Вили Лилков е професор по физика, доктор на науките. Дългогодишен ръководител на катедра „Физика“ в Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски“. Проучва в архивите на ДС документите, които са пряко свидетелство за репресивната политика на БКП, спрямо националния елит и неговото ликвидиране след „Девети“. Автор е на книгата „Доблест и наказание“ и е съавтор с Христо Христов на книгите „Бивши хора“ и „Погубената България“.
На 7 април бе представена новата му книга - „Стопанските абсурди на българския комунизъм“. Премиерата на книгата се състоя пред голяма аудитория в хотел „Балкан“ в София.
- Проф. Лилков, състоя се премиерата на новата Ви книга „Стопанските абсурди на българския комунизъм“. Върху какво е фокусът в това издание?
Книга „Стопанските абсурди на българския комунизъм“ е свързана и изцяло посветена на икономическата тема. Представя какво всъщност представлява социалистическата икономика или шеговито казано - по какво въздишат днес носталгиците. Основавам се на много документи. В книгата са цитирани над 1 100 източника, предимно от Държавна сигурност (ДС). Опитвам се да покажа истината за социалистическата икономика – какво е представлявала тя, как се е работило тогава. Разбира се, без да пренебрегвам неоспоримият факт, че много хора са работили съвестно и е имало добри специалисти. Но е факт, че крайният резултат от 45 –годишния социалистически експеримент в икономиката е негативен за България, дори на моменти абсурден. Защото от архивите, които ДС съвсем организирано и компетентно е събирала чрез своята агентура в предприятията, става ясно, че в крайна сметка социализма в стопанско отношение се е провалил с гръм и трясък.
- Има ли в книгата Ви данни, свързани с Добруджа?
В Държавен архив – Добрич търсих информация по други въпроси. Но данните, които са се запазили в досиетата на ДС за икономиката в района на Добрич, са малко. Трябва да поясня, че ДС в периода на 45-те години на управление на комунистическата партия е разработвала както политически досиета на обикновени хора, смятани за вражески елементи, така и досиета на предприятия и стопански единици - промкомбинати, ТКЗС-та, фабрики, заводи, както и на промишлените и строителните гиганти в България. Всички Трудовото кооперативни земеделски стопанства (ТКЗС) и Аграрно-промишлени комплекси (АПК), по-големи обекти - ЦУМ, НДК, радиопредавателни станции, телевизии, са имали собствени досиета, които са били разработвани от стопанска милиция и от ДС. Във всички тези обекти ДС е имала секретни сътрудници. Държавата е била собственик на всички средства за производство и е била в правото си да се интересува от случващото в тях. Но дали това означава, че ДС е нямала доверие на директорите и партийните секретари по места? Оказва се, че още в първите години след 9 септември 1944 г. много рязко се повишава процента на брак, на некачествената продукция. Зачестяват кражбите, прахосничеството, нарушенията на трудовата дисциплина. Старите директори са отстранени и се назначават нови и неопитни, което води до лавина от провали в икономиката. Тогава ДС навлиза в тези места, както се казва „за да натегне гайките“.
45 години се е следяло какво става в предприятията, защото един от белезите на социалистическото производство е ниското качество и голямото количество бракувана продукция. Голяма част от предприятията са работили с дотации, тоест на загуба и в условията на много кражби, нехайство, купуването на машини, които бездействат, липса на планови ремонти, съсипване на наличната техника... Данните показват, че тогава масово са се фалшифицирали стопанските резултати. И дори самите управляващи коментират, че икономическата информация е манипулирана и не е годна за анализ и качествено планиране. А икономика, която не разполага с реални данни, не може и реално да се планира.
- Кого обслужва това подправяне на истината?
Обслужва предприятията, които работят некачествено и с много брак. Пример за това е завод „Димитър Филипов“ в Берковица, където се е работило с 15-20% брак, но се е подавала информация, че бракът е в допустимите норми и с държавни помощи работата продължава.
