В България се върви към възстановяване на напоителните системи за земеделски нужди. Земеделските стопани обаче не могат да извършат това само със собствени средства и затова подозирам, че ще има подпомагане от страна на Министерството на земеделието, храните и горите, заяви в интервю за Медийна група „Добруджа” председателят на Селскостопанска академия проф. д-р инж. Мартин Банов.
Напоителните съоръжения в България бяха напълно унищожени през 90-те години на миналия век, включително и тръбите, които се използваха за пренос на водата. Необходимо е и възстановяване на микроязовирите, но кога точно ще се случи това във времето, не бих могъл да подозирам.
Предприятие „Напоителни системи”, което отговаря за поддръжката на язовирите в момента изпитва затруднения в тази посока, тъй като те са задължени да подържат язовирите в добро състояние, защото са рискови. В същото време те нямат приходи, тъй като няма продажба на вода.
В тези екстремни условия с липсата на влага обаче, земеделските стопани малко или много са принудени да мислят за напояване. Още повече, че е рисково да се отглеждат без напояване някои култури, като царевицата например. Има много места, особено по поречието на река Дунав, където почвите са с висока филтрационна способност и влагата бързо се отича. Ако отглеждаме царевица в такива условия, без да извършваме напояване, посевите загиват. При зеленчукопроизводството неща са още по-ясни – те изискват категорично напояване.
Проф. Банов е на мнение, че вървим към възстановяване на напояването в България, като за целта би трябвало да има подпомагане от страна на земеделското министерство, защото стопаните не биха могли да извършат това със собствени средства. Като стимул за този процес се явява и факта, че голяма част от земеделските земи вече са собственост на фермерите и те самите имат интерес да се грижат добре за тях. Преди години огромна част от земята се арендоваше и арендаторите се отнасяха малко хищнически към нея. Прилагаше се едностранно торене, което доведе до вкисляване на част от земите и дори се стигна до там да имаме черноземи с кисела реакция на средата, което бе резултат от едностранното торене с кисели азотни торове. В момента, поради това че голяма част от земята е собствена на фермерите, те полагат значително повече грижи, коментира още председателят на Селскостопанска академия.
Мерките, които се предприемат по Програмата за развитие на селските райони, също стимулират едно подобно отношение към земята. Като пример ще дам мярка 214 от предишния програмен период, свързана с развитие на сеитбообращението. Стопаните бяха стимулирани да провеждат сеитбообращение, като за това се даваха допълнителни средства. По същия начин в новия програмен период за зелената архитектура ще бъдат предвидени специални мерки с агроекология и земеделие без пестициди. Търсят се решения за развитие на земеделие, в което да няма употреба на пестициди или поне не химически такива. В Европа се мисли в посока за развитие на земеделие, което не влияе отрицателно на климатичните промени и околната среда и в същото време дава качествена продукция. Не малък дял в това земеделие ще заеме точно напояването. Очаквам, че в тази посока ще се търсят решения, но колко бързо ще стане това не бих могъл да кажа. Ние разполагаме с необходимата инфраструктура и трябва да започнем отново да я използваме, посочи в заключение проф. Мартин Банов.
Мирослав Балчев
Напоителните съоръжения в България бяха напълно унищожени през 90-те години на миналия век, включително и тръбите, които се използваха за пренос на водата. Необходимо е и възстановяване на микроязовирите, но кога точно ще се случи това във времето, не бих могъл да подозирам.
Предприятие „Напоителни системи”, което отговаря за поддръжката на язовирите в момента изпитва затруднения в тази посока, тъй като те са задължени да подържат язовирите в добро състояние, защото са рискови. В същото време те нямат приходи, тъй като няма продажба на вода.
В тези екстремни условия с липсата на влага обаче, земеделските стопани малко или много са принудени да мислят за напояване. Още повече, че е рисково да се отглеждат без напояване някои култури, като царевицата например. Има много места, особено по поречието на река Дунав, където почвите са с висока филтрационна способност и влагата бързо се отича. Ако отглеждаме царевица в такива условия, без да извършваме напояване, посевите загиват. При зеленчукопроизводството неща са още по-ясни – те изискват категорично напояване.
Проф. Банов е на мнение, че вървим към възстановяване на напояването в България, като за целта би трябвало да има подпомагане от страна на земеделското министерство, защото стопаните не биха могли да извършат това със собствени средства. Като стимул за този процес се явява и факта, че голяма част от земеделските земи вече са собственост на фермерите и те самите имат интерес да се грижат добре за тях. Преди години огромна част от земята се арендоваше и арендаторите се отнасяха малко хищнически към нея. Прилагаше се едностранно торене, което доведе до вкисляване на част от земите и дори се стигна до там да имаме черноземи с кисела реакция на средата, което бе резултат от едностранното торене с кисели азотни торове. В момента, поради това че голяма част от земята е собствена на фермерите, те полагат значително повече грижи, коментира още председателят на Селскостопанска академия.
Мерките, които се предприемат по Програмата за развитие на селските райони, също стимулират едно подобно отношение към земята. Като пример ще дам мярка 214 от предишния програмен период, свързана с развитие на сеитбообращението. Стопаните бяха стимулирани да провеждат сеитбообращение, като за това се даваха допълнителни средства. По същия начин в новия програмен период за зелената архитектура ще бъдат предвидени специални мерки с агроекология и земеделие без пестициди. Търсят се решения за развитие на земеделие, в което да няма употреба на пестициди или поне не химически такива. В Европа се мисли в посока за развитие на земеделие, което не влияе отрицателно на климатичните промени и околната среда и в същото време дава качествена продукция. Не малък дял в това земеделие ще заеме точно напояването. Очаквам, че в тази посока ще се търсят решения, но колко бързо ще стане това не бих могъл да кажа. Ние разполагаме с необходимата инфраструктура и трябва да започнем отново да я използваме, посочи в заключение проф. Мартин Банов.
Мирослав Балчев
Коментирайте
1 USD = 1.83147 BGN
1 GBP = 2.2841 BGN
1 CHF = 2.01549 BGN
