Полк. Невяна Митева, която е добричлийка, елитен състезател по плуване от близкото минало и един от най-високопоставените възпитаници на Спортното училище в нашия град, бе днес, заедно със своя съпруг бригаден генерал Явор Матеев, командир на бригада „Специални сили” специални гости на честванията, посветени на 102-та годишнина от Освобождението на Добрич по време на Добричката епопея, 1916 г. Денят за двамата е още по-специален, тъй като костите на прадядото на бригаден генерал Матеев лежат във Военното гробище в Добрич. Точно издирването на загиналия в боевете за свободата на Добрич прадядо е в основата на тяхното запознанство и последвал брак, става ясно от разказа на Невяна Митева.
Тази битка от Добричката епопея не се учеше в учебниците по наше време, заяви бригаден генерал Явор Матеев и призна, че от доста години на тази дата те идват и се прекланят пред саможертвата не само на неговия прадядо, но и на всички онези над 1000 войни, които са оставили костите си за свободата на днешна Добруджа и за това, тя да е част от нашето отечество. Той също така разказа, че неговият прадядо е бил смъртно ранен в ранната утрин на 5 септември, още по време на първите битки на рота от 35-ти Врачански полк, която е трябвало да прегражда пътя на първите настъпващи руски войски. По-късно прадядото умира във военно-полевата болница, поради което е бил погребан именно във военното гробище, защото убитите по принцип са били погребвани там, където са убити. И интересната намеса на съдбата – дядото е смъртно ранен при днешното с. Победа. Това е селото на Невяна, казва генералът и допълва: Къде е Горно Озирово, Врачанско, къде е Победа, но десетилетия по-късно ние се срещаме на същото място. Това е една от най-големите битки в българската история и това е победата, която 24 години по-късно дава повод за дипломатическото решение тези земи завинаги да останат в пределите на отечеството, продължава бр. генерал Матеев. На въпрос защо събитието не бе посетено от подобаващ брой граждани, предположението на Невяна Митева е свързано с дълго премълчаваната история, която най-вероятно не може да направи добруджанци съпричастни, но при едно правилно отношение от страна на институции и медии, гражданите ще осъзнаят събитията и ще им отдадат заслужена почит. Може би нямаше да съм сега български офицер, ако не бяха събитията от тогава, завърши нашата съгражданка.
Репортаж на Дана Михайлова и Преслав Димитров
Тази битка от Добричката епопея не се учеше в учебниците по наше време, заяви бригаден генерал Явор Матеев и призна, че от доста години на тази дата те идват и се прекланят пред саможертвата не само на неговия прадядо, но и на всички онези над 1000 войни, които са оставили костите си за свободата на днешна Добруджа и за това, тя да е част от нашето отечество. Той също така разказа, че неговият прадядо е бил смъртно ранен в ранната утрин на 5 септември, още по време на първите битки на рота от 35-ти Врачански полк, която е трябвало да прегражда пътя на първите настъпващи руски войски. По-късно прадядото умира във военно-полевата болница, поради което е бил погребан именно във военното гробище, защото убитите по принцип са били погребвани там, където са убити. И интересната намеса на съдбата – дядото е смъртно ранен при днешното с. Победа. Това е селото на Невяна, казва генералът и допълва: Къде е Горно Озирово, Врачанско, къде е Победа, но десетилетия по-късно ние се срещаме на същото място. Това е една от най-големите битки в българската история и това е победата, която 24 години по-късно дава повод за дипломатическото решение тези земи завинаги да останат в пределите на отечеството, продължава бр. генерал Матеев. На въпрос защо събитието не бе посетено от подобаващ брой граждани, предположението на Невяна Митева е свързано с дълго премълчаваната история, която най-вероятно не може да направи добруджанци съпричастни, но при едно правилно отношение от страна на институции и медии, гражданите ще осъзнаят събитията и ще им отдадат заслужена почит. Може би нямаше да съм сега български офицер, ако не бяха събитията от тогава, завърши нашата съгражданка.
Репортаж на Дана Михайлова и Преслав Димитров
Коментирайте
.gif)
