Росен-Андрей Охеда е пътешественик. Посетил е 169 суверенни държави на седем континента. Роден е в Хавана. Баща му е кубинец, а майка му - българка от Хасково. До 15-годишна възраст Росен-Андрей Охеда е живял както в Куба, така и в България. През 1993 година семейството му емигрира в Канада. Там Росен-Андрей Охеда учи туризъм, след което започва работа на луксозен американски круиз лайнер. През 2011 година слиза от кораба, за да инвестира спестените си пари в реализацията на своята мечта - да обиколи света. Страстта към пътешествията се поражда под влиянието на неговия дядо Андрей, който, според Росен-Андрей, е бил пътешественик „на книга” и човек, обичащ географията. Пътува с раница на гръб, в която носи не повече от 5-6 килограма багаж. Посетил е едни от най-красивите места по света, бил е и в най-опасните райони на планетата.
Росен посети за първи път в живота си и Добрич. Пътешественикът беше гост на СУ „Димитър Талев”. Преди срещата с учениците той отдели време и за Медийна група „Добруджа”.
- Росен, ти си обиколил 169 държави. Но ни сподели, че за първи път идваш в Добрич...
Така е и за мен е чест. За първи път идвам в този град и първите ми впечатления са, че е много красив.
- Как започна всичко? Кога реши да оставиш работата и да вложиш всичко в пътешествията по света?
Работих 12 години за една американска компания на луксозен круиз лайнер. Но разбрах, че с работа няма да стана вторият Рокфелер. Затова реших да осъществя най-голямата си мечта. Посетил съм 169 суверенни държави, остават ми още 26.
- Последното ти пътешествие беше къде и кога?
Започна през декември и продължи четири месеца – в Западна Африка. Летях до Кабо Верде и започнах от Сенегал, след което сухоземно преминах десет западноафрикански държави. Това е една от най-опасните зони на планетата, що се отнася до болести и бактерии. Всички сме чували за еболата – това е районът на тази болест. В момента даже вирусът е активен, просто медиите загубиха интерес след бума през 2015 година. Навсякъде има табели, които предупреждават да се пазиш и да си миеш ръцете, което за мен е малко странно, защото се придвижвахме с едни малки и претъпкани автобуси. И ако някой, заразен с ебола, кихне вътре – едва ли има значение дали той, или аз сме си измили ръцете преди това. Но трябваше да премина и този район, след като страстта ми е да обиколя всяка една държава по света. Слава, Богу, всичко се получи невероятно.
- Кои са тези 26 страни, които остава да посетиш?
Това са предимно страните, в които се водят войни или има вътрешни конфликти – Сирия, Йемен, Либия, Сомалия, ЧАД, Северна Корея. Има страни, които нямат подобни проблеми, но са трудно достъпни – по-силно религиозни или е необходима виза, като Саудитска Арабия, Иран, ДР Конго и др.
- Как избираш маршрутите?
В началото желанието ми беше да обиколя най-красивите плажове по света. Това правих през първите десет години.
- И най-красивите плажове са къде?
Френска Полинезия – атолите Тикехау и Рангироа от Островите Туамоту; Бора Бора, Муреа, Таити, Раиатеа и Хуахине от Дружествените острови.
Много красиви са островите Галапагос, островите от Карибския басейн, Малдивите, Сейшелите и др. Мога да кажа, че съм обиколил всички най-красиви места на планетата.
Пресичал съм пустини, изкачвал съм най-красивите планини. Обиколил съм Седемте чудеса на света, както и всички финалисти – 21 световни обекта, които са под протекцията на ЮНЕСКО.
Това ми беше първата цел и успях да посетя всичко това през първите десет години. След това започнах да планирам посещенията по райони. Например, отделям шест месеца и се насочвам към Южна Америка. Когато завършва, се насочвам към Централна Америка, Източна Африка и така.