Има и предприятия, които не работят с пълния си капацитет. Вложени са милиони левове в машини и технологични линии, но в експлоатация са само 50% от мощностите. Но за някои от предприятията е било добре да работят с намален капацитет, тъй като те непрекъснато са били на загуба.
Така някои предприятия в продължение на 20 години са работили в условията на реален фалит, за да се поддържа илюзията, че в България няма безработица.
Особено губещ е износът на много от стопанските предприятия, т. нар. износ по второ направление. Там говорим за 40% и дори 15 % възвращаемост, с единствената цел - България да получава валута (западногермански марки и долари), която е била нужна за осигуряване на дефицитни материали и суровини за индустрията. Това е подробно описано от технолози, инженери, които са били сътрудници на ДС. Но не говорим за обикновени доносници, а друг за тип агентура, която е описвала коректно какво е положението в едно предприятие.
Пример за това е т. нар. модна къща „Валентина“ – верига от обекти в страната, където уж са продавани по-модни стоки. От архивите става ясно, че за да се изпълни планът в тази мрежа масово са пускани преоценени стоки, купени от Полша и Румъния. Освен това, елитното за времето си предприятие дълго време е работило на загуба. На загуба са работили и фабрики за кожени изделия, защото продукцията за износ на западните пазари е била неконкурентноспособна.
От архивите съдим и за нивото на селското стопанство. Запазени са досиетата на много ТКЗС-та, АПК-та и на цели окръзи. Бях потресен от прочетеното. Става ясно и от къде идват и дефицитите на пазара. Пример е липсата на зеленчуци тогава. Оказва се, че години наред България е внасяла картофи, лук, зрял боб срещу валута.
- Това ли са зеленчуците, за които сега мнозина си спомнят с носталгия?
Това са измишльотини. Днес пазарът е толкова богат и целогодишно има разнообразие от зеленчуци. В миналото, за което някои хора тъгуват е имало анекдотични случаи. Сигурно помните как през април или началото на май се появяваха пресни зелен лук, чесън, репички, за които дори по медиите се обявяваше, че българските производители вече са осигурили първите ранни зеленчуци на пазара. По този повод делегация от „Булгарплод“ отива на обмяна на опит във Франкфурт на Майн в Германия и един от въпросите от българска страна е „Кога най-рано изкарвате ранните зеленчуци?“, а отговорът е „В 6.30 ч. сутринта“. Толкова за понятието ранни зеленчуци. Още една от комедиите в онези години, когато всички зеленчуци бяха сезонни.
- А какво сме изнасяли тогава за съветския пазар? Голяма част от предприятия в Добрич, които вече ги няма са били насочени към този пазар.
Да, така е. Трябва да се каже, че огромна част от износа е бил за съветските пазари. В онези години се е планирало коя държава, на кого какво ще продаде. Действително много наши предприятия са били оборудвани със съветски машини и продукцията им се е изнасяла в СССР. В замяна сме получавали суровини, руди, лицензии за оръжие и др. Изнасяли са се акумулатори, електрокари и др., но е имало огромни партиди некачествена стока, връщани от руснаците. Но в момента, в който и техния пазар се отвори към света и стана конкурентен, цялата наша индустрия, ориентирана към износ за СССР, не можа да се справи с конкуренцията. И когато се говори, че сме загубили необятния руски пазар, трябва да разберем, че просто не сме били конкурентноспособни в един нов свят, в който качеството и цената имат значение.
Стотици са били предприятията в България, които са работили на планирана загуба. На национално съвещание на ДС през 1970 г. е оповестено, че само 0,1% от продукцията в нашата машиностроителна индустрия, тоест 1 на 1 000 е на световно ниво, а 66,3% е с най-ниско качество. Ето за такава конкурентоспособност става въпрос, ако не е гарантиран социалистическия пазар.
