По-голямата част от практикуващите лекари в област Добрич са на възраст между 55 и 64 години

В края на 2022 г. на основен трудов договор в лечебните и здравните заведения в област Добрич практикуват 449 лекари. Лекарите по дентална медицина са 119. Медицинските специалисти по здравни грижи, които работят на основен трудов договор в лечебните заведения, са 699, от които 444 медицински сестри и 54 акушерки.
 В заведенията за болнична помощ (болници и центрове със стационар) практикуват 188 лекари. Медицинските специалисти по здравни грижи са 296, от които 202 медицински сестри.
 В заведенията за извънболнична помощ на основен трудов договор работят 225 лекари и 119 лекари по дентална медицина. Тук се включват и всички лекари и лекари по дентална медицина, които работят в индивидуални и групови практики по договор с НЗОК.
 В други лечебни и здравни заведения (вкл. детски ясли и кабинети в училища) към 31.12.2022 г. на основен трудов договор работят 36 лекари.
Практикуващи лекари по пол и възраст
Към 31.12.2022 г. разпределението на практикуващите лекари по пол и възраст е следното: Мъже са 189 (42.1%), жени - 260 (57.9%).
Най-голям е делът на лекарите във възрастовата група 55 - 64 години - 186, или 41.4%.
 Младите практикуващи лекари на възраст до 35 години са 47, или 10.5%, а най-възрастните (на 65 и повече години) - 93, или 20.7%.
В структурата на лекарите по специалности  най-голям е делът на общопрактикуващите лекари - 105, или 23.4% от всички лекари в областта, следвани от практикуващите Акушерство и гинекология и Спешна медицина - по 27 (6.0%), Психиатрия - 25 (5.6%), Кардиология и Педиатрия - по 24 (5.3%),  Нервни болести, Ендокринология и болести на обмяната, и Хирургия - по 18 (4.0%), Физикална и рехабилитационна медицина - 16 (3.6%), Образна диагностика - 15 (3.3%), и Ушно-носно-гърлени болести - 12 (2.7%).
Осигуреността с лекари в края на 2022 г. общо за област Добрич е 30.5 на 10 000 души от населението, а с лекари по дентална медицина - 8.1.
Осигуреността на населението с лекари по области варира от 26.2 до 72.4 на 10 000 души, като най-висока е в областите, в чиито центрове има медицински университети и университетски болници (фиг. 2) - Плевен (72.4 на 10 000 души от населението), София (столица) (55.9), Пловдив (55.3) и Варна (54.6). Най-нисък е показателят за областите Кърджали (26.2 на 10 000 души от населението), Ямбол (29.6), Сливен (29.7) и Разград (29.9).
Осигуреността с общопрактикуващи лекари за страната е 6.0 на 10 000 души от населението. Най-висок е показателят за областите Плевен (8.2 на 10 000 души), Видин (7.4) и Добрич (7.1). Най-ниска е осигуреността на населението с общопрактикуващи лекари в областите Кърджали (3.6 на 10 000 души от населението), Разград (4.3) и Русе (4.6).
Осигуреността с лекари по дентална медицина за страната е 11.8 на 10 000 души от населението. Най-висок е показателят за областите Пловдив (18.6 на 10 000 души), Варна (15.6), София (столица) (15.2) и Перник (12.9). Най-ниска е осигуреността на населението с лекари по дентална медицина в областите София (5.8), Разград (6.3), Търговище (6.4) и Монтана (6.9 на 10 000 души от населението).
 

[1] Разпределението на лекарите по специалности се отнася до практикуваната специалност. Включени са и лекарите, работещи в практики за специализирана медицинска помощ. Не са разпределени лекарите, които практикуват по повече от една специалност.
[2] При изчисляването на показателя за страната са включени лекарите по дентална медицина, които обслужват
населението на повече от една област.

Коментирайте