Димислава Найденова – собственик на ресторант и кулинарен естет.
.jpeg)
Димислава Найденова е едно от лицата на Балчик – за спомените, които осъвременява, за сладките вълшебства, с които гощава, и за приветливостта, с която посреща жителите и гостите на града.
Димислава е свързана в Балчик покрай своите баба и дядо. През 1994 година в Белия град те отварят кафе-сладкарница „Седемте лули“. През годините мястото се превръща в сантиментално не само за семейството, а и за повечето балчиклии. „Всички имат страхотни спомени от годините, когато са посещавали „Седемте лули“. Много деца са идвали тук с бабите си за мелбичка или скалички, а сега се връщат обратно със своите деца“, споделя Димислава Найденова.
„С Балчик сме свързани покрай баба и дядо. Тук съм отгледана. С много желание идвам в Балчик. С нетърпение чаках ваканциите, за да си дойда. Винаги е било много интересно, много пълно с живот. Заведението отвори през 1994 година. Аз бях на четири. През 2004 година помолих дядо да ме назначи на работа. Много исках да помагам, бях страшно ентусиазирана. Беше ми много интересно колко много хора идват през деня, разговорите постоянно течаха“, спомня си тя.
Работила е в различни заведения, завършва колеж по туризъм, след което решава да замине за Ирландия. Тръгва за няколко месеца, а остава малко повече от 15 години.
„Заведението сега се казва „Малеви и Молойс“, защото когато запознахме мъжа ми с баба и дядо през 2017 година, тяхната реакция беше: „Как може да заминеш толкова далеч и да откриеш мъжа на живота си, който е с почти същата фамилия като нашата?“. В чест на баба и дядо – „Малеви и Молойс“ е нашето ново начало.“, разказва Димислава.
„Нашето меню се казва „Преродена история“, защото искаме да преродим това, което баба и дядо са създали с много желание, а ние продължаваме с още по-голямо желание. Да, това беше нашата мечта и сега я осъществяваме.“
Д-р Александър Пейчев – любим зъболекар на малки и големи.
Д-р Александър Пейчев е едно от лицата на Балчик – за добротата, с която посреща, за професионализма, който следва и изгражда, за отношението му към малки и големи пациенти.
„Обичам това, което правя, и не го приемам толкова като работа, колкото като хоби и удоволствие. Никога не съм си мислил, че ще работя нещо друго. Още като ученик знаех, че това е моят път. Завърших и сега работя точно това“, споделя д-р Пейчев.
„Началото беше трудно, защото започнах от нулата. Нямам родители лекари. Баща ми е полицай, а майка ми е медицинска сестра. Може би от нея наследих интереса към тази сфера“, добавя зъболекарят.
Пациентите го харесват, защото е „млад, добронамерен и много добър човек, на когото рутината и ежедневието не пречат винаги да бъде усмихнат“.
„Още докато учех, аз знаех, че ще дойда в Балчик и ще работя тук. Дори се шегувах с колеги, че дори гадже от Пловдив не съм си хванал, за да няма какво да ме задържи там. По ирония на съдбата, в Балчик, се запознах с жена ми, която е половин пловдивчанка. Помислих, че някой си прави майтап с мен, но поне съм си в Балчик“, разказва с усмивка Сашо, както го наричат пациентите му.
„Изключително всеотдаен, мил и внимателен човек, с голямо сърце. Никога не е казвал: „Сега не мога“ или да не си вдигне телефона“, споделят неговите пациенти.
А той разкрива своята формула:
„Най-важното е да не лъжеш децата. Когато едно дете седне на стола, аз гледам да му обясня ситуацията такава, каквато е. Децата може да са малки, но разбират всичко.“
Никола Колчев – певец и верен приятел. Най-възрастният моторист в Балчик.
Никола Колчев е едно от лицата на Балчик – за скромността, която го отличава, за любовта към музиката, с която децата си възпитава, за дружелюбието и човечността, с които дарява, и за оптимизма, с който обнадеждава.
„Светът е оцелял, защото се е смял и е пял!“ – това е момото в живота на Никола Колчев.
