На този ден - 29 юли 1917 г., във Виена, Австрия издъхва големият генерал Иван Колев, само на 53 години. Добруджанци и всички българи му дължим почит и признателност. Той е този, който поведе конницата и донесе победата през 1916 година във Първата световна война. През Първата световна война (1915 – 1918) генерал-майор Колев първоначално командва поверената му дивизия, след което на 23 март 1916 е командир на 1-ва конна дивизия, като от 7 май същата година е инспектор на конницата. Под негово ръководство тя взема участие в настъплението на Трета армия в Добруджа по време на Първата световна война Паметни са останали думите му на 4 септември 1916 г. пред строената българска конница когато към командваната от него дивизия се насочва цяла руска кавалерийска дивизия, превъзхождаща двукратно българската:
„Кавалеристи, Бог ми е свидетел, че съм признателен на Русия задето ни освободи. Но какво търсят сега казаците в нашата Добруджа? Ще ги бием и прогоним както всеки враг, който пречи за обединението на България!“ Тези думи донесоха и забрава или забрана за Генерала. Но днес ние- Добрич сме носители на званието -„Град на българската бойната слава“ и заради ген. Иван Колев и славните му войни.
Община Добрич призова гражданите да поднесат цветя и поднесе букет пред паметника построен в центъра на Добрич , а ние стоим отстрани и гледаме… мълчаливо без цвете. Може би със стаена признателност….
Видеорепортаж на Преслав Димитров
„Кавалеристи, Бог ми е свидетел, че съм признателен на Русия задето ни освободи. Но какво търсят сега казаците в нашата Добруджа? Ще ги бием и прогоним както всеки враг, който пречи за обединението на България!“ Тези думи донесоха и забрава или забрана за Генерала. Но днес ние- Добрич сме носители на званието -„Град на българската бойната слава“ и заради ген. Иван Колев и славните му войни.
Община Добрич призова гражданите да поднесат цветя и поднесе букет пред паметника построен в центъра на Добрич , а ние стоим отстрани и гледаме… мълчаливо без цвете. Може би със стаена признателност….
Видеорепортаж на Преслав Димитров