Президентът Румен Радев поиска да се въведе публичен регистър за отчитане на харчените средства в борбата с коронавируса. В становище на държавния глава, публикувано на сайта на институцията, се казва:
Кризата с коронавируса вече предизвиква тежки социално-икономически последици. За да ограничат тяхното задълбочаване, европейските страни прилагат широк набор от мерки с ясното съзнание, че от тяхната структура, обхват и бързина на прилагане зависи благосъстоянието и прогреса на нацията.
Месец и половина след въвеждане на извънредното положение, българското правителство все още не предлага ясна и убедителна програма за навременна, достъпна и безвъзмездна помощ. В същото време, за преодоляване на кризата се заделят все повече публични средства, предстои тегленето на колосален заем. С въвеждането на извънредното положение, изпълнителната власт получи изключителни правомощия да се разпорежда безконтролно с този ресурс. Не трябва да забравяме обаче, че тези средства трябва да се заработват и изплащат от българските граждани и бизнес.
Затова следва да има ясни механизми за прозрачност, отчетност, ефикасно и отговорно използване на обществените средства.
Необходимо е да се въведе публичен регистър за отчитане на харчените средства в борбата с коронавируса при регулярна актуализация на разходите, критериите за одобряване и източниците на финансиране.
Следва да се забрани държавна финансова помощ за офшорни фирми и за такива, които имат дъщерни дружества, регистрирани в офшорни зони. Подобни ограничения вече има в някои държави от ЕС, а в други въвеждането им е на дневен ред.
Крайно време е да се преразгледат дългосрочните проекти с осигурен финансов ресурс за години напред. Да се заделят необходимите финанси, така че да не спира работата по тях през настоящата година. Останалият финансов ресурс да се насочи за преодоляване на социалната и икономическа криза. Какъв е смисълът милиарди да стоят замразени с хоризонт следващите 3-4 и повече години, а в това време да теглим нови заеми с лихва?
.gif)
Кризата с коронавируса вече предизвиква тежки социално-икономически последици. За да ограничат тяхното задълбочаване, европейските страни прилагат широк набор от мерки с ясното съзнание, че от тяхната структура, обхват и бързина на прилагане зависи благосъстоянието и прогреса на нацията.
Месец и половина след въвеждане на извънредното положение, българското правителство все още не предлага ясна и убедителна програма за навременна, достъпна и безвъзмездна помощ. В същото време, за преодоляване на кризата се заделят все повече публични средства, предстои тегленето на колосален заем. С въвеждането на извънредното положение, изпълнителната власт получи изключителни правомощия да се разпорежда безконтролно с този ресурс. Не трябва да забравяме обаче, че тези средства трябва да се заработват и изплащат от българските граждани и бизнес.
Затова следва да има ясни механизми за прозрачност, отчетност, ефикасно и отговорно използване на обществените средства.
Необходимо е да се въведе публичен регистър за отчитане на харчените средства в борбата с коронавируса при регулярна актуализация на разходите, критериите за одобряване и източниците на финансиране.
Следва да се забрани държавна финансова помощ за офшорни фирми и за такива, които имат дъщерни дружества, регистрирани в офшорни зони. Подобни ограничения вече има в някои държави от ЕС, а в други въвеждането им е на дневен ред.
Крайно време е да се преразгледат дългосрочните проекти с осигурен финансов ресурс за години напред. Да се заделят необходимите финанси, така че да не спира работата по тях през настоящата година. Останалият финансов ресурс да се насочи за преодоляване на социалната и икономическа криза. Какъв е смисълът милиарди да стоят замразени с хоризонт следващите 3-4 и повече години, а в това време да теглим нови заеми с лихва?
Снимка:dobrudjabg.com
Коментирайте
