В последния месец на годината българите имат много поводи за семейни събирания, тъй като през декември обредния календар е наситен с много празници. За тях ни разказа Даниела Герасимова – фондохранител в отдел „Етнография“ в РИМ – Добрич. Зимните празници и обичаи са наситени с гадания и предсказания за предстоящата стопанска година и за здравето и благополучието в семейството, обясни тя.
На 4 декември се почита св. Варвара, която за българите е покровителка на шарката и на всички болести. На този ден се извършват и много обреди за плодородие. За да предпазят децата от шарка, жените замесват специална пита, с която да се нагости Баба Шарка, за да не напада децата, гласят вярванията на старите българи. Обреден хляб се меси на този ден и за плодородие.
На следващият ден – 5 декември, се почита св. Сава. На някои места св. Сава е мъж, но във вярванията на българите в миналото е жена. В България се вярва, че светицата е покровителка на чумата. В някои райони на Савинден се почитат мъртвите и жените варят жито, което раздават на гробището за помен, а за здраве и плодородие се раздават питки.
Един от най-големите и почитани празници в православния календар е на 6 декември – Никулден. За българите в миналото св. Никола е покровител на моряците и рибарите, господар на зимата, снега и ледения вятър. В Добруджа на този ден има тържествени служби в храмовете, а във всеки дом се подрежда богата трапеза, на която задължително трябва да има ястие с риба, каза Даниела Герасимова.
Коледните празници започват на 20 декември, когато е Игнажден. Празничната обредност е свързана основно със стремежа за плодородие и излюпването на повече пилета в личните стопанства. Вечерта се прави кадена вечеря, като се приготвят само постни храни и се опича прясна пита. Важен ритуал е чакането на полазника – човекът, който пръв ще влезе в къщата на Игнажден. Вярва се, че ако влезе добър и здрав човек, то годината за семейството ще е добра и здрава. А полът на полазника определя дали през новата година ще се раждат повече мъжки или повече женски животни.
Денят преди Коледа е Бъдни вечер. Един от основните символи на този ден е бъдника - дебел пън от дъб или круша, който трябва да гори в огнището цяла вечер. Предвестници на добрата вест на Бъдни вечер са коледарите – млади момчета, ергени, които на групи обикалят по къщите и пеят песни, наричайки за здраве и благополучие на стопаните на дома. Реди се богата трапеза с нечетен брой ястия, за да е богата и годината.
На следващият ден е Рождество Христово – Коледа. На този ден се чества раждането на Спасителя. Това е и най-светлия, обичан и почитан празник сред християнските народи. У нас се празнува и като ден на семейството, което се събира заедно около богата трапеза.
На 27 декември се празнува Стефановден, чиято обредност също е свързана с осигуряването на богата реколта през новата година.
На 4 декември се почита св. Варвара, която за българите е покровителка на шарката и на всички болести. На този ден се извършват и много обреди за плодородие. За да предпазят децата от шарка, жените замесват специална пита, с която да се нагости Баба Шарка, за да не напада децата, гласят вярванията на старите българи. Обреден хляб се меси на този ден и за плодородие.
На следващият ден – 5 декември, се почита св. Сава. На някои места св. Сава е мъж, но във вярванията на българите в миналото е жена. В България се вярва, че светицата е покровителка на чумата. В някои райони на Савинден се почитат мъртвите и жените варят жито, което раздават на гробището за помен, а за здраве и плодородие се раздават питки.
Един от най-големите и почитани празници в православния календар е на 6 декември – Никулден. За българите в миналото св. Никола е покровител на моряците и рибарите, господар на зимата, снега и ледения вятър. В Добруджа на този ден има тържествени служби в храмовете, а във всеки дом се подрежда богата трапеза, на която задължително трябва да има ястие с риба, каза Даниела Герасимова.
Коледните празници започват на 20 декември, когато е Игнажден. Празничната обредност е свързана основно със стремежа за плодородие и излюпването на повече пилета в личните стопанства. Вечерта се прави кадена вечеря, като се приготвят само постни храни и се опича прясна пита. Важен ритуал е чакането на полазника – човекът, който пръв ще влезе в къщата на Игнажден. Вярва се, че ако влезе добър и здрав човек, то годината за семейството ще е добра и здрава. А полът на полазника определя дали през новата година ще се раждат повече мъжки или повече женски животни.
Денят преди Коледа е Бъдни вечер. Един от основните символи на този ден е бъдника - дебел пън от дъб или круша, който трябва да гори в огнището цяла вечер. Предвестници на добрата вест на Бъдни вечер са коледарите – млади момчета, ергени, които на групи обикалят по къщите и пеят песни, наричайки за здраве и благополучие на стопаните на дома. Реди се богата трапеза с нечетен брой ястия, за да е богата и годината.
На следващият ден е Рождество Христово – Коледа. На този ден се чества раждането на Спасителя. Това е и най-светлия, обичан и почитан празник сред християнските народи. У нас се празнува и като ден на семейството, което се събира заедно около богата трапеза.
На 27 декември се празнува Стефановден, чиято обредност също е свързана с осигуряването на богата реколта през новата година.
Коментирайте
.gif)
.jpg)
1 USD = BGN
1 GBP = BGN
1 CHF = BGN
