Путин доведе германската дипломация до задънена улица

След 9 месеца непрекъснати дипломатически усилия от страна на Германия да овладее кризата в Украйна канцлерът в средата на ноември канцлерът Ангела Меркел преценила, че е време за промяна, пише агенция "Ройтерс".

Преди срещата на Г-20 в Бризбейн, Австралия Меркел решила, че ще се изправи срещу Владимир Путин сама, без обичайната тълпа от преводачи и съветници. Вместо да го атакува за редицата неспазени обещания, тя щяла да го попита какво точно иска от Украйна и от бившите съветски републики.

На 15 ноември в 22:00 часа, далеч от ескалиращата криза в Източна Украйна, двамата се срещнали на осмия етаж в хотел "Хилтън" в Бризбейн. Срещата не преминала според надеждите.

В продължение на близо четири часа, като към полунощ се присъединил и председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер, Меркел се опитвала да накара бившия агент на КГБ ясно да обяви намеренията си. Вместо това Путин продължил да отрича и да избягва неудобните въпроси, също като през последните няколко месеца.

"Той излъчваше студенина", казва източник на "Ройтерс". "Путин е потънал в себе си и не може да излезе".

Недоволството в Берлин от Путин достигнало нови висоти. Меркел ударила нова задънена улица.

Усилия за сътрудничество

От февруари насам, когато Виктор Янукович беше свален от власт в разгара на кървави протести, Германия зае водеща роля в опитите на международната общност да убеди Путин да си сътрудничи със Запада.

Меркел е разговаряла с руския президент по телефона десетки пъти. Външният министър Франк-Валтер Щайнмайер е прекарал стотици часове в опити да опити да гарантира мирно решение на конфликта.

Представители на германското правителство казват, че властите в Берлин вече са изчерпани откъм идеи. Каналите за комуникация с Путин остават отворени, но Германия се готви за дълга безизходица, подобна на Студената война.

"Мисля, че трябва да се подготвим за продължителен конфликт, в който Русия ще използва всички средства, с които разполага", казва Норберт Рьотген, председател на комисията по външни отношения в германския Бундестаг и член на партията на Меркел Християндемократически съюз (ХДС). "Намираме се в игра на изчакване", казва анонимен източник от германското правителство. "Всичко, което можем да направил е да следим насилието в Източна Украйна и да сме готови да реагираме", допълва той.

Раздразнението на Меркел е било видимо по време на реч в Сидни, два дни след срещата й с Путин. С необичайно остър тон тя обвинила Русия в подкопаване на международното права с "остаряло мислене", основано на сфери на влияние.

"След ужаса на двете световни войни и след края на Студената война това поставя под съмнение мира в Европа", каза германският канцлер. На следващия ден Щайнмайер отлетя за Москва. Той обаче попадна в засадата на Путин, който обвинил ЕС, че не е спазил сделката да остави Янукович още малко на власт, разказва друг източник на агенция "Ройтерс". По-късно Щайнмайер каза, че не е имало напредък при срещата.

Три фронта на дипломация

Засега германските власти признават, че стратегията им е ограничена до контрол на щетите и основните три фронта. Първият фронт е Киев, където Берлин иска да гарантира, че пукнатините между Петро Порошенко и Арсений Яценюк няма да се превърнат в пропасти, както се случи между Виктор Юшченко и Юлия Тимошенко. Германските власти се притесняват, че 40-годишният агресивен премиер Яценюк е заел много твърдолинейна позиция срещу Русия и това кара по-дипломатичния Порошенко да изглежда слаб.

Разногласията между двамата може да попречат на способността на Киев да прокара икономически реформи и антикорупционни мерки, ключови за нова финансова помощ от Запада. A това би било добре дошло за Путин.

Втората битка е срещу масовата пропагандна кампания от страна на Кремъл, която има за цел да убеди симпатизантите на Русия в Германия и другаде в Европа да отхвърлят твърдоленийаната позиция, заета от Меркел и от Вашингтон.

Най-характерният пример за това е интервюто, което Путин даде за германската обществена телевизия ARD. Излъчено в навечерието на речта на Меркел в Сидни, Путин говореше с необичайно помирителен тон, казвайки, че е убеден как ще се намери изход от кризата. В посланието си към германската публика той изрази притеснения за "етническо прочистване в Източна Украйна, което се провежда от неонацисти, носещи свастики и символът SS".

Освен това държавната англоезична руска телевизия RT стартира немскоезичен канал.

Германските медии от месеци се оплакват, че сайтовете им са бомбардирани от проруски коментари. Според източници от германските служби за сигурност това е част от организирана кампания на Кремъл.

"Путин има средства да влияе на общественото мнение в ЕС", казва Улрих Шпек от Carnegie Europe. "Дава най-доброто от себе си, за да подкопае германската реторика за украинската криза", допълва той.

Източник:Dnevnik.bg