Почитаме св. Власий, Власовден е

Днес е Власовден и православната църква почита св. Власий. Празникът е свързан със здравето на впрегатния добитък, главно воловете. Според традиционните представи болестта, която мори воловете, се нарича влас, в нейна чест е и празникът.

Обичайно-празничният комплекс включва редица обредни действия, практики и забрани, чийто общ смисъл е предпазващ. Във всяка къща стопанките замесват и опичат по два обредни хляба. Единият се нарича св. Влас, другия - св. Петка. В същото време мъжете почистват обора, изчесват воловете и ги изкарват на водопой. Хлябовете се прекадяват в обора. От хляба св. Влас слагат в храната на животните, а от хляба св. Петка раздават на съседите. Преди да тръгнат, всяка домакиня излиза с опечените хлябове и ги набожда на рогата на животните. Докато утоляват жаждата си, стопанинът им натопява краваите във водата, след това ги начупва и раздава на добитъка и на присъстващите там мъже, както и на всеки срещнат по пътя обратно към дома. Всичко това се прави за здравето на воловете, да не ги лови болестта влас (особена болест в червата и стомаха им). На този ден воловете не се впрягат, за да не се пресилят.

В Северозападна България “секат влас” на говедата, като замахването със секирата е придружено от мучене. От воловете и козите се взима малко вълна за лек. На Власовден се спазват някои забрани. Жените не предат, за да не става “влас” в очите им, не месят, за да не “власява” брашното. Мъжете не впрягат волове, защото се вярва, че дори “опасан в девет колана”, волът този ден се разпасва. Празникът се спазва и от овчарите, за да не се раждат “власати”, с груба вълна овце. В Централна България Власовден се празнува и за нивите да не ловят “влас”, т.е. да няма празни класове.

Власовден е тясно свързан с предхождащия го Чуминден, който бе на 10 февруари. Обредните практики са почти еднакви и в основата им лежи идеята за омилостивяване чрез житна жертва на болестотворните демони.

Имен ден имат: Влас, Власи, Власка, Власена и Власенка.

Коментирайте