През изминалата 2024 г. антимикробната резистентност и злоупотребата с антибиотици са се превърнали в проблем за националната сигурност, стана ясно от годишния доклад на ДАНС. Темата в "Денят започва" с Георги Любенов коментира фармакологът проф. Георги Момеков.
Проблемът в България е, че се използват повече антибиотици от по-труднодостъпните, тъй като масовите вече не работят, обясни професорът.
"Тук става въпрос за огромен брой микроорганизми, заболявания и антибиотици. СЗО е класифицирало антибиотиците в една класификация AWARE - дали са достъпни, дали са такива, които трябва да наблюдаваме и дали са резервни. Препоръката е около 65% от инфекциите да се лекуват с достъпните антибиотици, защото те са налични, по-евтини и с по-добър профил на безопасност. В България този процент е 40, т.е. в много по-голям степен се използват антибиотици от резервните. Резервни означава, че се използват тогава, когато нищо друго не работи".
Привикването към антибиотици е глобален феномен, но в България ръстът за една година наистина е много сериозен.
"Бактериите се размножават свръхбързо, дават поколения и когато възникне мутация, която им позволява да се справят с антибиотици, тази мутация бързо се задържа или разпространява в популацията. Колкото повече бактериите имат достъп до тези данни, толкова повече започват да се пазят".
Затова проф. Момеков призова - да употребяваме антибиотици по-рядко, да не ги използваме като лекарства за успокоение.
"Независимо от къртовския труд на Националния център по заразни и паразитни болести, в България тези данни не се използват рационално - въз основа на тях трябва да се направи национална стратегия за това как ще използваме антибиотиците. Част от т.нар. достъпни антибиотици изчезват, няма нови. Индустрията не въвежда нови, а всичко, което се появява на пазара, е за лечение на животозастрашаващи състояния. Ресурсът, с който разполагаме, трябва да се пази като скъпоценен камък".
По думите му се появяват нови лекарства, които приличат на старите, но е трудно намирането на нов механизъм за действие.
.gif)
Проблемът в България е, че се използват повече антибиотици от по-труднодостъпните, тъй като масовите вече не работят, обясни професорът.
"Тук става въпрос за огромен брой микроорганизми, заболявания и антибиотици. СЗО е класифицирало антибиотиците в една класификация AWARE - дали са достъпни, дали са такива, които трябва да наблюдаваме и дали са резервни. Препоръката е около 65% от инфекциите да се лекуват с достъпните антибиотици, защото те са налични, по-евтини и с по-добър профил на безопасност. В България този процент е 40, т.е. в много по-голям степен се използват антибиотици от резервните. Резервни означава, че се използват тогава, когато нищо друго не работи".
Привикването към антибиотици е глобален феномен, но в България ръстът за една година наистина е много сериозен.
"Бактериите се размножават свръхбързо, дават поколения и когато възникне мутация, която им позволява да се справят с антибиотици, тази мутация бързо се задържа или разпространява в популацията. Колкото повече бактериите имат достъп до тези данни, толкова повече започват да се пазят".
Затова проф. Момеков призова - да употребяваме антибиотици по-рядко, да не ги използваме като лекарства за успокоение.
"Независимо от къртовския труд на Националния център по заразни и паразитни болести, в България тези данни не се използват рационално - въз основа на тях трябва да се направи национална стратегия за това как ще използваме антибиотиците. Част от т.нар. достъпни антибиотици изчезват, няма нови. Индустрията не въвежда нови, а всичко, което се появява на пазара, е за лечение на животозастрашаващи състояния. Ресурсът, с който разполагаме, трябва да се пази като скъпоценен камък".
По думите му се появяват нови лекарства, които приличат на старите, но е трудно намирането на нов механизъм за действие.
Източник:Novini.bg
Коментирайте
1 USD = BGN
1 GBP = BGN
1 CHF = BGN
