Цветан Сашев – уредник в отдел „Нова и най-нова история“ на РИМ – Добрич ни припомня за една личност стояла близо до Левски и забравена от времето и историята.В хронологичен ред най-ранното споменаване на Панчо Досев е свързано с 1862г., когато той тръгва от Варна към Белград с група съмишленици, за да се включи в т.нар. Първа легия на Г.С. Раковски. Пътуването започва на 20 април, на 23-ти пристигат в Галац.Там към групата се присъединяват желаещи да участват в легията. Сред тях личат имената на Стефан Караджа и Васил Друмев. В началото на месец май част от събралите се доброволци (сред тях и Панчо Досев) отпътуват от Галац, а на 10-ти пристигат в Белград, където се срещат с Раковски.
Участва във Втората легия. За това свидетелства популярната снимка от 1867 -1868 г. на която е и Васил Левски. След разпускането на легионерите Панчо Досев живее в Белград. В писмо на Левски до Панайот Хитов писано между февруари и средата на април 1868 г., Апостола на свободата споделя, че е болен и се лекува в къщата на Досев. Между 1870 и 1876 г. работи като учител в Сърбия в селата Ражица, Метовници и Михайловац.
След започването на Сръбско-турската война се включва като доброволец в четата на Панайот Хитов. В спомените си Хитов разказва, че при постъпването си Досев е бил учител в село Михайловац. В четата е деловодител. Впоследствие участва и в четата на Христо Македонски, която също е част от българското опълчение в гореспоменатата война. При Македонски е подвойвода. През месец септември участва в бойни действия край Зайчар, където е изпратен от П.Хитов. Ранен е в краката и е приет в английска полева болница в Белград. Там кракът му е ампутиран. Три дни по-късно на 22 септември 1876 г. Панчо Досев умира вследствие на усложнение след ампутацията. Погребан е в Белград с военни почести. На погребението се стича цялата българска общност както и много чужденци.
Панчо Досев е роден в Хаджиоглу Пазарджик (дн.Добрич). П.Хитов разказвайки за събития от 1876 г., споменава възрастта му: ” Беше женен, на възраст около 35 годишен….”.
Участва във Втората легия. За това свидетелства популярната снимка от 1867 -1868 г. на която е и Васил Левски. След разпускането на легионерите Панчо Досев живее в Белград. В писмо на Левски до Панайот Хитов писано между февруари и средата на април 1868 г., Апостола на свободата споделя, че е болен и се лекува в къщата на Досев. Между 1870 и 1876 г. работи като учител в Сърбия в селата Ражица, Метовници и Михайловац.
След започването на Сръбско-турската война се включва като доброволец в четата на Панайот Хитов. В спомените си Хитов разказва, че при постъпването си Досев е бил учител в село Михайловац. В четата е деловодител. Впоследствие участва и в четата на Христо Македонски, която също е част от българското опълчение в гореспоменатата война. При Македонски е подвойвода. През месец септември участва в бойни действия край Зайчар, където е изпратен от П.Хитов. Ранен е в краката и е приет в английска полева болница в Белград. Там кракът му е ампутиран. Три дни по-късно на 22 септември 1876 г. Панчо Досев умира вследствие на усложнение след ампутацията. Погребан е в Белград с военни почести. На погребението се стича цялата българска общност както и много чужденци.
Панчо Досев е роден в Хаджиоглу Пазарджик (дн.Добрич). П.Хитов разказвайки за събития от 1876 г., споменава възрастта му: ” Беше женен, на възраст около 35 годишен….”.