Още от миналата година започна едно натрупване на земеделска стока в складовете в страната. И сега повечето от складовете са пълни, а сме в очакване на нова реколта, каза за медийна група „Добруджа“ Костадин Костадинов – председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ).
2022-а бе тежка за всички земеделци. Започна с инвазията на Русия в Украйна и решението на тогавашното правителство да закупи зърнени култури за 1 милиард лв. от производители в страната. Имаше и негласна забрана за износ на зърно. Така производителите не можаха да постигнат особено високи цени, каза председателят на НАЗ.
Миналогодишната реколта бе добра, но голяма част от зърнената продукция остана в страната, заради липсата на износ. Това ще окаже влияние и върху 2023 г., категоричен е Костадин Костадинов. В последните месеци има намаление на борсовите цени на зърнените култури, но зърното масово продължава да стои по складовете, заради липса на интерес от купувачи и това е в допълнение към проблема със зърното от Украйна. Освен това потокът от стока не минава в същия обем през страната ни. Само 2 кораба с царевица има изнесени до момента. Това е 98% от по-малко от миналата година, уточни председателят на НАЗ.
Общо за земеделието през миналата година трябва да отбележим подготовката за новия Стратегически план за развитие на земеделието, който бе внесен в ЕК и после върнат с около 400 грешки. Последваха корекции и така през декември 2022 г. се стигна до приемането на стратегически план, който предполага появата на проблеми в бъдеще, тъй като има условия, които са неизпълними за производителите, коментира председателят на Асоциацията. Той добави, че за пореден път ЕК за едни е майка, а за други - мащеха. Параметри и мерки, подобни на тези в стратегическия план на Франция, в българския вариант не са приети, мотивира твърдението си Костадинов.
Земеделците в България са притиснати от много обстоятелства, сред които и вносът на зърно от Украйна. Произведеното от украинците зърно е с много по-ниска себестойност от българското. Около 80-90% от използваните там препарати за третиране на земеделските култури са забранени в ЕС. Изпълнявайки изискванията да не използваме същите препарати, нашата стока се оскъпява, обясни председателят на националната асоциация.
Костадинов каза още, че сега сме свидетели на сравнително топла зима и недостатъчни за периода количества валежи. Той уточни, че в района на Добрич е имало достатъчно влага, която е способствала за развитието на есенните култури – рапица, пшеница, но в останалата част от областта влагата е била малко. За развитието на растенията помогна топлото време, но те не са достатъчно устойчиви. Състоянието им е малко по-добро след валежите от дъжд през януари, но е нужна още влага. От септември до сега падналите в областта валежи са средно по 130 л./кв. м., а за старта на кампанията след 2 месеца са необходими около 450 л./кв. м. Надеждите ни са за дъждове през месеците февруари, март и април, за да се постигне добър запас от влага в почвата, заяви Костадин Костадинов.
Репортаж на Галина Бозуков и Стефан Калев
2022-а бе тежка за всички земеделци. Започна с инвазията на Русия в Украйна и решението на тогавашното правителство да закупи зърнени култури за 1 милиард лв. от производители в страната. Имаше и негласна забрана за износ на зърно. Така производителите не можаха да постигнат особено високи цени, каза председателят на НАЗ.
Миналогодишната реколта бе добра, но голяма част от зърнената продукция остана в страната, заради липсата на износ. Това ще окаже влияние и върху 2023 г., категоричен е Костадин Костадинов. В последните месеци има намаление на борсовите цени на зърнените култури, но зърното масово продължава да стои по складовете, заради липса на интерес от купувачи и това е в допълнение към проблема със зърното от Украйна. Освен това потокът от стока не минава в същия обем през страната ни. Само 2 кораба с царевица има изнесени до момента. Това е 98% от по-малко от миналата година, уточни председателят на НАЗ.
Общо за земеделието през миналата година трябва да отбележим подготовката за новия Стратегически план за развитие на земеделието, който бе внесен в ЕК и после върнат с около 400 грешки. Последваха корекции и така през декември 2022 г. се стигна до приемането на стратегически план, който предполага появата на проблеми в бъдеще, тъй като има условия, които са неизпълними за производителите, коментира председателят на Асоциацията. Той добави, че за пореден път ЕК за едни е майка, а за други - мащеха. Параметри и мерки, подобни на тези в стратегическия план на Франция, в българския вариант не са приети, мотивира твърдението си Костадинов.
Земеделците в България са притиснати от много обстоятелства, сред които и вносът на зърно от Украйна. Произведеното от украинците зърно е с много по-ниска себестойност от българското. Около 80-90% от използваните там препарати за третиране на земеделските култури са забранени в ЕС. Изпълнявайки изискванията да не използваме същите препарати, нашата стока се оскъпява, обясни председателят на националната асоциация.
Костадинов каза още, че сега сме свидетели на сравнително топла зима и недостатъчни за периода количества валежи. Той уточни, че в района на Добрич е имало достатъчно влага, която е способствала за развитието на есенните култури – рапица, пшеница, но в останалата част от областта влагата е била малко. За развитието на растенията помогна топлото време, но те не са достатъчно устойчиви. Състоянието им е малко по-добро след валежите от дъжд през януари, но е нужна още влага. От септември до сега падналите в областта валежи са средно по 130 л./кв. м., а за старта на кампанията след 2 месеца са необходими около 450 л./кв. м. Надеждите ни са за дъждове през месеците февруари, март и април, за да се постигне добър запас от влага в почвата, заяви Костадин Костадинов.
Репортаж на Галина Бозуков и Стефан Калев
Коментирайте
.gif)
.jpg)
1 USD = BGN
1 GBP = BGN
1 CHF = BGN