„По празници, когато празнувахме Коледа, вкъщи всички пеехме заедно. Децата ми, да са ми живи и здрави, като пораснаха, ги питах на какъв инструмент искат да свирят. По същия начин и внуците ми – всички съм ги водил по детските музикални школи, за да се учат да свирят. После дъщеря ми завърши консерватория. Синът ми и децата му – всички минаха през музиката. Аз се хваля и казвам, че съм „произвел седем пианисти“, разказва той.
Колчев не е балчиклия, но вече повече от 40 години живее в Балчик. И повече от 30 години пее в състава за популярни песни.
Приятелите му го ценят, защото е изключително активен човек, с отворени очи към всичко, което движи живота. Добър стопанин, гостоприемен домакин, певец, артист и добър приятел.“
„От него човек може само пример да вземе – какво означава да бъдеш човек“, споделят те.
„Моята баба казваше: „Където се тъпан блъсне, Кольо там се лъсне!“. Значи навсякъде участвам, защото ми е приятно да общувам с хората. И на когото, с каквото мога да помогна – помагам. Така съм устроен и така ще бъде, докато съм жив“, казва Никола Колчев.
Павлин Стоянов – радетел за популяризирането на Крайморска Добруджа и град Балчик.
Павлин Стоянов е едно от лицата на Балчик – за любовта, с която разказва, за красотите, които показва, за отношението му към Южна Добруджа и нейната перла – град Балчик.
„За мен Балчик е изключително важен, защото беше моята първа надежда в детството, че има едно такова място, през моя детски поглед, което носи някаква магия. Аз така го усещах. Не казвам, че всички трябва да го усещат така. Но аз усещах, че тук има някаква магия. Тази магия започна да ме тегли, когато дойдох тук за първи път – шести, седми и осми клас, а после и все повече и повече, когато пораснах“, споделя Павлин Стоянов, който е следван от десетки хиляди последователи в социалните мрежи, а с публикуваните от него разкази и снимки популяризира целия регион.
„Жена ми е от Добруджа е и най-хубавото нещо, което ми се е случвало. Запознах се с нея в социалната мрежа. Видяхме се и повече не се разделихме. Аз обаче успях да я върна не само тялом, но и духом тук, като започнахме да откриваме наново крайбрежието на Южна Добруджа.
И това вече е магията“, разказва той.
„Дори моите две дечица са заченати тук – на плажа на Дуранкулак. Пиша това, което съм преживял и разказвам съдбата си и живота си, а хората, които намират това за интересно – ме следват“, признава Стоянов.
„Благодарни сме, че той е дошъл в нашия град. Видял е цялата тази красота и е намерил думите, с които да я опише. Ние тук приемаме всичко за даденост. А той оценява това, което имаме, и казва, че за нас е богатство да ядем всеки ден прясна риба, миди. Да можем да се наслаждаваме на морето и природата. Той ни кара да се радваме на живота“, споделят балчиклии.
Светлана Атанасова – любимата учителка по английски.
Светлана Атанасова е едно от лицата на Балчик – за човечността, която възпитава, за любовта, с която преподава, за грижата и добротата, с които децата на Балчик обучава.
„Вървим по улицата, лятото, края на лятна ваканция, не сме се виждали, и като ме видят – тичат, прегръщат ме. Каква по-голяма радост? Няма! Това е за един учител най-голямата награда“, споделя Светлана Атанасова.
През школата ѝ са минали много поколения. Вече някои от тях са майки и бащи, които са били сред първите ѝ ученици.
„И като ме срещнат на улицата и ми кажат: „Госпожо, от вас научих много неща, научих основите на граматиката“. Става ми безкрайно приятно“, не крие тя.
„Тя вдъхновява всеки около себе си да бъде по-добър. И това го предава и на децата, с които работи. Учи ги на любов и човечност, не само на английски език“, казват балчиклии.
„Да, изтощително е, но в същото време е страшно зареждащо. Аз без тях не си представям живота, защото вече повече от половината ми живот е посветен на това“, казва Атанасова.
„За мен е много важен зрителният контакт. И когато преподавам, и когато се наредят на сцената за награждаване, аз искам да видя очите им. И ако видя пламъчета в тях и радост – знам, че съм си свършила работата добре“, споделя Светлана Атанасова.
„Светлана е светлина. Тя вдъхновява всеки около себе си да бъде по-добър“, казват близките ѝ хора.
