Индивидуалната партида в частен пенсионен фонд ще се закрива при навършване на възрастта за пенсиониране. Натрупаните лични пари на осигурявалите се в капиталовия стълб ще постъпват в обща сметка, от която ще се изплащат вторите пенсии. Така хората, родени след 1959 г., ще получават пенсия според натрупаните вноски, но след пенсиониране ще се губи правото на наследяване на средствата. Това предвиждат промените за капиталовия стълб в Кодекса за социално осигуряване, предложени от финансовия министър Владислав Горанов. Промените са отговор на притесненията на ЕК за ситуацията с втория стълб, която "би могла да има значителни отрицателни последици за публичните финанси или пряко чрез необходимостта от заместване на пенсионните доходи, или непряко чрез необходимостта от осигуряване от публичните средства на други социални помощи и услуги за засегнатите лица".
Предложението на финансовия министър обаче ще ощети хората, защото ще загубят правото на наследяване на личните си средства, а всички осигурявали се в универсален фонд ще плащат за "рисковете, произтичащи от надживяване или от инвестиционната дейност" на фондовете. Горанов обяснява, че смисълът на общата сметка е "да бъдат гарантирани както пожизненият характер, така и размерът на пенсионното плащане на всеки пенсионер, независимо от случаите на дългосрочно получавани пенсии или на неблагоприятни инвестиционни резултати", но признава, че този подход "не позволява пенсията да се изплаща от индивидуалната партида и при смърт на пенсионера остатъкът от средствата от нея да се изплати на наследниците му".
Срещу отпадането на наследяването се обяви пред БНР вицепремиерът Ивайло Калфин, който обаче не се ангажира да коментира в детайли идеите на колегата си. От БСП пък заподозряха втори опит на финансовия министър за национализация на спестяванията на хората за втора пенсия. Горанов опита да наложи друга радикална промяна за втория стълб - възможността хората еднократно да прехвърлят към НОИ спестяванията си от частен фонд. Но след острите критики остана възможността за многократно прехвърляне между фондовете и НОИ.
В частен фонд се осигуряват всички българи, родени след 1959 г. Втората пенсия зависи от вноските и от доходността, която пенсионните дружества са постигнали върху натрупаната сума. Пенсията от универсалните фондове е пожизнена и се изчислява на базата на очакваната продължителност на живота. Промените целят да запълнят съществуващата празнота в закона за масовото изплащане на втори пенсии, което ще започне през 2022-2023 г. Проблемът е, че при по-дълъг от разчетения период на получаване на пенсия частните фондове са длъжни да осигурят недостигащите по партидите средства. Комисията за финансов надзор предлага още от 2012 г. това да стане чрез гаранционен фонд, който да се попълва от първоначална вноска от всяко частно дружество и от такси от осигурените.
Предложението на финансовия министър обаче ще ощети хората, защото ще загубят правото на наследяване на личните си средства, а всички осигурявали се в универсален фонд ще плащат за "рисковете, произтичащи от надживяване или от инвестиционната дейност" на фондовете. Горанов обяснява, че смисълът на общата сметка е "да бъдат гарантирани както пожизненият характер, така и размерът на пенсионното плащане на всеки пенсионер, независимо от случаите на дългосрочно получавани пенсии или на неблагоприятни инвестиционни резултати", но признава, че този подход "не позволява пенсията да се изплаща от индивидуалната партида и при смърт на пенсионера остатъкът от средствата от нея да се изплати на наследниците му".
Срещу отпадането на наследяването се обяви пред БНР вицепремиерът Ивайло Калфин, който обаче не се ангажира да коментира в детайли идеите на колегата си. От БСП пък заподозряха втори опит на финансовия министър за национализация на спестяванията на хората за втора пенсия. Горанов опита да наложи друга радикална промяна за втория стълб - възможността хората еднократно да прехвърлят към НОИ спестяванията си от частен фонд. Но след острите критики остана възможността за многократно прехвърляне между фондовете и НОИ.
В частен фонд се осигуряват всички българи, родени след 1959 г. Втората пенсия зависи от вноските и от доходността, която пенсионните дружества са постигнали върху натрупаната сума. Пенсията от универсалните фондове е пожизнена и се изчислява на базата на очакваната продължителност на живота. Промените целят да запълнят съществуващата празнота в закона за масовото изплащане на втори пенсии, което ще започне през 2022-2023 г. Проблемът е, че при по-дълъг от разчетения период на получаване на пенсия частните фондове са длъжни да осигурят недостигащите по партидите средства. Комисията за финансов надзор предлага още от 2012 г. това да стане чрез гаранционен фонд, който да се попълва от първоначална вноска от всяко частно дружество и от такси от осигурените.
Снимка:semanibg.com
Източник:Segabg.com