Рентите ли са най-удачният вариант за плащане на отдалите земята си под аренда? (АУДИО)

„Крайно време е да се спре с рентите. Наемна цена на база процент от средната продажна цена на земята в района е най-удачно. Така земеделския стопанин ще знае, какво има да дава и никой няма да оспорва какви са добивите и пазарните цени.  Когато вземате на търг общинска земя плащате наем. Тогава какъв е проблема?“ Това мнение сподели в коментар на статия на МГ „Добруджа“ проф. д-р Иван Киряков – преподавател в катедра „Растениевъдство“ в Технически университет – Варна, голяма част от чийто дългогодишен стаж премина в Добруджански земеделски институт – Генерал Тошево. Ето как мотивира той идеята си, която се споделя от определени среди и според проф. Киряков в осъществима, ако се направят нужните законови промени.

Когато наближи месец септември, особено в години с екстремни засушавания и високи температури, при ниски добиви от някои земеделски култури и по-високи добиви от други, се вълнуват арендаторите и хората, отдали земята си под аренда. И аз като човек, който отдава земята си под аренда, се вълнувам, каза проф. Киряков. Той обясни и какъв е според него проблема в настоящата ситуация:  

„Вариантите за ползване на земята в България след 1990 г. са няколко. Едната е човек да има собствена земя и да се занимава със земеделие. Това крие много рискове и това е ясно на всеки земеделски производител, защото производството му е под открито небе. Друг вариант е да се вземе земя под наем, а третият е кооперирането. В земеделските кооперации, решението за това колко от печалбата ще бъде разпределена между член кооператорите и колко ще получат хората, които са вкарали земя в кооперацията, тоест какъв ще е размерът на рентите за съответната година, се взима от Управителния съвет и Общото събрание. Четвъртият вариант е арендоването на земя.

Няколко са вариантите за договори и съответно плащане (т.нар. рента) от арендатора към арендодателя. Може да се дава определен процент от печалбата или пък определен процент от продукцията (в парична стойност) и то от културата, която е отглеждана на земята на арендодателя. По-често срещан е първият вариант на плащане.“

Проф. Киряков уточни, че всъщност собственикът на земя (арендодателят) няма никаква информация за продукцията, произведена от арендатора,  на каква цена той я реализира, какви разходи са направени. Няма механизъм, по който всеки един собственик на земя да достигне до тази информация и тази неяснота води и до вълненията, които обхващат хората ежегодно, добави той.

Затова според проф. Киряков трябва да има твърда цена за година. Така и арендаторите ще са наясно какво имат да дават и ще си правят по-добре сметката, а от друга - арендодателят няма да има основания за притеснения от климатичните условия или некоректно отношение от арендодателя, добави той. Но уточни, че са необходими промени в законодателството, за да се направи подобна промяна в начина на плащане.

Аудио:

Коментирайте