.gif)
Димислава Найденова е едно от лицата на Балчик – за спомените, които осъвременява, за сладките вълшебства, с които гощава, и за приветливостта, с която посреща жителите и гостите на града.
Димислава е свързана в Балчик покрай своите баба и дядо. През 1994 година в Белия град те отварят кафе-сладкарница „Седемте лули“. През годините мястото се превръща в сантиментално не само за семейството, а и за повечето балчиклии. „Всички имат страхотни спомени от годините, когато са посещавали „Седемте лули“. Много деца са идвали тук с бабите си за мелбичка или скалички, а сега се връщат обратно със своите деца“, споделя Димислава Найденова.
„С Балчик сме свързани покрай баба и дядо. Тук съм отгледана. С много желание идвам в Балчик. С нетърпение чаках ваканциите, за да си дойда. Винаги е било много интересно, много пълно с живот. Заведението отвори през 1994 година. Аз бях на четири. През 2004 година помолих дядо да ме назначи на работа. Много исках да помагам, бях страшно ентусиазирана. Беше ми много интересно колко много хора идват през деня, разговорите постоянно течаха“, спомня си тя.
Работила е в различни заведения, завършва колеж по туризъм, след което решава да замине за Ирландия. Тръгва за няколко месеца, а остава малко повече от 15 години.
„Заведението сега се казва „Малеви и Молойс“, защото когато запознахме мъжа ми с баба и дядо през 2017 година, тяхната реакция беше: „Как може да заминеш толкова далеч и да откриеш мъжа на живота си, който е с почти същата фамилия като нашата?“. В чест на баба и дядо – „Малеви и Молойс“ е нашето ново начало.“, разказва Димислава.
„Нашето меню се казва „Преродена история“, защото искаме да преродим това, което баба и дядо са създали с много желание, а ние продължаваме с още по-голямо желание. Да, това беше нашата мечта и сега я осъществяваме.“
Д-р Александър Пейчев – любим зъболекар на малки и големи.
Д-р Александър Пейчев е едно от лицата на Балчик – за добротата, с която посреща, за професионализма, който следва и изгражда, за отношението му към малки и големи пациенти.
„Обичам това, което правя, и не го приемам толкова като работа, колкото като хоби и удоволствие. Никога не съм си мислил, че ще работя нещо друго. Още като ученик знаех, че това е моят път. Завърших и сега работя точно това“, споделя д-р Пейчев.
„Началото беше трудно, защото започнах от нулата. Нямам родители лекари. Баща ми е полицай, а майка ми е медицинска сестра. Може би от нея наследих интереса към тази сфера“, добавя зъболекарят.
Пациентите го харесват, защото е „млад, добронамерен и много добър човек, на когото рутината и ежедневието не пречат винаги да бъде усмихнат“.
„Още докато учех, аз знаех, че ще дойда в Балчик и ще работя тук. Дори се шегувах с колеги, че дори гадже от Пловдив не съм си хванал, за да няма какво да ме задържи там. По ирония на съдбата, в Балчик, се запознах с жена ми, която е половин пловдивчанка. Помислих, че някой си прави майтап с мен, но поне съм си в Балчик“, разказва с усмивка Сашо, както го наричат пациентите му.
„Изключително всеотдаен, мил и внимателен човек, с голямо сърце. Никога не е казвал: „Сега не мога“ или да не си вдигне телефона“, споделят неговите пациенти.
А той разкрива своята формула:
„Най-важното е да не лъжеш децата. Когато едно дете седне на стола, аз гледам да му обясня ситуацията такава, каквато е. Децата може да са малки, но разбират всичко.“
Никола Колчев – певец и верен приятел. Най-възрастният моторист в Балчик.
Никола Колчев е едно от лицата на Балчик – за скромността, която го отличава, за любовта към музиката, с която децата си възпитава, за дружелюбието и човечността, с които дарява, и за оптимизма, с който обнадеждава.
„Светът е оцелял, защото се е смял и е пял!“ – това е момото в живота на Никола Колчев.
„По празници, когато празнувахме Коледа, вкъщи всички пеехме заедно. Децата ми, да са ми живи и здрави, като пораснаха, ги питах на какъв инструмент искат да свирят. По същия начин и внуците ми – всички съм ги водил по детските музикални школи, за да се учат да свирят. После дъщеря ми завърши консерватория. Синът ми и децата му – всички минаха през музиката. Аз се хваля и казвам, че съм „произвел седем пианисти“, разказва той.