Едно от най-невероятните пътешествия, които съм правил, беше през Океания. Ние познаваме Австралия и Нова Зеландия, но освен тях има още три групи държави – Меланезия, Микронезия и Полинезия. Това са изключително красиви малки островни държави по целия Тихи океан. Именно там може да разберете в действителност какво е да си изолиран от света.
- Може би, трябва да направим уточнението, че твоите пътувания не са скъпи туристически екскурзии, а истински пътешествия – с една раница, с малко багаж, но с много хъс и желание…
Абсолютно. Спя, където е най-евтино. Ям това, което ядат местните хора. Често оставам да спя при много местни племена. Придвижвам се като тях, по техните маршрути, с техния транспорт.
Раницата ми никога не превишава повече от 7 килограма, тъй като трябва да минава за ръчен багаж във всяка една авиолиния, с която пътувам. Но по принцип повече багаж не ми и трябва.
- Кои са първите неща, които слагаш в раницата, преди да се отправиш на път?
Паспорта, кредитната карта, имам един универсален антибиотик. С тези три неща бих тръгнал навсякъде. И, разбира се, вода. Задължително вода трябва да имам. Яке и панталон, които са устойчиви на дъжд и вятър, и няколко тениски, които във времето изхвърлям, тъй като прането им е по-голям проблем, отколкото да си купя някаква нова за 2-3 долара. Нося малка апаратура от моя лаптоп, както и фотоапарат. Но гледам да не е скъп, за да не стане причина да ме отвлекат или да ми сторят нещо лошо, за да ми я отнемат.
- Можеш ли да ни разкажеш за някои по-екстремни случки, които си имал по време на пътешествията - в положителен и отрицателен смисъл...
Всички са в положителен смисъл, след като съм жив и стоим тук, в парка на Добрич. И си говорим (смее се).
Случвало ми се, след като нещо е преминало, да се замисля каква глупост съм направил. Но на момента адреналинът е бил в повече.
Една такава случка е, когато бях в Гватемала. Бяхме в една блатиста зона, където имаше много змии, крокодили и всякакви животни в джунглата. В общежитието ни предупредиха, че след 16-17.00 часа не е препоръчително да излизаме, защото е опасно за живота. Но аз кипях от енергия, явно адреналинът е бил малко в повече и видях един крокодил в блатото с отворена уста. Приближих се и му затворих устата с бутилка вода. Първоначално крокодилът не реагира. Бях с двама американци и няколко поляци, които започнаха да ме окуражават. Като се замислих след това, явно са искали да ми гледат сеира. Но продължих да се правя на мъж и втори път му затворих устата. Но този път крокодилът веднага скочи и мина на сантиметри от мен. Това беше най-близката ситуация до моята смърт. В този момент идва една жена и на испански ми се развика: „Глупако, какво правиш? Махай се от там!”. Аз си викам: какво толкова, всичко мина благополучно. Тя после ми разказа, че в това блато са изядени двама такива „смелчаци” като мен – един германец и един холандец. Крокодилът ги хваща, издърпва ги във водата, след което с другите крокодили ги изяждат. А в това време останалите туристи снимат. Това е ситуацията, в която се почувствах доста глупаво и даже се разтреперих от страх, след като отмина. Но в оня момент съм бил изпълнен с адреналин.
- Не те ли е страх от отвличания? Пътуваш с канадски паспорт и минаваш през доста опасни и конфликтни региони...
Ще разкажа още един много интересен случай, в който също имах доста късмет. Пътувах през район между Колумбия и Панама – Дериан гап. Отсечка, през която се преминава от Южна към Северна Америка. Няма пътища, няма магистрала, само малки селца и хората се придвижват или през джунглата, или с малки лодчици.