Тоест говорим за една измислена индустрия, ориентирана към гигантомания.
- Има ли някой, понесъл отговорност за тази голяма лъжа?
За съжаление няма. Дело №4 за икономическата катастрофа в България, което беше заведено след 1989 г., приключи с един осъден – покойният вече Георги Йорданов. Никой реално не понесе отговорност.
Много хора все още ги тресе носталгията по социализма и още са в онзи сън „ние лъжем, че работим - те ни лъжат, че ни плащат“. Притеснително е, че много хора са склонни да възкресят това минало. Но точно подстрекателите към тази носталгия ще бъдат първите жертви на една бъдеща национализация. Истината е, че социализмът не е възстановил някаква правда, а е разпределил по равно мизерията в българското общество.
През ноември 1989 г. 70% от българите живеят под екзистенциалния минимум. Това се посочва в официален доклад на секретаря на ЦК на БКП Емил Христов. И тези данни са на фона тогавашния нисък стандарт на живот, с празни магазини, липса на избор на стоки, огромни опашки за колбаси и т.н. Тези неща трябва да се помнят, а на заблудените трябва да се казва истината и то подкрепена с документи. Затова съм спокоен, че моята книга е изцяло основана на документи.
В нея са цитирани и много от заключенията на Комисията за държавен и народен контрол. Според данните, при мащабна проверка през 1980 г. е установено, че в 6 424 предприятия за период от 3 години от 1978 до 1980 г., включително са извършени кражби и необосновани разходи за 2 млрд. лв. Това е огромна сума, на фона на 11 млрд. лв. държавен бюджет за 1980 г., например. Говорим за масови кражби и разхищения. И тъй като сега се говори много за корупция, трябва да кажем, че корупцията през социализма е обхващала всички етажи на обществото. Затова не може да се каже, че тя е рожба на демокрацията.
През всички тези години България е претърпяла три финансови фалита – края на 50-те години, 1978 г. и 1989 г. Затова демокрацията започва да се гради върху една фалирала държава и едва през 2015 г. е изплатен последния транш от дълговете, които остави социалистическа България.
На 7 април бе представена новата му книга - „Стопанските абсурди на българския комунизъм“. Премиерата на книгата се състоя пред голяма аудитория в хотел „Балкан“ в София.
- Проф. Лилков, състоя се премиерата на новата Ви книга „Стопанските абсурди на българския комунизъм“. Върху какво е фокусът в това издание?
Книга „Стопанските абсурди на българския комунизъм“ е свързана и изцяло посветена на икономическата тема. Представя какво всъщност представлява социалистическата икономика или шеговито казано - по какво въздишат днес носталгиците. Основавам се на много документи. В книгата са цитирани над 1 100 източника, предимно от Държавна сигурност (ДС). Опитвам се да покажа истината за социалистическата икономика – какво е представлявала тя, как се е работило тогава. Разбира се, без да пренебрегвам неоспоримият факт, че много хора са работили съвестно и е имало добри специалисти. Но е факт, че крайният резултат от 45 –годишния социалистически експеримент в икономиката е негативен за България, дори на моменти абсурден. Защото от архивите, които ДС съвсем организирано и компетентно е събирала чрез своята агентура в предприятията, става ясно, че в крайна сметка социализма в стопанско отношение се е провалил с гръм и трясък.
- Има ли в книгата Ви данни, свързани с Добруджа?
