от държавата ще отрази тези разлики. Затова и заради липсата на обсъждане на идеята с академичната общност се стигна и до изразените различни мнения, относно отпадането на студентските такси“.
Тя добави, че с решението за отпадането на студентските такси донякъде се омаловажава мнението на бизнеса. И сега част от специалностите в определени направления, които не са много популярни, но са важни за бизнеса, са защитени и нямат такси. При цялостното премахване на таксите, тези дефицитни специалности, които са с голямо значение за работодателите, ще се съревновават за вниманието на младите хора, редом с най-популярните специалности и едва ли ще бъдат предпочетени. Заради това работодателските организации изразиха своите резерви, заяви д-р Камелия Койчева.
Има много въпроси, на които трябва да се отговори. Затова е нужна конкретика по темата и съм в очакване на една ползотворна дискусия, за да се изчистят неясните моменти, каза Койчева.
От голямо значение е и изчистването на проблемите на академичната общност – нещо, което трябва да се случва, тъй като е част от голямата тема за висшето образование. Например заплащането на преподавателите – една също толкова актуална и гореща тема, защото те трябва да са удовлетворени от своя труд.
Според Камелия Койчева широко отворените врати на университетите, тоест липсата на такси за обучение, няма да се отрази негативно на качеството на висшето образование.
Интервю на Галина Бозукова и Преслав Димитров
За медийна група „Добруджа“ тя коментира идеята за отпадането на таксите и разнопосочните мнения по въпроса:
„Аргументите в подкрепа на това решение са безспорни – безпроблемен достъп на младите хора до висше образование и стимул да учат именно в България.
Статистиката показва, че България е с най-нисък процент на висшисти сред населението на възраст между 25 и 34 години. Ако у нас те са под 35%, то в почти всички останали страни в Европа, с изключение на 2 - 3 държави, висшистите сред хората в тази възрастова група са 41 на сто. Тези данни са сериозен аргумент в подкрепа на идеята за безплатното висше образование в България.
От друга страна цялата академична общност бе изненадана и е притеснително, че решението бе обявено след приемането на бюджета. Точно приходите от такси за студенти и докторанти са основополагащи за автономността на университетите. Различни са таксите за обучение в специалностите в отделните университети, макар и да не са с чак толкова фрапиращи разлики. Като цяло не са и много високи. Но те са формирани по определени критерии от ръководните органи на висшите учебни заведения. Тук възниква въпросът как предвиденият компенсаторен механизъм от държавата ще отрази тези разлики. Затова и заради липсата на обсъждане на идеята с академичната общност се стигна и до изразените различни мнения, относно отпадането на студентските такси“.
Тя добави, че с решението за отпадането на студентските такси донякъде се омаловажава мнението на бизнеса. И сега част от специалностите в определени направления, които не са много популярни, но са важни за бизнеса, са защитени и нямат такси. При цялостното премахване на таксите, тези дефицитни специалности, които са с голямо значение за работодателите, ще се съревновават за вниманието на младите хора, редом с най-популярните специалности и едва ли ще бъдат предпочетени. Заради това работодателските организации изразиха своите резерви, заяви д-р Камелия Койчева.
Има много въпроси, на които трябва да се отговори. Затова е нужна конкретика по темата и съм в очакване на една ползотворна дискусия, за да се изчистят неясните моменти, каза Койчева.
От голямо значение е и изчистването на проблемите на академичната общност – нещо, което трябва да се случва, тъй като е част от голямата тема за висшето образование. Например заплащането на преподавателите – една също толкова актуална и гореща тема, защото те трябва да са удовлетворени от своя труд.
Според Камелия Койчева широко отворените врати на университетите, тоест липсата на такси за обучение, няма да се отрази негативно на качеството на висшето образование.
Интервю на Галина Бозукова и Преслав Димитров