Колчев не е балчиклия, но вече повече от 40 години живее в Балчик. И повече от 30 години пее в състава за популярни песни.
Приятелите му го ценят, защото е изключително активен човек, с отворени очи към всичко, което движи живота. Добър стопанин, гостоприемен домакин, певец, артист и добър приятел.“
„От него човек може само пример да вземе – какво означава да бъдеш човек“, споделят те.
„Моята баба казваше: „Където се тъпан блъсне, Кольо там се лъсне!“. Значи навсякъде участвам, защото ми е приятно да общувам с хората. И на когото, с каквото мога да помогна – помагам. Така съм устроен и така ще бъде, докато съм жив“, казва Никола Колчев.
Павлин Стоянов – радетел за популяризирането на Крайморска Добруджа и град Балчик.
Павлин Стоянов е едно от лицата на Балчик – за любовта, с която разказва, за красотите, които показва, за отношението му към Южна Добруджа и нейната перла – град Балчик.
„За мен Балчик е изключително важен, защото беше моята първа надежда в детството, че има едно такова място, през моя детски поглед, което носи някаква магия. Аз така го усещах. Не казвам, че всички трябва да го усещат така. Но аз усещах, че тук има някаква магия. Тази магия започна да ме тегли, когато дойдох тук за първи път – шести, седми и осми клас, а после и все повече и повече, когато пораснах“, споделя Павлин Стоянов, който е следван от десетки хиляди последователи в социалните мрежи, а с публикуваните от него разкази и снимки популяризира целия регион.
„Жена ми е от Добруджа е и най-хубавото нещо, което ми се е случвало. Запознах се с нея в социалната мрежа. Видяхме се и повече не се разделихме. Аз обаче успях да я върна не само тялом, но и духом тук, като започнахме да откриваме наново крайбрежието на Южна Добруджа.
И това вече е магията“, разказва той.
„Дори моите две дечица са заченати тук – на плажа на Дуранкулак. Пиша това, което съм преживял и разказвам съдбата си и живота си, а хората, които намират това за интересно – ме следват“, признава Стоянов.
„Благодарни сме, че той е дошъл в нашия град. Видял е цялата тази красота и е намерил думите, с които да я опише. Ние тук приемаме всичко за даденост. А той оценява това, което имаме, и казва, че за нас е богатство да ядем всеки ден прясна риба, миди. Да можем да се наслаждаваме на морето и природата. Той ни кара да се радваме на живота“, споделят балчиклии.
Светлана Атанасова – любимата учителка по английски.
Светлана Атанасова е едно от лицата на Балчик – за човечността, която възпитава, за любовта, с която преподава, за грижата и добротата, с които децата на Балчик обучава.„Вървим по улицата, лятото, края на лятна ваканция, не сме се виждали, и като ме видят – тичат, прегръщат ме. Каква по-голяма радост? Няма! Това е за един учител най-голямата награда“, споделя Светлана Атанасова.
През школата ѝ са минали много поколения. Вече някои от тях са майки и бащи, които са били сред първите ѝ ученици.
„И като ме срещнат на улицата и ми кажат: „Госпожо, от вас научих много неща, научих основите на граматиката“. Става ми безкрайно приятно“, не крие тя.
„Тя вдъхновява всеки около себе си да бъде по-добър. И това го предава и на децата, с които работи. Учи ги на любов и човечност, не само на английски език“, казват балчиклии.
„Да, изтощително е, но в същото време е страшно зареждащо. Аз без тях не си представям живота, защото вече повече от половината ми живот е посветен на това“, казва Атанасова.
„За мен е много важен зрителният контакт. И когато преподавам, и когато се наредят на сцената за награждаване, аз искам да видя очите им. И ако видя пламъчета в тях и радост – знам, че съм си свършила работата добре“, споделя Светлана Атанасова.
„Светлана е светлина. Тя вдъхновява всеки около себе си да бъде по-добър“, казват близките ѝ хора.
Коментирайте
1 USD = BGN
1 GBP = BGN
1 CHF = BGN
