На 2 февруари в редица райони на Североизточна България се отбелязва Петльовден - старинен народен празник, съхранил се най-вече в Добруджа, Варненско и Бургаско. По думите на културния антрополог Надежда Иванова, празникът има дълбоки корени и не е разпространен в цялата страна, а е характерен основно за източните български етнически територии.
Според нея съществуват няколко теории за произхода на Петльовден. Една от тях го свързва с праславянски инициационни обреди, при които момчетата преминавали символично от детството към зрелостта. По-популярната версия обаче датира празника отпреди повече от 350 години и го свързва с кръвния данък по време на Османската империя.
Особено известна е легендата от село Еркеч (днешно Козичино), според която българка предпочела да заколи детето си, вместо да го предаде на османските власти. Тя пожертвала петел, опръскала къщата с кръвта му и така уплашила събирачите на данъка, които повече не се върнали в селото. Именно тази жертва се смята за символичната основа на празника, обясни в студиото на медийна група „Добруджа“ Надежда Иванова.
В народните вярвания петелът е слънчев символ, знак на мъжкото начало, жизнената сила и защитата от злото. Смятало се е, че кукуригането му прогонва демоните и бележи началото на новия, „чист“ ден.
Обредите, свързани с празника, включват жертвеното колене на петел, като с кръвта му се правят кръстове по вратите на къщите и по челата на момчетата, за здраве и закрила. Освен това в някои села главата на петела се поставя на оградата с човка на изток – към изгряващото слънце, разказва още тя.
Традицията включва и обредна трапеза с печен или варен петел, пълнен с ориз или булгур, както и характерни местни ястия. Част от перата се запазват и се използват за изработване на празнични китки, които имат защитна функция.
По думите на Надежда Иванова, и в наши дни в много семейства с родени момчета се спазва традицията на Петльовден, макар и в по-скромен вид.
Интервю на Даниела Русева и Стефан Калев
.gif)
Според нея съществуват няколко теории за произхода на Петльовден. Една от тях го свързва с праславянски инициационни обреди, при които момчетата преминавали символично от детството към зрелостта. По-популярната версия обаче датира празника отпреди повече от 350 години и го свързва с кръвния данък по време на Османската империя.
Особено известна е легендата от село Еркеч (днешно Козичино), според която българка предпочела да заколи детето си, вместо да го предаде на османските власти. Тя пожертвала петел, опръскала къщата с кръвта му и така уплашила събирачите на данъка, които повече не се върнали в селото. Именно тази жертва се смята за символичната основа на празника, обясни в студиото на медийна група „Добруджа“ Надежда Иванова.
В народните вярвания петелът е слънчев символ, знак на мъжкото начало, жизнената сила и защитата от злото. Смятало се е, че кукуригането му прогонва демоните и бележи началото на новия, „чист“ ден.
Обредите, свързани с празника, включват жертвеното колене на петел, като с кръвта му се правят кръстове по вратите на къщите и по челата на момчетата, за здраве и закрила. Освен това в някои села главата на петела се поставя на оградата с човка на изток – към изгряващото слънце, разказва още тя.
Традицията включва и обредна трапеза с печен или варен петел, пълнен с ориз или булгур, както и характерни местни ястия. Част от перата се запазват и се използват за изработване на празнични китки, които имат защитна функция.
По думите на Надежда Иванова, и в наши дни в много семейства с родени момчета се спазва традицията на Петльовден, макар и в по-скромен вид.
Интервю на Даниела Русева и Стефан Калев
Коментирайте
.gif)
1 USD = BGN
1 GBP = BGN
1 CHF = BGN
