Променя ли дигиталният свят нашето IQ?

Според много изследвания, през по-голямата част от XX век хората ставаха все по-умни. С всяко десетилетие средните стойности на IQ се покачваха. По-добро хранене, по-добро образование, по-чиста среда. Напредъкът се виждаше ясно.

После нещо се промени.

При поколенията, родени около 70-те години на XX век, тази възходяща тенденция започна да се обръща в много развити държави — Норвегия, Финландия, Великобритания и САЩ. Числата не са драматични, но са последователни. Учените започнаха да обръщат внимание. Една от причините тенденциите в IQ да привличат толкова внимание е, че тестовете за интелигентност днес са много по-достъпни отпреди. В наши дни всеки може да направи безплатен онлайн IQ тест и да сравни резултата си с други хора на сайтове като IQtest.bg.

Екраните не ни направиха по-умни

Когато постоянно скролваме, плъзгаме и превключваме между приложения, учим мозъка си да работи на кратки интервали. Ставаме по-бързи в отсяването на информация. Това, което страда обаче, е по-бавното, по-задълбочено мислене — онова, което ни помага да решаваме проблеми, да задържим сложен аргумент в главата си или да четем, без да губим концентрация.
Изследователи от университети във Великобритания и САЩ установяват, че по-младите поколения показват по-ниски резултати при речниковия запас, разбиране на прочетеното и абстрактното мислене. Също така учените съобщават, че в последните десетилетия в определени държави средното IQ се е понижило с няколко точки.

Не са само екраните

Това, което ядем, е по-важно, отколкото повечето хора смятат. Развиващият се мозък се нуждае от желязо, йод, цинк и омега-3. Прекомерната консумация на силно преработени храни може с времето да навреди на развитието на мозъка. Излагането на олово и някои пестициди също се свързва с по-ниски стойности на IQ при децата.
Училищата също се промениха. Много от тях се насочиха към стандартизирани тестове и наизустяване, вместо да учат учениците как да мислят. Критичното мислене и решаването на отворени задачи — умствените упражнения, които изграждат трайни когнитивни способности — тихомълком бяха изместени на заден план.

Това не се случва навсякъде

Този спад е предимно проблем на по-богатите държави. В части от Латинска Америка, Азия и Африка резултатите все още се покачват — бавно, но се покачват. По-доброто хранене там в последните години, по-малкото технологии и по-широкият достъп до образование правят това, което е било на Запад преди десетилетия.

Какво може да се направи?

Можем да избягваме вредните вещества, да се храним по-добре и да ограничим пасивното време пред екрана.
Интелигентността може да се променя. Тя реагира на условията, които създаваме. Това е окуражаващо, защото означава, че малки, обмислени промени в това как се храним, учим и прекарваме времето си могат да са от полза за нас и за бъдещите поколения.