Почитаме Светите равноапостоли Константин и Елена

Православната църква почита днес светите равноапостоли Константин и Елена. През 313 г. император Константин издава Миланския едикт, с който въвежда християнството като официална религия във Византия. Самият той приема християнската вяра в края на живота си. Майка му Елена отива на поклонение по местата, където е живял Христос, построява няколко манастира и открива кръста, на който е бил разпнат Исус. У нас празникът е свързан с нестинарството, което е запазено в няколко села в Странджа. Там обаче се чества по стар стил -  в началото на юни.
Флавий Валерий Аврелий Константин (27 февруари 280 г.[1]-22 май 337 г. от н.е.), по-известен като Константин I (в римокатолическия свят) и Константин Велики или Свети Константин (в лутеранския и източноправославния свят), е римски император, провъзгласен за август от войските си през 306 година, който управлява Римската империя до своята смърт. Той е първият християнски римски император, чийто Милански едикт слага край на институционализираното преследване на християните в империята. 
Византийският литургичен календар, използван от Източноправославната църква и източнокатолическите църкви с византийски обред, почита Константин и неговата майка Елена като светци на 21 май. Въпреки че той не е включен в списъка със светци на Латинската църква, която почита няколко други мъченици за християнската вяра с името Константин, той е удостоен с титлата „Велики" за своите приноси към християнството.
През 324 година Константин обявява решението си да превърне Византион в Нов Рим и на 11 май 330 г. официално провъзгласява града за новата столица на Римската империя. Градът е преименуван на Константинопол (от гръцки език: Κωνσταντινο

Коментирайте