В Държавен архив – Добрич търсих информация по други въпроси. Но данните, които са се запазили в досиетата на ДС за икономиката в района на Добрич, са малко. Трябва да поясня, че ДС в периода на 45-те години на управление на комунистическата партия е разработвала както политически досиета на обикновени хора, смятани за вражески елементи, така и досиета на предприятия и стопански единици - промкомбинати, ТКЗС-та, фабрики, заводи, както и на промишлените и строителните гиганти в България. Всички Трудовото кооперативни земеделски стопанства (ТКЗС) и Аграрно-промишлени комплекси (АПК), по-големи обекти - ЦУМ, НДК, радиопредавателни станции, телевизии, са имали собствени досиета, които са били разработвани от стопанска милиция и от ДС. Във всички тези обекти ДС е имала секретни сътрудници. Държавата е била собственик на всички средства за производство и е била в правото си да се интересува от случващото в тях. Но дали това означава, че ДС е нямала доверие на директорите и партийните секретари по места? Оказва се, че още в първите години след 9 септември 1944 г. много рязко се повишава процента на брак, на некачествената продукция. Зачестяват кражбите, прахосничеството, нарушенията на трудовата дисциплина. Старите директори са отстранени и се назначават нови и неопитни, което води до лавина от провали в икономиката. Тогава ДС навлиза в тези места, както се казва „за да натегне гайките“.
45 години се е следяло какво става в предприятията, защото един от белезите на социалистическото производство е ниското качество и голямото количество бракувана продукция. Голяма част от предприятията са работили с дотации, тоест на загуба и в условията на много кражби, нехайство, купуването на машини, които бездействат, липса на планови ремонти, съсипване на наличната техника... Данните показват, че тогава масово са се фалшифицирали стопанските резултати. И дори самите управляващи коментират, че икономическата информация е манипулирана и не е годна за анализ и качествено планиране. А икономика, която не разполага с реални данни, не може и реално да се планира.
- Кого обслужва това подправяне на истината?
Обслужва предприятията, които работят некачествено и с много брак. Пример за това е завод „Димитър Филипов“ в Берковица, където се е работило с 15-20% брак, но се е подавала информация, че бракът е в допустимите норми и с държавни помощи работата продължава.
Има и предприятия, които не работят с пълния си капацитет. Вложени са милиони левове в машини и технологични линии, но в експлоатация са само 50% от мощностите. Но за някои от предприятията е било добре да работят с намален капацитет, тъй като те непрекъснато са били на загуба.
Така някои предприятия в продължение на 20 години са работили в условията на реален фалит, за да се поддържа илюзията, че в България няма безработица.
Особено губещ е износът на много от стопанските предприятия, т. нар. износ по второ направление. Там говорим за 40% и дори 15 % възвращаемост, с единствената цел - България да получава валута (западногермански марки и долари), която е била нужна за осигуряване на дефицитни материали и суровини за индустрията. Това е подробно описано от технолози, инженери, които са били сътрудници на ДС. Но не говорим за обикновени доносници, а друг за тип агентура, която е описвала коректно какво е положението в едно предприятие.
Пример за това е т. нар. модна къща „Валентина“ – верига от обекти в страната, където уж са продавани по-модни стоки. От архивите става ясно, че за да се изпълни планът в тази мрежа масово са пускани преоценени стоки, купени от Полша и Румъния. Освен това, елитното за времето си предприятие дълго време е работило на загуба. На загуба са работили и фабрики за кожени изделия, защото продукцията за износ на западните пазари е била неконкурентноспособна.
От архивите съдим и за нивото на селското стопанство. Запазени са досиетата на много ТКЗС-та, АПК-та и на цели окръзи. Бях потресен от прочетеното. Става ясно и от къде идват и дефицитите на пазара. Пример е липсата на зеленчуци тогава. Оказва се, че години наред България е внасяла картофи, лук, зрял боб срещу валута.
- Това ли са зеленчуците, за които сега мнозина си спомнят с носталгия?
Това са измишльотини. Днес пазарът е толкова богат и целогодишно има разнообразие от зеленчуци. В миналото, за което някои хора тъгуват е имало анекдотични случаи. Сигурно помните как през април или началото на май се появяваха пресни зелен лук, чесън, репички, за които дори по медиите се обявяваше, че българските производители вече са осигурили първите ранни зеленчуци на пазара. По този повод делегация от „Булгарплод“ отива на обмяна на опит във Франкфурт на Майн в Германия и един от въпросите от българска страна е „Кога най-рано изкарвате ранните зеленчуци?“, а отговорът е „В 6.30 ч. сутринта“. Толкова за понятието ранни зеленчуци. Още една от комедиите в онези години, когато всички зеленчуци бяха сезонни.
