За добродетели в човешкия живот винаги има място, както и за информираност по темата за религиите. Въпросът е как точно това ще се случи и какви са подводните камъни, които се крият зад това предложение.Това коментира в ефира на радио „Добруджа” психологът от Професионалната гимназия по аграрно стопанство в Добрич Калина Димитрова по повод предложението на правителството за въвеждане на задължителелн предмет по добродетели и религия в учебната програма на учениците. Според мен има разминаване между ценностните системи на семействата и религията, както и допускане на грешка да се преплита информираност за религия и вероучение. Това са две различни неща и ако вероучението се изучава в неделните училища към различните храмове, то предмет по добродетели и религия звучи по различен начин, убедена е тя. По думите й генерализирането на идеята за религия и поставяне единствено на православието създава конфликт с останалите вероизповедания. Личните й опасения са свързани още с това кой и как ще преподава този предмет, а също и какви са границите и рисковете. Аз,като родител, съм на мнение, че възпитаването в добродетели и християнски ценности е функция на семейството, категорична е Калина Димитрова. Мнението й е, че желанието за въвеждане на този предмет в учебната програма трябва да бъде заявено от голяма част от родителите, защото те са хората, които контролират това, което децата им изучават в училище. Няма нищо лошо в информираността, но религиозното възпитание е функция на семейството. Не може задължително да накараш някого да бъде добродетелен. Да си добродетелен е свободен избор на отделния човек, категоричен е още психологът.