Проф. Калин Янакиев: За църквата може да разчитаме на Бог, но държавата ще си оправим сами

Калин Янакиев е преподавател във Философския факултет на СУ ''Св. Климент Охридски'', главен редактор на списание ''Християнство и култура'', член на Международното общество за изследвания на средновековната философия (SIEPM).

Проф. Янакиев, възможно ли е след всички скандали да има удачен избор за митрополит на Варненска и Великопреславска епархия?

В момента изборът изглежда безнадеждно опорочен. За да бъда максимално предпазлив, ще кажа, че този избор е поставен под толкова тежко съмнение, под толкова тежки подозрения, че при всички положения би трябвало Светият синод да реши този избор да бъде направен отново.
Всички обвинения и признания ни изправя пред един изключително одиозен факт, който показва, че ако църквата ни не приеме да касира този избор, ще се постави в много тежко положение – буквално ще бъде подронен нейният авторитет.
И трябва да се отбележи, че този път сигналите не идват отвън, от определени миряни, а от самите кандидати и от духовенството на Варненската епархия.
При всички положения изборът трябва да се повтори. Първо да се проверят тежките съмнения по отношение на епископ Борис. Ако се окажат верни, той трябва да понесе църковно наказание.

За 24 ноември е насрочен следващият избор, но може ли да бъде между същите хора?

Отговорът ми е недвусмислен – не бива да бъде между същите кандидати в никакъв случай. Ако бъде избран епископ Борис, то той винаги ще бъде под подозрения. А аз и не виждам как той би могъл да работи с варненското духовенство, което видяхме, че също протестира.
И както всичко в държавата вече е под знака на морала. Хората действително воюват за морал. Ето и в София студентите се борят за морал. Не може повече да живеем в неморална среда. Слава Богу, че го виждаме и в църквата.

Къде кризата е по-страшна – в църквата или на улицата сред миряните?

Църквата е богочовешки организъм. За разлика от държавата, църквата винаги е подпомагана, макар и незримо, от богочовека – Исус Христос, чието тяло е тя. Така че, колкото и тежка да ни се вижда кризата в църквата, ние винаги имаме надежда, че има един всемогъщ неин глава, който помага и ще я изведе до добър край.
С държавата обаче ще трябва да се справим сами. И тук, разбира се, трябва да разчитаме на помощта на Господ, но всичко зависи от нашите сили.

Ваше мнение е, че след вторник, 12 ноември, властта в България е във война със своите граждани.

Да. И то с младата си генерация, с образованите деца, които обикновено са свикнали да наричат „надеждата за нашето бъдеще", но се видя, че това определение е по-скоро лицемерно. Властта е във война със своята интелигенция, защото студентите биват подкрепяни и от стотици свои преподаватели, от артисти, художници. Властта е в конфликт и със столичното си гражданство, което буквално окупира улиците на София.
И когато една власт хвърля хиляди полицаи срещу своите граждани, когато е във война със своята млада генерация, е обречена да загуби тази война. Още повече, че видяхме едно грубо и цинично водене на тази война и доказателството са т.нар. опорни точки, които представляват инструкции как да бъде дезинформирано обществото и как да бъде лъгано за сцените на насилие, които наблюдавахме във вторник, 12 ноември.
Най-гнусното за мен, измежду всички опорни точки, е клеветническото твърдение, че студентът с окървавеното чело „май не бил добре с главата". А ние видяхме и чухме, че това е едно интелигентно момче. Това, което се случва, е безумие, невероятен цинизъм.
И се чудя тези, доведени в София под строй и определени обещания привърженици на БСП и ДПС, имат ли представа за какво са в столицата и кого защитават в случая.

Изходът?

Оставка на това правителство и нови избори. Много е важно и преразглеждането на самата изборна процедура.