Преводът-лица и маски

 И още от Аглика Маркова: Ако у нас съществува категорията „среден читател", то на този среден читател изобщо не му хрумва кому е задължен за романа, който „гълта" в тролея или вечер преди да заспи. Затова решихме да кажем и да повтаряме при всеки удобен случай: преводачите на художествена литература са хората, благодарение на които стават наше достояние най-добрите, най-привлекателните, най-напредничавите, най-забавните, най-модерните чуждоезични. произведения. А също и не толкова добри, привлекателни, напредничави, забавни или модерни произведения; а също и глупави, и просташки. Вкусове - различни и за всеки вкус си има и преводач. Но едно нещо обединява хората в тази професия: благодарение на техния труд нашият „среден читател" без преувеличение е по-начетен от колегата си в други държави. Как се постига това? Талант, разбира се, е нужен, но е нужно и нещо повече: усет. Усет и познание - не толкова на чуждия език, макар че то е задължително условие, но познаване на българския език във всичките му тънкости. Сърцето ме заболява, когато се сблъскам с абсолютно пренебрежителното отношение към българския език, на което сме свидетели през последните няколко години. Дали са тръгнали по стъпките на героите от „Криворазбраната цивилизация", дали са опиянени от възможността да разбират чужди езици (най-вече английски), дали просто поради националното ни нехайство към своето, цялото ни младо поколение говори с ненамясто употребявани, недоразбрани или просто побългарени английски думи. Преди седмица чух, че не знам си какво се радвало на голям „съпорт". Преди това ми беше казано по телевизията, че еди къде си не искали американските „трупи". Театрални трупи? Трупове? Не, разбира се, US troops са войскови части, ама кой ще се хаби да мисли, ние говорим английски. Да не споменаваме прословутата повсеместна грешка: превода на английската дума „ammunition", муниции, като „амуниции", тоест конски сбруи.

Коментирайте