Главният уредник в отдел „Нова и най-нова история“ на Регионалния исторически музей в Добрич Цветан Сашев представи новото си изследване, посветено на летеца Емил Българанов – пилотът и неговата съдба. В студиото на Радио „Добруджа“ той разказа за връзката на варненския пилот с Добрич и мястото му сред българските въздушни защитници през Втората световна война.
По думите на Сашев, Емил Българанов е свързан с Добрич чрез бойната си дружба с редица пилоти, родени в града или свързани с него – сред тях Димитър Попов, Димитър Списаревски, Йордан Славов, Георги Атанасов и Симеон Михайлов. С Димитър Попов са съученици във Варненската мъжка гимназия, а с Георги Атанасов служат в един орляк и загиват заедно на 3 юни 1944 година при полет от летище Враждебна към Варна.
Цветан Сашев подчерта, че след няколкогодишно проучване личността на Българанов вече излиза от сухата военна статистика и се превръща в пълнокръвен образ на един от младите пилоти, изградили новата българска авиация след 1935 година.
Материалите за изследването са събирани в продължение на няколко години от Военния архив във Велико Търново, Държавния архив във Варна, мемоарна литература и други източници. Според Цветан Сашев е важно животът на тези пилоти да бъде изследван подробно, защото те остават ярък пример за дълг, професионализъм и осъзнат патриотизъм.
Емил Българанов – пилотът и неговата съдба
Емил Пантелеев Българанов е роден на 30 октомври 1918 г. в гр.Варна в семейството на Пантелей и Пенка Българанови. Пантелей е от шуменския род Българанови, а Пенка е родом от Батенберг (днес село Благоево, Разградско). Пантелей се занимава с продажба и поправка на автомобили и мотори. В определи моменти от трудовия си път е собственик, а в други е съдружник в общи предприятия. Семейство Българанови живее във Варна. Емил учи в Първа мъжка гимназия „Фердинанд I“. Увлича се по спорта, член е на дружество „Юнак“. „Юнак“ е с множество секции в цялата страна, като всяка има собствено име. Варненската се нарича „Черноморски юнак“. В средата на 30-те години на XX век тя развива активна дейност, има и собствена гимнастическа зала. Емил Българанов не е просто редови член, а участва в управлението. Бъдещият пилот завършва средното си образование през месец юли 1937 г. с отличен успех (5.58) и примерно поведение (7).
На 15 септември 1938 г. е приет за юнкер летец във Въздушните на Негово Величество войски. На 3 юли 1939 г. заминава на специализация в Унгария, в гр.Каша (днес Кошице – Словакия). На обучение са изпратени 15 юнкери-летци. Занятията включват изпълняване на различни задачи – излитане, кацане, летене в четириъгълник, фигурно летене и др. За да достигнат до самостоятелен полет курсантите трябва да имат между 8 и 10 часа полет с инструктор. Освен практически се провеждат и теоретични обучения – метеорология, морз, теория на летенето и пр. В Унгария заедно със своите колеги Емил Българанов полага своя първи пилотски изпит. След приключване на летателния курс се завръща в България на 30 септември 1939 г. Между 6 май и 3 юни 1941 г. е на „Специални летни занятия на летище София“. На 16 юни 1941 г. е повишен в чин „Подпоручик“ и е назначен на служба във 2-ри армейски въздушен полк.
В края на 1943 г. Българанов е част от 2/6 орляк. Орлякът се формира като бойна единица през октомври. На 25 ноември започва преместването на полка от летище Карлово на летище Враждебна. Целта е авиационното подразделение да се включи в защитата на София от американските въздушни нападения, които стават все по-чести и все по-мащабни. Първото сражение в което се включват авиаторите след преместването на Враждебна е на 10 декември. Сред пилотите е и Емил. Той участва и в следващия сблъсък с врага, който е на 20 декември. В този ден загива Димитър Списаревски .
