Вирусът Западен Нил е пренасян от комари зоонозен вирус, който е широко разпространен в целия свят и се среща в Африка, Америка, Европа, Близкия изток, Австралия и Азия. Ендемичен е в страните от Средиземноморския басейн и Централна Европа, но не се предава от човек на човек, каза в интервю за БТА проф. д-р Радостина Александрова от Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей при Българската академия на науките (БАН).
Проф. Александрова е вирусолог и биолог, и обясни, че в природата вирусът Западен Нил се поддържа в цикъл на предаване между птици и комари. В него участват над 60 вида комари, включително добре познатите в Европа комари от рода Culex, както и над 300 вида птици. Освен това, заразените комари предават инфекцията на потомството си (от възрастни към яйца) и така вирусът остава в популацията им. Бозайници, включително хора и коне, също може да бъдат инфектирани. Те обаче са "задънена улица" за вируса, защото не могат да продължаг предаването му. Причината е, че за да може комарът да се зарази при хранене с кръв, вирусът трябва да присъства в кръвта на гостоприемника (виремия) и то в достатъчно голямо количество. Това се случва при птиците, но не и при хората и конете. Ето защо за разпространението на вируса Западен Нил от съществено значение е миграцията на птиците. За разлика от това, движещата сила при други пренасяни от комари вируси (например денга и зика) е активното придвижване на хората, тъй като човекът също е източник на зараза за комарите.
По данни на Европейския център за контрол на заболяванията (ECDC) най-мащабното огнище на вируса Западен Нил в Европа до момента е през 2018 г., когато са докладвани 2083 случая - броят им значително надвишава този от предходните седем години, взети заедно (общо 1832). Засегнати са 11 страни от ЕС/ЕИП (включително България), особено Италия, Гърция и Румъния, както и Сърбия, Израел, Турция и Косово. Смъртните случаи са 180 и са в Гърция (47), Италия (46), Румъния (43), Сърбия (35), Косово (3), Турция (3), България (2), Чехия (1) и Унгария (1). През 2019 г. вирусът се разпространява на север и води до регистрирането на първите локално придобити инфекции при хора в Германия, а година по-късно и в Холандия, каза проф. Радостина Александрова..
Тя съобщи, че през 2022 г. случаите на западнонилска треска при хора в Европа са 1340, 104 са завършили със смърт. Повечето от тях отново са в Гърция, Италия и Румъния.
През миналата година в Европа са докладвани общо 728 случая на инфекция с вируса Западен Нил при хора, от които 709 са били локално придобити и 19 са били свързани с пътуване. България също е докладвала за един внесен случай. Смъртните случаи през 2023 г. са 67 и са регистрирани в Италия (29), Гърция (23), Румъния (12) и Испания (3).
От началото на 2024 г. до 21 август 2024 г. девет държави в Европа са съобщили за случаи на заразяване с вируса Западен Нил при хора. Това са Австрия, Хърватия, Франция, Гърция, Унгария, Италия, Румъния, Сърбия и Испания.
Инкубационният период на вируса е между два и шест дни, но може да достигне до две седчици. В 75-80% от случаите инфекцията при хората е безсимптомна, а в останалите протича като грипоподобно заболяване, с повишена температура, главоболие, отпадналост, болки в мускулите и ставите, и очите, повръщане, диария, обрив, а лимфните възли се увеличават. Това е т.нар. западнонилска треска. В по-малко от 1% от случаите (1 от 150 заразени с вируса) се развива по-тежка - неврологична (невроинвазивна) форма на заболяването. При нея настъпва възпаление на мозъка и/или обвивките му (енцефалит, менингит, менингоенцефалит) и тя може да е животозастрашаваща. Симптомите на тежката инфекция може да включват главоболие, висока температура, скованост на врата, мускулна слабост, дезориентация, тремор, гърчове, парализа и кома, обясни вирусологът.
Напреднала възраст, имуносупресия, тумори в мозъка, високо кръвно налягане, заболявания на бъбреците и кръвта, диабет, злоупотреба с алкохол и някои генетични фактори може да повишат риска от тежко протичане, каза проф. Александрова.
