Реджеп Ердоган тръгна на война със спекулата с цените

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган обяви война на спекулата с цените на основните стоки в супермаркетите на фона на годишна инфлация, доближаваща 20 на сто през последните месеци.
"Ще пресечем прекомерното нарастване на цените на рафтовете, щандовете и етикетите", обеща неотдавна президентът, като изрази очакване, че инфлацията ще бъде овладяна в най-кратък срок.
Неговата прогноза обаче изглежда засега не се потвърждава от официалната статистика. Според данните на Турския статистически институт за октомври отчетената годишна инфлация е от 19,89 процента в сравнение с 19,58 процента през септември и 11,89 процента през октомври 2020 г. А най-голям е скокът на цените на хранителните продукти и безалкохолните напитки, главно перо в разходите на турските домакинства. Увеличението там е от 27,41 процента през октомври на годишна база.
Заканата на президента бе последвана от проверки на търговското министерството по отношение на няколко големи вериги супермаркети, за да се установи дали те не завишават изкуствено цените на основни стоки като яйца, макаронени изделия, ориз, мляко, плодове. Проверките са предприети спрямо петте търговски вериги, които имат най-голям дял в магазинната мрежа на страната в отговор на постъпили жалби и оплаквания на гражданите, уточни министерството. Ведомството се закани, че ще продължи борбата с "онези, които, действайки против правилата за свободна конкуренция и пазарните условия, причиняват вреди на потребителите".
В края на октомври Комисията за защита на конкуренцията наложи глоби в общ размер на 2,671 млрд. турски лири на пет вериги супермаркети и един доставчик на хранителни продукти на основание, че са прилагали нелоялна конкуренция. Някои от веригите обявиха, че ще обжалват решението, заявявайки, че е несправедливо те да бъдат държани отговорни за поскъпването на живота и че това не служи за развитието на инвестиционната среда и свободния пазар в Турция.
"Не се подигравайте с ума на народа. Супермаркетите ли повишават цените?", коментира обвиненията на президента Ердоган Мурат Юлкер, собственик на веригата супермаркети Шок.
От BIM, друга от глобените вериги, обърнаха внимание, че Комисията за защита на конкуренцията трябва да има "безпристрастна и регулаторна роля, независима от политическите инструктажи", а наложените глоби "ще хвърлят сянка върху международната репутация на тази комисия".

Наред със заканата да подеме битка срещу петте основни вериги турският президент разпореди също да бъдат изградени хиляда нови супермаркета, управлявани от земеделските кооперативи, които да съдействат за овладяването на скока на цените на основните стоки. Президентът обясни, че идеята е по този начин до турските потребители да достигнат евтини и качествени стоки и да се балансира пазарът.

На първия етап се планира броят на съществуващите супермаркети на кооперативите за земеделско кредитиране да бъде увеличен с още хиляда, поясни Ердоган пред репортери след посещение на такъв магазин в Истанбул. Понастоящем кооперативите за земеделско кредитиране в страната оперират около 500 магазина за хранителни стоки, нищожен дял от пазара в сравнение с главните вериги.

Депутатът от опозиционната "Добра партия" Юмит Дикабайър контрира президента, като заяви, че дори в супермаркетите на земеделските кооперативи цените са премерени "не според стоките, а според заплатата на президента". Той изтъкна необходимостта за спешно увеличаване на минималните заплати и пенсии в страната. Експеримент на депутата, който в продължение на 15 дни пазарувал от същия магазин, където президентът намери цените за умерени, показва, че сметката за пазар само на основни хранителни продукти и съвсем малко препарати за дома възлиза на 777 турски лири /близо 70 евро/.

Mеждувременно милиони турски работници и пенсионери очакват да научат какво ще бъде увеличението на минималната работна заплата в страната догодина. Според изчисления, представени от турската частна телевизия СиЕнЕн-Тюрк, може да се очаква минималната работна заплата да нарасне с 20-22 процента при прогнозна инфлация от 16,40 процента в края на настоящата година. Това означава, че нетната минимална работна заплата в Турция ще бъде в размер между 3390 турски лири /302 евро/ и 3447 турски лири /306 евро/. Поради относително ниското участие на жените в трудовата сила в страната, много семейства ще разчитат на тази сума, за да се изхранват всичките им членове за цял месец.
Турският президент Реджеп Тайип Ердоган пък от догодина се предвижда да взима месечно възнаграждение от 100 хиляди турски лири /8913 евро/, според предложение, внесено от него самия в бюджета за 2022 г., който предстои да бъде гласуван от парламента.
 

Коментирайте