Гражданско сдружение „Алцхаймер България“ стартира проект на тема „Ейджизмът в България“. Той се реализира в партньорство със Сдружение „Черноморски Център за Развитие“ - Добрич и Народно читалище „Паисий Хилендарски 1870“ - гр. Балчик.
Въпреки че терминът „ейджизъм” звучи чуждоезично, той описва наболял световен и национален проблем, поясни за медийна група „Добруджа” Кристия Иванова - координатор на проекта и психолог. По думите й ейджизмът не е просто синоним на възрастова дискриминация, а дълбок феномен. Той включва стереотипи или начинът, по който мислим за възрастта, предубеждения или как се чувстваме и какви негативни емоции изпитваме, както и дискриминация, включваща конкретните действия и изключването на хората заради годините им.
Проблемът е изключително актуален за страната ни, където по данни на НСИ всеки четвърти българин е на възраст над 65 години. В област Добрич населението намалява с 0,9% годишно, което прави темата за качеството на живот на възрастните хора критична, категорична е тя.
Ейджизмът се проявява ежедневно - дори в обяви за работа, изискващи „млад и енергичен екип“, което автоматично изключва хората в зряла възраст, допълва още тя.
Младите хора днес говорят за дискриминацията на възрастните, но не осъзнават, че те самите са бъдещите истински дискриминирани, допълва темата Нели Николаева – председател на Сдружение „Черноморски център за развитие”- Добрич. Масовото и безконтролно използване на технологии, скролването на картинки и забавните клипчета в TikTok не изграждат невронни мрежи. Мозъкът се развива само тогава, когато влагаме усилие и труд, подчертава тя. Технологиите са тези, които не ни дават възможност да изграждаме добра невронна мрежа в мозъка. Пример в това отношение е с използването на платформи като ChatGPT за писане на домашни. Това е просто изпълнение на задача, но не и процес на учене. Ако младите продължат по този път, те рискуват да се превърнат в хора със сериозни когнитивни затруднения още на 35–40 години, предупреждава тя. В рамките на проекта вече са проведени първите фокус групи с участието на случайни граждани от различни възрасти, извадили на повърхността интересни идеи за преодоляване на различията.
Крайната цел на организаторите е проектът да не остане само на хартия. По този повод Нели Николаева споделя и своята лична кауза – създаването на дневен център за хора с лека форма на деменция в региона, за да останат те социално активни. „Деменцията не подбира – от нея страдат голяма част от интелектуалците, лекари, архитекти, учители. Те не трябва да стават невидими хора“, обобщава тя.
Интервю на Даниела Русева и Петър Стоянов
.gif)
Въпреки че терминът „ейджизъм” звучи чуждоезично, той описва наболял световен и национален проблем, поясни за медийна група „Добруджа” Кристия Иванова - координатор на проекта и психолог. По думите й ейджизмът не е просто синоним на възрастова дискриминация, а дълбок феномен. Той включва стереотипи или начинът, по който мислим за възрастта, предубеждения или как се чувстваме и какви негативни емоции изпитваме, както и дискриминация, включваща конкретните действия и изключването на хората заради годините им.
Проблемът е изключително актуален за страната ни, където по данни на НСИ всеки четвърти българин е на възраст над 65 години. В област Добрич населението намалява с 0,9% годишно, което прави темата за качеството на живот на възрастните хора критична, категорична е тя.
Ейджизмът се проявява ежедневно - дори в обяви за работа, изискващи „млад и енергичен екип“, което автоматично изключва хората в зряла възраст, допълва още тя.
Младите хора днес говорят за дискриминацията на възрастните, но не осъзнават, че те самите са бъдещите истински дискриминирани, допълва темата Нели Николаева – председател на Сдружение „Черноморски център за развитие”- Добрич. Масовото и безконтролно използване на технологии, скролването на картинки и забавните клипчета в TikTok не изграждат невронни мрежи. Мозъкът се развива само тогава, когато влагаме усилие и труд, подчертава тя. Технологиите са тези, които не ни дават възможност да изграждаме добра невронна мрежа в мозъка. Пример в това отношение е с използването на платформи като ChatGPT за писане на домашни. Това е просто изпълнение на задача, но не и процес на учене. Ако младите продължат по този път, те рискуват да се превърнат в хора със сериозни когнитивни затруднения още на 35–40 години, предупреждава тя. В рамките на проекта вече са проведени първите фокус групи с участието на случайни граждани от различни възрасти, извадили на повърхността интересни идеи за преодоляване на различията.
Крайната цел на организаторите е проектът да не остане само на хартия. По този повод Нели Николаева споделя и своята лична кауза – създаването на дневен център за хора с лека форма на деменция в региона, за да останат те социално активни. „Деменцията не подбира – от нея страдат голяма част от интелектуалците, лекари, архитекти, учители. Те не трябва да стават невидими хора“, обобщава тя.
Интервю на Даниела Русева и Петър Стоянов
Видео:
Коментирайте
1 USD = BGN
1 GBP = BGN
1 CHF = BGN
