На 1 май голяма част от света чества Деня на труда и международната работническа солидарност. На тази дата много страни отбелязват обществените и икономически постижения на организираното работническо движение, борбата за по-голяма държавна защита за работещите.
Днес го свързваме с почивка, празнични шествия, пролетно настроение и пикници на открито, но неговите корени са дълбоко свързани с трудова борба и социални движения.
Началото се поставя на 1 май 1886 година в САЩ, когато профсъюзите провеждат неофициална национална стачка, в която вземат участие над 300 000 работници от цялата страна с искане за въвеждане на официален 8-часов работен ден
След тридневни протести в Чикаго полицията и частните охранители разпръсват протестиращите, раняват около 200 души и убиват поне четирима. На 4 май по време на последвалия протест срещу полицейското насилие сред полицията е хвърлена бомба, при която загива един полицай и шестима са ранени. Набързо са осъдени и екзекутирани седем анархисти, впоследствие оправдани като невинни.
През 1889 година учредителният конгрес на Втория интернационал, проведен в Париж, призовава за международни демонстрации в знак на солидарност към протестите в Чикаго. През 1904 година Международната конференция на социалистите в Амстердам призовава "всички социалдемократически партии и профсъюзи от всички страни да демонстрират енергично на Първи май за официалното признаване на 8-часовия работен ден, за права на пролетариата и за световен мир."
Тъй като най-ефективният начин за демонстрации е стачката, конгресът решава, че е "задължително за всички пролетарски организации от всички страни да спрат да работят на 1 май, навсякъде, където е възможно без негативни последици за работниците".
Днес 1 май се чества като Ден на труда и е официален празник или неработен ден в повече от 80 държави. Иначе дни, посветени на труда и трудовите хора, има в над 140 страни по света, но не всички от тях се празнуват на 1 май.
За първи път опит за честване на Първи май у нас се прави през 1890 година от Топографското дружество. През 1939 година Първи май е обявен за официален празник, а от 1945 година комунистическата власт започва да чества празника всяка година.
В социалистическите държави празникът придобива държавно организиран характер – с манифестации, лозунги и официални шествия.
След 1989 г. в много страни, включително България, той остава официален почивен ден, но губи част от политическата си строгост и се превръща в по-плуралистичен празник.
Днес го свързваме с почивка, празнични шествия, пролетно настроение и пикници на открито, но неговите корени са дълбоко свързани с трудова борба и социални движения.
Началото се поставя на 1 май 1886 година в САЩ, когато профсъюзите провеждат неофициална национална стачка, в която вземат участие над 300 000 работници от цялата страна с искане за въвеждане на официален 8-часов работен ден
След тридневни протести в Чикаго полицията и частните охранители разпръсват протестиращите, раняват около 200 души и убиват поне четирима. На 4 май по време на последвалия протест срещу полицейското насилие сред полицията е хвърлена бомба, при която загива един полицай и шестима са ранени. Набързо са осъдени и екзекутирани седем анархисти, впоследствие оправдани като невинни.
През 1889 година учредителният конгрес на Втория интернационал, проведен в Париж, призовава за международни демонстрации в знак на солидарност към протестите в Чикаго. През 1904 година Международната конференция на социалистите в Амстердам призовава "всички социалдемократически партии и профсъюзи от всички страни да демонстрират енергично на Първи май за официалното признаване на 8-часовия работен ден, за права на пролетариата и за световен мир."
Тъй като най-ефективният начин за демонстрации е стачката, конгресът решава, че е "задължително за всички пролетарски организации от всички страни да спрат да работят на 1 май, навсякъде, където е възможно без негативни последици за работниците".
Днес 1 май се чества като Ден на труда и е официален празник или неработен ден в повече от 80 държави. Иначе дни, посветени на труда и трудовите хора, има в над 140 страни по света, но не всички от тях се празнуват на 1 май.
За първи път опит за честване на Първи май у нас се прави през 1890 година от Топографското дружество. През 1939 година Първи май е обявен за официален празник, а от 1945 година комунистическата власт започва да чества празника всяка година.
В социалистическите държави празникът придобива държавно организиран характер – с манифестации, лозунги и официални шествия.
След 1989 г. в много страни, включително България, той остава официален почивен ден, но губи част от политическата си строгост и се превръща в по-плуралистичен празник.
Снимка:AI


.gif)







.jpg)





1 USD = BGN
1 GBP = BGN
1 CHF = BGN
