Отменена е планираната за района на Северна България със срок от една година (2023-а) дерогация - временно отлагане на забрана за използването на два препарата - неоникотиноиди, които да се използват само за царевица. Причината за исканата мярка бе намножаването на неприятели по културата в района. Това съобщи за медийна група „Добруджа“ Костадин Костадинов – председател на НАЗ.
Предложението за дерогация на двата препарата е на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ). Съгласие е дадено след представени от работна група от експерти доказателства и експертизи, но така и не се стигна до прилагането й, след решение за спиране на всички дерогации в ЕС.
Костадин Костадинов обясни в развитие ситуацията: „Европейският съюз забрани много от активните вещества и конкретно неоникотиноидите, които в нашата страна са използвани за третиране на семена за защита от определени неприятели и то там където няма друга възможност и алтернатива. До забраната се стигна след натиск на екологични организации и пчелари и тя е в сила за целия ЕС.
От държави в ЕС, тези които най-малко са ползвали дерогация са Люксембург, Малта и България. Предвид размерите на Люксембург може да се предположи за какво земеделие говорим, а Малта е островна държава и няма много обработваеми площи. Така стигаме до България – една от земеделските страни в ЕС, която рядко стига до дерогация заради страх и нежелание да се поема отговорност от компетентните институции.
В северна България проблем за земеделските насъждения се оказа сивия царевичен хоботник. Проблемът с този неприятел е актуален и за източна и южна Румъния, както и от части за Унгария, но го няма в останалата част на ЕС.
Още от миналата година започнахме да работим по тази тема. Факт е, че точно в Добрич през лятото имаше каламитет на друг неприятел - ливадната пеперуда, от която бяха изядени много посеви от слънчоглед. Имаме вече проблем и с друг неприятел - коренов царевичен червей (диабротика). Но в България не третираме семена, откакто е въведена забраната и стана така, че в борбата с тези неприятели всеки се спасява сам.“
Според Костадинов се е стигнало до това спасяване поединично заради некомпетентността на някои контролни органи в нашата страна. От БАБХ на централно ниво не е обърнато голямо внимание на тези проблеми и е предприета борба с неприятелите, която не два резултат. Председателят на НАЗ посочи и пример: „Вариантът с вегетативното или наземно пръскане се прави с два възможни инсектициди в определени периоди от денонощието – вечер след залез и сутрин до 10 ч. Но тогава сивият царевичен хоботник е скрит под земята и излиза по обяд, когато слънцето напече. Така се стига до нулева ефективност от това пръскане. Освен това вегетативното пръскане води след себе си други проблеми, касаещи насекомите опрашители и конкретно пчелите. С това третиране може да се говори за по-голяма вреда върху пчелите, отколкото със забранените неоникотиноиди.“
Проблемът ще се проследи от тук-нататък, но според Костадин Костадинов отмяната на дерогацията е нов удар по земеделските производители.
Репортаж на Галина Бозукова и Стефан Калев
Предложението за дерогация на двата препарата е на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ). Съгласие е дадено след представени от работна група от експерти доказателства и експертизи, но така и не се стигна до прилагането й, след решение за спиране на всички дерогации в ЕС.
Костадин Костадинов обясни в развитие ситуацията: „Европейският съюз забрани много от активните вещества и конкретно неоникотиноидите, които в нашата страна са използвани за третиране на семена за защита от определени неприятели и то там където няма друга възможност и алтернатива. До забраната се стигна след натиск на екологични организации и пчелари и тя е в сила за целия ЕС.
От държави в ЕС, тези които най-малко са ползвали дерогация са Люксембург, Малта и България. Предвид размерите на Люксембург може да се предположи за какво земеделие говорим, а Малта е островна държава и няма много обработваеми площи. Така стигаме до България – една от земеделските страни в ЕС, която рядко стига до дерогация заради страх и нежелание да се поема отговорност от компетентните институции.
В северна България проблем за земеделските насъждения се оказа сивия царевичен хоботник. Проблемът с този неприятел е актуален и за източна и южна Румъния, както и от части за Унгария, но го няма в останалата част на ЕС.
Още от миналата година започнахме да работим по тази тема. Факт е, че точно в Добрич през лятото имаше каламитет на друг неприятел - ливадната пеперуда, от която бяха изядени много посеви от слънчоглед. Имаме вече проблем и с друг неприятел - коренов царевичен червей (диабротика). Но в България не третираме семена, откакто е въведена забраната и стана така, че в борбата с тези неприятели всеки се спасява сам.“
Според Костадинов се е стигнало до това спасяване поединично заради некомпетентността на някои контролни органи в нашата страна. От БАБХ на централно ниво не е обърнато голямо внимание на тези проблеми и е предприета борба с неприятелите, която не два резултат. Председателят на НАЗ посочи и пример: „Вариантът с вегетативното или наземно пръскане се прави с два възможни инсектициди в определени периоди от денонощието – вечер след залез и сутрин до 10 ч. Но тогава сивият царевичен хоботник е скрит под земята и излиза по обяд, когато слънцето напече. Така се стига до нулева ефективност от това пръскане. Освен това вегетативното пръскане води след себе си други проблеми, касаещи насекомите опрашители и конкретно пчелите. С това третиране може да се говори за по-голяма вреда върху пчелите, отколкото със забранените неоникотиноиди.“
Проблемът ще се проследи от тук-нататък, но според Костадин Костадинов отмяната на дерогацията е нов удар по земеделските производители.
Репортаж на Галина Бозукова и Стефан Калев
Коментирайте
.jpg)
1 USD = BGN
1 GBP = BGN
1 CHF = BGN