10 януари 1944 г. Врагът атакува София при две бомбардировки – дневна и нощна. При дневния удар атаката е с около 280 самолета (180 бомбардировача и 100 изтребителя). От наша страна излитат 39 самолета с български пилоти заедно с немска изтребителна група. 2/6 орляк е на бойна нога в 11.45 ч. и с 23 самолета пресреща противника в района София – Сливница. Пилотът Петър Петров разказва:
„Наредени в тилна колона по четворки, набирахме височина в западна посока. Бяхме на около 7000 метра, когато видяхме „Крепостите“. Както бяхме в насрещен курс, влязохме в челна атака, както на 20 декември. Никой от нас не трепна и не се оттегли от налитащата с огромна скорост срещу нас стоманена лавина… Всичко в това време се разиграваше за секунди: примерване в последния момент, откриване на огън и изтегляне. Разминаването с „Крепостите“ стана кой как може. Някои се врязваха в бойния им ред, други излизаха от атаката чрез полутоно (вид сложна фигура, изпълнявана със самолета във въздуха при фигурно летене – бел.ред.), трети встрани и нагоре.“
Емил Българанов е отново в строя. След директна атака сваля „Летяща крепост“. Общият брой на унищожените вражески самолети от орляка е 6, като всичките са бомбардировачи. Въпреки усилията на авиаторите след дневната и нощната бомбардировки на столицата са нанесени сериозни щети – повредени и разрушени са над 3000 сгради, загиват 750 граждани, а 710 са ранени.
На 31 март и 2 април Българанов участва в охраната на София. В тези дни бойното подразделение няма досег с врага. На 4 и 5 април авиатора лети с орляка, който влиза в отделни сблъсъци. 24 април, 5,6,7 и 8 май са дни в които Емил отново участва в изпълняване на задачи по патрулиране над столицата и търсене на противникови самолети над Северозападна България. В края на май води щабното крило.
На 3 юни 1944 г. Емил Българанов заедно със своя колега Георги Атанасов излита от летище „Враждебна“ към Варна с италиански трофеен самолет „Нарди“. Пилотите вземат самолета с цел да не попадне в ръцете на германците, които искат да го присвоят. Авиаторите носят със себе си и парична сума, предназначена за родителите на загиналия на 17 април 1944 г. край Перник пилот Димитър Попов. Прелитайки над Варна, самолетът „Нарди“ се разбива. Емил Българанов загива на място, погребан е в родния си град, в гробищния парк в квартал Аспарухово. На 20 август 1944 г. се ражда сина на авиатора – Емил Българанов младши.
Емил Българанов е от поколението авиатори, оформили профила на въздушните ни сили в периода 1935 – 1944 г. и понесли тежестта на Втората световна война. Чрез храбростта и саможертвата си те заемат своето достойно място в славната история на Българската армия. В онези жестоки времена тези млади момчета изпълняват достойно дълга си пред Родината и със своето поведение предизвикват възхищение дори у враговете ни. Днес ние можем само да се преклоним пред подвига им и да разказваме историята – тяхната история.
По думите на Сашев, Емил Българанов е свързан с Добрич чрез бойната си дружба с редица пилоти, родени в града или свързани с него – сред тях Димитър Попов, Димитър Списаревски, Йордан Славов, Георги Атанасов и Симеон Михайлов. С Димитър Попов са съученици във Варненската мъжка гимназия, а с Георги Атанасов служат в един орляк и загиват заедно на 3 юни 1944 година при полет от летище Враждебна към Варна.
Цветан Сашев подчерта, че след няколкогодишно проучване личността на Българанов вече излиза от сухата военна статистика и се превръща в пълнокръвен образ на един от младите пилоти, изградили новата българска авиация след 1935 година.
Материалите за изследването са събирани в продължение на няколко години от Военния архив във Велико Търново, Държавния архив във Варна, мемоарна литература и други източници. Според Цветан Сашев е важно животът на тези пилоти да бъде изследван подробно, защото те остават ярък пример за дълг, професионализъм и осъзнат патриотизъм.
Емил Българанов – пилотът и неговата съдба
На 15 септември 1938 г. е приет за юнкер летец във Въздушните на Негово Величество войски. На 3 юли 1939 г. заминава на специализация в Унгария, в гр.Каша (днес Кошице – Словакия). На обучение са изпратени 15 юнкери-летци. Занятията включват изпълняване на различни задачи – излитане, кацане, летене в четириъгълник, фигурно летене и др. За да достигнат до самостоятелен полет курсантите трябва да имат между 8 и 10 часа полет с инструктор. Освен практически се провеждат и теоретични обучения – метеорология, морз, теория на летенето и пр. В Унгария заедно със своите колеги Емил Българанов полага своя първи пилотски изпит. След приключване на летателния курс се завръща в България на 30 септември 1939 г. Между 6 май и 3 юни 1941 г. е на „Специални летни занятия на летище София“. На 16 юни 1941 г. е повишен в чин „Подпоручик“ и е назначен на служба във 2-ри армейски въздушен полк.