Проф. Александрова е вирусолог и биолог, и обясни, че в природата вирусът Западен Нил се поддържа в цикъл на предаване между птици и комари. В него участват над 60 вида комари, включително добре познатите в Европа комари от рода Culex, както и над 300 вида птици. Освен това, заразените комари предават инфекцията на потомството си (от възрастни към яйца) и така вирусът остава в популацията им. Бозайници, включително хора и коне, също може да бъдат инфектирани. Те обаче са "задънена улица" за вируса, защото не могат да продължаг предаването му. Причината е, че за да може комарът да се зарази при хранене с кръв, вирусът трябва да присъства в кръвта на гостоприемника (виремия) и то в достатъчно голямо количество. Това се случва при птиците, но не и при хората и конете. Ето защо за разпространението на вируса Западен Нил от съществено значение е миграцията на птиците. За разлика от това, движещата сила при други пренасяни от комари вируси (например денга и зика) е активното придвижване на хората, тъй като човекът също е източник на зараза за комарите.
По данни на Европейския център за контрол на заболяванията (ECDC) най-мащабното огнище на вируса Западен Нил в Европа до момента е през 2018 г., когато са докладвани 2083 случая - броят им значително надвишава този от предходните седем години, взети заедно (общо 1832). Засегнати са 11 страни от ЕС/ЕИП (включително България), особено Италия, Гърция и Румъния, както и Сърбия, Израел, Турция и Косово. Смъртните случаи са 180 и са в Гърция (47), Италия (46), Румъния (43), Сърбия (35), Косово (3), Турция (3), България (2), Чехия (1) и Унгария (1). През 2019 г. вирусът се разпространява на север и води до регистрирането на първите локално придобити инфекции при хора в Германия, а година по-късно и в Холандия, каза проф. Радостина Александрова..
Тя съобщи, че през 2022 г. случаите на западнонилска треска при хора в Европа са 1340, 104 са завършили със смърт. Повечето от тях отново са в Гърция, Италия и Румъния.
През миналата година в Европа са докладвани общо 728 случая на инфекция с вируса Западен Нил при хора, от които 709 са били локално придобити и 19 са били свързани с пътуване. България също е докладвала за един внесен случай. Смъртните случаи през 2023 г. са 67 и са регистрирани в Италия (29), Гърция (23), Румъния (12) и Испания (3).
От началото на 2024 г. до 21 август 2024 г. девет държави в Европа са съобщили за случаи на заразяване с вируса Западен Нил при хора. Това са Австрия, Хърватия, Франция, Гърция, Унгария, Италия, Румъния, Сърбия и Испания.
Инкубационният период на вируса е между два и шест дни, но може да достигне до две седчици. В 75-80% от случаите инфекцията при хората е безсимптомна, а в останалите протича като грипоподобно заболяване, с повишена температура, главоболие, отпадналост, болки в мускулите и ставите, и очите, повръщане, диария, обрив, а лимфните възли се увеличават. Това е т.нар. западнонилска треска. В по-малко от 1% от случаите (1 от 150 заразени с вируса) се развива по-тежка - неврологична (невроинвазивна) форма на заболяването. При нея настъпва възпаление на мозъка и/или обвивките му (енцефалит, менингит, менингоенцефалит) и тя може да е животозастрашаваща. Симптомите на тежката инфекция може да включват главоболие, висока температура, скованост на врата, мускулна слабост, дезориентация, тремор, гърчове, парализа и кома, обясни вирусологът.
Напреднала възраст, имуносупресия, тумори в мозъка, високо кръвно налягане, заболявания на бъбреците и кръвта, диабет, злоупотреба с алкохол и някои генетични фактори може да повишат риска от тежко протичане, каза проф. Александрова.
Снимка:НоваТВ, архив
Източник:БТА
Коментирайте
1 USD = 1.8588 BGN
1 GBP = 2.34287 BGN
1 CHF = 2.09988 BGN
