Пълен паритет между поддръжниците и противниците на еврото у нас: 46% на 46%

Има почти пълен паритет между поддръжниците и противниците на еврото у нас - 46.5% одобряват присъединяването ни към еврозоната, а 46.8% - не, показват данните от проучване на Алфа Рисърч през май.

През периода 8-16 април и 22-28 май агенция Алфа Рисърч проведе две национално представителни проучвания на обществените нагласи сред граждани и бизнес за въвеждането на еврото в България. Възложител е Министерство на финансите. Анкетирани по домовете им чрез пряко стандартизирано интервю с таблети са по 1200 граждани над 16г. възраст през април и май. Отделно са анкетирани по 500 собственици или представители на управленско ниво на бизнеса, отговорни за вземането на решения за развитието на компанията.

Публикуваме основните резултати от проучванията:

Нагласите: ръст на подкрепата за присъединяването към еврозоната, но и на притесненията за краткосрочните икономически ефекти

И двете проучвания на агенция Алфа Рисърч показват, че след 18 години членство в ЕС и присъединяването на България към Шенгенското пространство, влизането в Европейския икономически и паричен съюз започва да се възприема като логична стъпка в процеса на евроинтеграция. 56% от гражданите и 64% от бизнеса са на мнение, че страната ни трябва да продължи процеса на интеграция, така както е заложено в договора ни за присъединяване.

Спрямо 2022г., когато агенцията проведе аналогично проучване, е налице ръст на подкрепата за присъединяване към еврозоната. През 2022г. съотношението за и против е 33:50, през април 45 за срещу 49 против. Изявлението на президента Румен Радев за провеждането на референдум за готовността за приемане на еврото втвърдява и привърженици, и противници. През май регистрираме почти пълен паритет между двете групи – 46.5% одобряващи присъединяването ни и 46.8% не одобряващи. Силно положителни остават нагласите на бизнеса (66%:34%), като динамика в тях почти не се наблюдава.

Предложението за референдум и организираните протестни действия не са повлияли съществено върху цялостното отношение към еврозоната, тъй като то се определя от по-устойчиви нагласи. Те обаче са катализирали определени притеснения и страхове – чисто икономически, но също опасения, породени от слаба информираност, или манипулативни твърдения в социалните мрежи. Основните от тях са свързани с краткосрочните ефекти от въвеждането и адаптирането към новата валута. По отношение на близкото бъдеще, в съотношение 56%:35% гражданите се опасяват, че приемането й може да доведе до негативни за самите тях последици. При бизнеса оптимистичните очаквания преобладават, но също са налице притеснения за редица практически аспекти в процеса на въвеждане на еврото.

В дългосрочен план тенденцията се обръща – и граждани, и бизнес имат позитивни очаквания за ефектите от присъединяването към еврозоната – 48% по-скоро позитивни срещу 39% по-скоро негативни при гражданите и 61% позитивни срещу 35% негативни – при бизнеса.

Анализът по социални групи очертава следната картина:

Най-силна е подкрепата за приемането на еврото сред жителите на столицата и големите областни центрове, сред по-младите, високообразованите, заети в модерни отрасли, със среден към висок икономически статус, част от тях учили или работещи в страни от ЕС, които виждат най-добри дългосрочни перспективи пред себе си и пред страната от въвеждането на еврото.
Най-песимистични и с най-силни страхове са жителите на по-малките населени места и селата, с характерното за тях по-възрастно население. Освен тях обаче, по-високо равнище на песимизъм и съпротива има и сред хора в икономически активна възраст, със средно образование активни потребители на социалните мрежи.
В средите на бизнеса най-категорични в одобрението си са представителите на по-големите фирми, с повече европейски партньорства, включени в международни вериги на доставки и респективно, прогнозиращи непосредствени позитиви за своя бизнес. Обратното, с по-високи от средните нива на песимизъм са микро компаниите с до 9 души заети, много от тях – в сферата на услугите, които имат ограничен обхват на дейност на територията на дадено населено място, както и част от фирмите в сектори строителство, транспорт, търговия, селско стопанство. Именно за тях ефектите от въвеждането на еврото са най-неясни и притеснителни. Микробизнесът в най-голяма степен се нуждае от подкрепа от страна на държавата.

Позитиви от въвеждането на еврото се очакват в три основни посоки: по-голямо удобство при пътуване и разплащане в чужбина (61%), елиминиране на загубата от обмяна на левове и евро (44%) и улесняване на търговията с другите европейски държави (33.8%). Извън тях, бизнесът вижда още два важни за себе си позитива – намаляване на транзакционните разходи (39%) и увеличаване на интереса за инвестиции в България (38%).

Палитрата на очакваните негативи е по-широка. Най-съществените и за гражданите, и за бизнеса притеснения, са свързани с: повишаване цените на стоките, респективно, с ръст на инфлацията, както и с опасенията от измами/изкуствено повишаване на цените от некоректни търговци – от 4 до 6 от десет българи споделят тези страхове. Сред тях са не само анкетираните с негативно отношение към приемането на еврото, но и над една трета от тези с положително. Освен това, 39 на сто от българските граждани се доверяват на различни слухове за намаляване на заплатите/пенсиите на хората, а 20 на сто – за промяна на фиксирания курс лев:евро. Специфичните за бизнеса притеснения са свързани с риска от увеличаване цените на суровините (35%), увеличаване цените на произвежданите стоки (43%), както и като цяло трудността за микробизнеса да се адаптира (30%).

Коментирайте