Радостина Жекова: Вече има търсене на слънчоглед, пшеница и царевица, макар и слабо (АУДИО)

Вече има търсене на слънчоглед, пшеница и царевица, макар и да е слабо, отчете Радостина Жекова – председател на Добруджански съюз на зърнопроизводителите. Но търговията е вяла и едва ли можем да говорим за освобождаване на големи обеми в складовете със зърно преди прибирането на новата земеделска реколта, уточни тя.

Предвид количествата земеделска продукция на склад, с които сме влезли в 2023 г., България посреща следващата стопанска година с изключително голям преходен остатък, смята Радостина Жекова. Тя уточни, че няма да могат да бъдат изнесени тези количества по няколко причини. Една от тях е, че търсенето на стока в световен мащаб е на малки партиди. Затова е почти илюзорно, че ще бъде реализирано съществуващото свръхпроизводство, което е по зърнобазите в страната.

До 5 юни е забранен вносът от Украйна на пшеница, слънчоглед, царевица и рапица, но притеснително за сектор „Зърнопроизводство“ е, че според общоевропейската заповед колегите преработватели могат да изпълняват вече сключени договори. Няма яснота колко са те, в какви обеми са и как ще се изпълни това условие. По този повод ще искаме срещи с представители на Министерството на финансите и на агенция „Митници“, каза Радостина Жекова.

Тя припомни, че с въвеждането, по решение на ЕК, на забраната за внос на някои стоки от Украйна в пет погранични държави в ЕС, включително България, в забранителния списък не фигурират някои от стоките, които бяха под забрана, когато тя бе наложена от страната ни. Липсват мляко и пчелен мед, чийто внос тази година бележи голям ръст, посочи Жекова.

Предстои разписването на новия регламент. Очаква се да е ясен до 5 юни. А от вчера е факт и че Европейският парламент прие удължаване на безмитния внос на украински стоки с още една година. Това, което искаме е да има регулация на количеството на безмитния внос от Украйна, за да са защитени и земеделците в Европа. Затова трябва внимателно да се следи какво ще бъде разписано в новия регламент през юни по отношение на украинската стока, заяви председателят на Съюза.

Тя каза още, че цените на основните земеделски култури сега са много по различни от тези, с които стартира изкупната кампания през 2022 г. Един тон царевица в момента се търгува за 400 лв., докато стартовата цена миналата година е била 600 лв./т. Търговците предлагат пшеницата (тип фуражна) за 400-420 лв./тон, при около 650 лв./т. миналата година. Драстичен спад има и при слънчогледа – от 1 200 лв./тон на 760-780 лв./т. Но това са борсови цени и ние само следваме пазара, коментира Радостина Жекова.

Финансовата помощ, която ЕК определи като компенсация за производителите, заради украинския внос, според Жекова е „хвърляне на пясък в очите на хората, които се занимават със земеделие“. Ние никога не сме искали пари, а промяна в политиката на ЕК в сектор „Земеделие“, уточни тя. Освен това според председателят на Добруджански съюз на зърнопроизводителите финансовата помощ е крайно недостатъчна на фона на загубите в сектора, отчитани заради вноса от Украйна, които се изчисляват на около 1 млрд. лв.  

Общата финансова помощ за България, Унгария, Полша, Румъния и Словакия е 100 млн. евро. 26 млн. евро от тях са за земеделците в България. Предстои да се уточни и как ще се разпределят тези пари.

Председателят на добруджански съюз на зърнопроизводителите отчете, че страната ни е загубила много пазари, с които сме имали дългогодишни отношения. През 2022-2023 г. България не е изнесла едно зърно пшеница за Испания – един наш традиционен партньор. Лишени сме и от пазари в арабския и африканския свят, обясни тя.

Аудио:

Коментирайте