Сред стотици проекти от цял свят в конкурса на НАСА за изграждане на база за живот на Марс българският проект, в който има и добричко участие, влезе сред 20-те полуфиналисти. Част от екипа, включващ архитекти, спалеолог, биолог и други, е 18-годишната Татяна Иванова, която тази година завършва Частна профилирана гимназия по туризъм и предприемачество „Райко Цончев“. Тя е амбицирана да стане първата българка, полетяла в космоса. Момичето от Добрич е участвало на космически лагери в Измир, Турция и Хънтсвил, Алабама, САЩ. През миналата година тя се класира на първо място в света на космическата викторина, организирана от центъра за подготовка на деца, които искат да станат космонавти, в Индия.
Именно с тези богати познания за условията за живот в космоса Татяна помага в разработването на проекта „Марс 25“. Преди година тя получава покана да се присъедини към екипа от главния организатор и автор на проекта Калина Калчева – млад архитект от Варна. Татяна основно работи върху спортната част – какви спортове ще могат да практикуват хората, които обитават базата на Марс. Като най-подходящи, с оглед на три пъти по-слабата гравитацията, тя посочва плуването и скалното катерене – особено на най-високата планина в Слънчевата система Олимп.
„След Луната и Международната космическа станция, фокусът на НАСА вече е върху Марс, защото планетата се намира в обитаемата зона на Слънчевата система. Температурната амплитуда е в обхвата на това, което човек може да понесе. Предвиждат се мисии до Марс, стига да се изобретят ракетите, с които да се стигне до там, защото в момента технологията не е достатъчно безопасна да осигури защита на екипа. Когато това стане, следват колонизация на Луната и на Марс. Надявам се моето поколение да изобрети тази технология и да осъществя мечтата си – да полетя до Марс“, сподели Татяна Иванова в интервю за медийна група „Добруджа“.
Проектът на Калина Калчева вече е полуфиналист в конкурса на НАСА, като до края на годината ще бъдат ясни десетте финалисти. Идеята й предвижда базите, във формата на балони, да бъдат изграждани в пещери, тъй като нивата на радиация там са по-ниски. През април проектът първо ще бъде представен пред българска публика, а след това и пред международна за оценка, която ще е много важна за определянето на най-добрите десет идеи. Освен това предстои издаването на книга, в която подробно ще бъде описан проектът на Калина Калчева.
Репортаж на Димитър Узунов и Петър Петров
Именно с тези богати познания за условията за живот в космоса Татяна помага в разработването на проекта „Марс 25“. Преди година тя получава покана да се присъедини към екипа от главния организатор и автор на проекта Калина Калчева – млад архитект от Варна. Татяна основно работи върху спортната част – какви спортове ще могат да практикуват хората, които обитават базата на Марс. Като най-подходящи, с оглед на три пъти по-слабата гравитацията, тя посочва плуването и скалното катерене – особено на най-високата планина в Слънчевата система Олимп.
„След Луната и Международната космическа станция, фокусът на НАСА вече е върху Марс, защото планетата се намира в обитаемата зона на Слънчевата система. Температурната амплитуда е в обхвата на това, което човек може да понесе. Предвиждат се мисии до Марс, стига да се изобретят ракетите, с които да се стигне до там, защото в момента технологията не е достатъчно безопасна да осигури защита на екипа. Когато това стане, следват колонизация на Луната и на Марс. Надявам се моето поколение да изобрети тази технология и да осъществя мечтата си – да полетя до Марс“, сподели Татяна Иванова в интервю за медийна група „Добруджа“.
Проектът на Калина Калчева вече е полуфиналист в конкурса на НАСА, като до края на годината ще бъдат ясни десетте финалисти. Идеята й предвижда базите, във формата на балони, да бъдат изграждани в пещери, тъй като нивата на радиация там са по-ниски. През април проектът първо ще бъде представен пред българска публика, а след това и пред международна за оценка, която ще е много важна за определянето на най-добрите десет идеи. Освен това предстои издаването на книга, в която подробно ще бъде описан проектът на Калина Калчева.
Репортаж на Димитър Узунов и Петър Петров