В края на 1943 г. Българанов е част от 2/6 орляк. Орлякът се формира като бойна единица през октомври. На 25 ноември започва преместването на полка от летище Карлово на летище Враждебна. Целта е авиационното подразделение да се включи в защитата на София от американските въздушни нападения, които стават все по-чести и все по-мащабни. Първото сражение в което се включват авиаторите след преместването на Враждебна е на 10 декември. Сред пилотите е и Емил. Той участва и в следващия сблъсък с врага, който е на 20 декември. В този ден загива Димитър Списаревски .
10 януари 1944 г. Врагът атакува София при две бомбардировки – дневна и нощна. При дневния удар атаката е с около 280 самолета (180 бомбардировача и 100 изтребителя). От наша страна излитат 39 самолета с български пилоти заедно с немска изтребителна група. 2/6 орляк е на бойна нога в 11.45 ч. и с 23 самолета пресреща противника в района София – Сливница. Пилотът Петър Петров разказва:
„Наредени в тилна колона по четворки, набирахме височина в западна посока. Бяхме на около 7000 метра, когато видяхме „Крепостите“. Както бяхме в насрещен курс, влязохме в челна атака, както на 20 декември. Никой от нас не трепна и не се оттегли от налитащата с огромна скорост срещу нас стоманена лавина… Всичко в това време се разиграваше за секунди: примерване в последния момент, откриване на огън и изтегляне. Разминаването с „Крепостите“ стана кой как може. Някои се врязваха в бойния им ред, други излизаха от атаката чрез полутоно (вид сложна фигура, изпълнявана със самолета във въздуха при фигурно летене – бел.ред.), трети встрани и нагоре.“
Емил Българанов е отново в строя. След директна атака сваля „Летяща крепост“. Общият брой на унищожените вражески самолети от орляка е 6, като всичките са бомбардировачи. Въпреки усилията на авиаторите след дневната и нощната бомбардировки на столицата са нанесени сериозни щети – повредени и разрушени са над 3000 сгради, загиват 750 граждани, а 710 са ранени.
На 31 март и 2 април Българанов участва в охраната на София. В тези дни бойното подразделение няма досег с врага. На 4 и 5 април авиатора лети с орляка, който влиза в отделни сблъсъци. 24 април, 5,6,7 и 8 май са дни в които Емил отново участва в изпълняване на задачи по патрулиране над столицата и търсене на противникови самолети над Северозападна България. В края на май води щабното крило.
На 3 юни 1944 г. Емил Българанов заедно със своя колега Георги Атанасов излита от летище „Враждебна“ към Варна с италиански трофеен самолет „Нарди“. Пилотите вземат самолета с цел да не попадне в ръцете на германците, които искат да го присвоят. Авиаторите носят със себе си и парична сума, предназначена за родителите на загиналия на 17 април 1944 г. край Перник пилот Димитър Попов. Прелитайки над Варна, самолетът „Нарди“ се разбива. Емил Българанов загива на място, погребан е в родния си град, в гробищния парк в квартал Аспарухово. На 20 август 1944 г. се ражда сина на авиатора – Емил Българанов младши.
Емил Българанов е от поколението авиатори, оформили профила на въздушните ни сили в периода 1935 – 1944 г. и понесли тежестта на Втората световна война. Чрез храбростта и саможертвата си те заемат своето достойно място в славната история на Българската армия. В онези жестоки времена тези млади момчета изпълняват достойно дълга си пред Родината и със своето поведение предизвикват възхищение дори у враговете ни. Днес ние можем само да се преклоним пред подвига им и да разказваме историята – тяхната история.
Коментирайте
.gif)
.jpg)
1 USD = BGN
1 GBP = BGN
1 CHF = BGN