- А какво сме изнасяли тогава за съветския пазар? Голяма част от предприятия в Добрич, които вече ги няма са били насочени към този пазар.
Да, така е. Трябва да се каже, че огромна част от износа е бил за съветските пазари. В онези години се е планирало коя държава, на кого какво ще продаде. Действително много наши предприятия са били оборудвани със съветски машини и продукцията им се е изнасяла в СССР. В замяна сме получавали суровини, руди, лицензии за оръжие и др. Изнасяли са се акумулатори, електрокари и др., но е имало огромни партиди некачествена стока, връщани от руснаците. Но в момента, в който и техния пазар се отвори към света и стана конкурентен, цялата наша индустрия, ориентирана към износ за СССР, не можа да се справи с конкуренцията. И когато се говори, че сме загубили необятния руски пазар, трябва да разберем, че просто не сме били конкурентноспособни в един нов свят, в който качеството и цената имат значение.
Стотици са били предприятията в България, които са работили на планирана загуба. На национално съвещание на ДС през 1970 г. е оповестено, че само 0,1% от продукцията в нашата машиностроителна индустрия, тоест 1 на 1 000 е на световно ниво, а 66,3% е с най-ниско качество. Ето за такава конкурентоспособност става въпрос, ако не е гарантиран социалистическия пазар.
Тоест говорим за една измислена индустрия, ориентирана към гигантомания.
- Има ли някой, понесъл отговорност за тази голяма лъжа?
За съжаление няма. Дело №4 за икономическата катастрофа в България, което беше заведено след 1989 г., приключи с един осъден – покойният вече Георги Йорданов. Никой реално не понесе отговорност.
Много хора все още ги тресе носталгията по социализма и още са в онзи сън „ние лъжем, че работим - те ни лъжат, че ни плащат“. Притеснително е, че много хора са склонни да възкресят това минало. Но точно подстрекателите към тази носталгия ще бъдат първите жертви на една бъдеща национализация. Истината е, че социализмът не е възстановил някаква правда, а е разпределил по равно мизерията в българското общество.
През ноември 1989 г. 70% от българите живеят под екзистенциалния минимум. Това се посочва в официален доклад на секретаря на ЦК на БКП Емил Христов. И тези данни са на фона тогавашния нисък стандарт на живот, с празни магазини, липса на избор на стоки, огромни опашки за колбаси и т.н. Тези неща трябва да се помнят, а на заблудените трябва да се казва истината и то подкрепена с документи. Затова съм спокоен, че моята книга е изцяло основана на документи.
В нея са цитирани и много от заключенията на Комисията за държавен и народен контрол. Според данните, при мащабна проверка през 1980 г. е установено, че в 6 424 предприятия за период от 3 години от 1978 до 1980 г., включително са извършени кражби и необосновани разходи за 2 млрд. лв. Това е огромна сума, на фона на 11 млрд. лв. държавен бюджет за 1980 г., например. Говорим за масови кражби и разхищения. И тъй като сега се говори много за корупция, трябва да кажем, че корупцията през социализма е обхващала всички етажи на обществото. Затова не може да се каже, че тя е рожба на демокрацията.
През всички тези години България е претърпяла три финансови фалита – края на 50-те години, 1978 г. и 1989 г. Затова демокрацията започва да се гради върху една фалирала държава и едва през 2015 г. е изплатен последния транш от дълговете, които остави социалистическа България.
Коментирайте
1 USD = 1.83027 BGN
1 GBP = 2.27568 BGN
1 CHF = 2.00105 BGN
