На 7 април - Световният ден на здравето, Обединеният български пчеларски съюз организира национален протест. Причина за недоволството е разрешение за употреба на никотиноидни пестициди, издадено от Агенцията по храните.
На заседанието на Съвета по продукти за растителна защита към агенцията в края на март е прието предложение за разрешаване за пускане на пазара за употреба на препарати за растителна защита с активни вещества тиаметоксам, клотианидин и имидаклоприд.
Според пчеларите обаче те са причина за смъртността на голяма част от пчелните семейства през зимата.
Предстоящият протест беше анонсиран на пресконференция вчера от Янко Янков – областен координатор на съюза на българските пчелари.
Зам.-председателят на Конфедерацията на пчеларите Иван Кожухаров цитира проучване на български професор, според когото тези неоникотиноиди имат много дълъг период на разпад – 19 години. Тези инсектициди се натрупват в цветната маса и нектара на растенията. Затова и най-засегнати са най-работните пчелни семейства. Употребата на тези препарати съсипват здравето на хората и унищожава бранша, каза Кожухаров. Пчеларите са на мнение, че заповедта на БАБХ само узаконява използването на препаратите, защото земеделците вече са приключили със сеитбата на пролетници.
На срещата присъства Костадин Костадинов – председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите и зам. председател на Националната асоциация. Той обясни, че става въпрос за ограничена и контролирана употреба на тези вещества, а дерогацията в Северна България е била нужна в борбата със сивия рапичен хоботник. Костадинов оспори твърдението за периода на разпад на веществата. Те се използват от 17 години. Как е установено, че периодът им на разпад е 19 години, попита той. Костадинов бе категоричен, че реалното действие на веществата е около месец. Ново изследване, направено преди десетина дни е показало, че популацията на хоботника в Добруджа е голяма.
Костадинов отрече и информацията на пчеларите, че пролетниците вече са засети. До момента в региона има засети само 12% и то главно в морските общини. Точно днес започва истинската сеитба, затова ви казвам, че България е различна, коментира още зърнопроизводителят.
На заседанието на Съвета по продукти за растителна защита към агенцията в края на март е прието предложение за разрешаване за пускане на пазара за употреба на препарати за растителна защита с активни вещества тиаметоксам, клотианидин и имидаклоприд.
Според пчеларите обаче те са причина за смъртността на голяма част от пчелните семейства през зимата.
Предстоящият протест беше анонсиран на пресконференция вчера от Янко Янков – областен координатор на съюза на българските пчелари.
Зам.-председателят на Конфедерацията на пчеларите Иван Кожухаров цитира проучване на български професор, според когото тези неоникотиноиди имат много дълъг период на разпад – 19 години. Тези инсектициди се натрупват в цветната маса и нектара на растенията. Затова и най-засегнати са най-работните пчелни семейства. Употребата на тези препарати съсипват здравето на хората и унищожава бранша, каза Кожухаров. Пчеларите са на мнение, че заповедта на БАБХ само узаконява използването на препаратите, защото земеделците вече са приключили със сеитбата на пролетници.
На срещата присъства Костадин Костадинов – председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите и зам. председател на Националната асоциация. Той обясни, че става въпрос за ограничена и контролирана употреба на тези вещества, а дерогацията в Северна България е била нужна в борбата със сивия рапичен хоботник. Костадинов оспори твърдението за периода на разпад на веществата. Те се използват от 17 години. Как е установено, че периодът им на разпад е 19 години, попита той. Костадинов бе категоричен, че реалното действие на веществата е около месец. Ново изследване, направено преди десетина дни е показало, че популацията на хоботника в Добруджа е голяма.
Костадинов отрече и информацията на пчеларите, че пролетниците вече са засети. До момента в региона има засети само 12% и то главно в морските общини. Точно днес започва истинската сеитба, затова ви казвам, че България е различна, коментира още зърнопроизводителят.