Мишел Пиколи, един от най-оригиналните и многостранни френски актьори от последния половин век, е починал на 94 години.
„Мишел Пиколи изгасна на 12 май в прегръдките на съпругата си Людивин и на децата си след мозъчен инсулт", пише в съобщението на семейството му, предадено от Жил Жакоб, приятел на актьора и бивш президент на кинофестивала в Кан.
Пиколи е роден на 27 декември 1925 г. в Париж. Участвал е в над 100 филма. Славата идва при него благодарение на работата му с някои от най-големите френски режисьори през 60-те години.
През 60-те и 70-те на миналия век участва в редица филми на великия Луис Бунюел - "Дневникът на една камериерка" (1964 г., с Жана Моро), "Дневна красавица" (1967 г., с Катрин Деньов), "Дискретният чар на буржоазията" (1972 г.).
Незабравимо остава партньорството му с Брижит Бардо в класиката „Презрение“ от 1963 г. на Жан-Люк Годар, а с Уго Тоняци и Марчело Мастрояни правят безпощадна сатира на консуматорското общество в "Голямото плюскане".
Някои от най-добрите си изпълнения Пиколи прави под режисурата на големия френски майстор Клод Соте: в „Нещата от живота” (1970), „Макс и железарите” (1971), „Венсан, Франсоа, Пол и другите” (1974), „Мадо” (1976), в които играят също Ив Монтан, Жерар Депардийо и Роми Шнайдер. Последната му голяма роля на екрана е в "Имаме папа" от 2011 г.
Работата на Пиколи е удостоена с престижни награди, включително и от филмовите фестивали в Кан и Берлин.в!
„Мишел Пиколи изгасна на 12 май в прегръдките на съпругата си Людивин и на децата си след мозъчен инсулт", пише в съобщението на семейството му, предадено от Жил Жакоб, приятел на актьора и бивш президент на кинофестивала в Кан.
Пиколи е роден на 27 декември 1925 г. в Париж. Участвал е в над 100 филма. Славата идва при него благодарение на работата му с някои от най-големите френски режисьори през 60-те години.
През 60-те и 70-те на миналия век участва в редица филми на великия Луис Бунюел - "Дневникът на една камериерка" (1964 г., с Жана Моро), "Дневна красавица" (1967 г., с Катрин Деньов), "Дискретният чар на буржоазията" (1972 г.).
Незабравимо остава партньорството му с Брижит Бардо в класиката „Презрение“ от 1963 г. на Жан-Люк Годар, а с Уго Тоняци и Марчело Мастрояни правят безпощадна сатира на консуматорското общество в "Голямото плюскане".
Някои от най-добрите си изпълнения Пиколи прави под режисурата на големия френски майстор Клод Соте: в „Нещата от живота” (1970), „Макс и железарите” (1971), „Венсан, Франсоа, Пол и другите” (1974), „Мадо” (1976), в които играят също Ив Монтан, Жерар Депардийо и Роми Шнайдер. Последната му голяма роля на екрана е в "Имаме папа" от 2011 г.
Работата на Пиколи е удостоена с престижни награди, включително и от филмовите фестивали в Кан и Берлин.в!
Снимка:i2.offnews.bg
Източник:Segabg.com
Коментирайте