Когато стигнах до едно гранично селце и си давам паспорта, граничарят ме попита какво правя на това място. Каза ми, че не е много умно да бъда в този район с канадски паспорт. Правата на полицията се простират едва в радиус на 200 метра от селцето. А оттам нататък са наркотрафиканти и паравоенни организации. В този район действа и ФАРК (колумбийска партизанска организация с марксистко-ленинистка идеология, която САЩ причислява към списъка с терористичните организации – бел. ред.). Изобщо – в района действат няколко различни групировки. Като една от основните им дейности е отвличането на чужденци с цел откуп. Граничарят дори ми показа снимки как предния ден е имало престрелка и един от граничарите е бил застрелян.
Но аз бях стигнал до границата с триста мъки и нямаше сила, която да ме върне обратно. Признавам, че малко се уплаших. Но реших, че просто са имали лош късмет. Бях решил да стигна до Панама и островите Сан Блас, където да се докосна до културата на индианците куна. Отидох до границата, където ми казаха, че има един малък самолет, който пътува всяка сряда, но в момента е развален. И ще трябва да мине една седмица, докато го поправят. Нямаше как да чакам толкова и реших да премина пешеходно – през джунглата. Обясниха ми, че трябва да изчакам някой индианец куна да дойде с лодката си, за да зареди провизии и след това с него да се върна до техните села.
Имах невероятен късмет, тъй като изживях незабравими моменти по тези напълно изолирани места в джунглата. Спах в тези индиански селца като местните – на глинения под. Прасенцето се разхожда под хамака, играчките на децата бяха малки папагалчета. Невероятно изживяване за мен.
Когато се върнах в България няколко месеца по-късно, гледах по Нешънъл джеографик предаването „Отвлечени зад граница”, че точно по това време на мястото, където ние пресичахме, 17 туристи са били отвлечени от ФАРК-а. Явно съм имал страхотен късмет.
- Къде си се чувствал най-добре?
На Бора Бора и в Нова Зеландия. Също така Сейшелите и Малдивите. Това са най-красивите места на света. А що се отнася до планини – аржентинската и чилийската Патагония. Фиордите на Нова Зеландия, Норвегия и Чили. А за сафари препоръчвам три държави в Африка – Танзания, Кения и Ботсвана.
- Може ли да се характеризират по някакъв начин хората по света? Къде си срещал най-добрите хора, най-топлите?
Навсякъде срещам добри хора. Няма място, за което да кажа, че хората не са благоприятно разположени. Но най-живите хора, тези, които обичат да се забавляват най-много, най по живота, са бразилците.
Други хора, които ми направиха голямо впечатление, макар че са съвсем различни от бразилците, са исландците. Там са много добри, много приятни хора. Държавата е малка, но е сред най-прогресивните. Това е държава, с която бих се гордял, ако бях исландец.
Не че не се гордея, че съм българо-кубинец, напротив. Но Исландия е държава, която дава пример на останалите.
Ако трябва да избирам и трета страна – това е Япония, с тяхната култура. Японците са най-вежливите хора на планетата.
- А къде са най-красивите жени?
За мен има два района, където жените са най-красиви. Единият е тук – Балканският полуостров и малко по на изток – Украйна, Беларус, Русия, Латвия, Литва и Естония. А другият е в Южна Америка – Северна Аржентина, Уругвай и Южна Бразилия. Там населението е много смесено, тъй като емиграцията в този район е предимно италианска, в Бразилия има германци. Със сливането с местните индианци са се получили много колоритни цветове на хората и невероятни характери. Много весели хора.
- А най-вкусната храна къде опита?
Много ми харесва средиземноморската кухня – гръцка, италианска, френска, испанска. Българската кухня също ми е сред фаворитите. От азиатските страни най-приятна ми е кухнята в Тайланд. Обичам китайска храна, но както я приготвят в Северна Америка. Не бива да пропускам и храната в Чили и Аржентина, тъй като климатът там наподобява нашия тук. Затова в този район произвеждат много хубави вина, там правят и най-хубавите стекове.
- А имало ли е страна, в която да е нямало какво да ядеш?
Бил съм в много бедни държави. Един от най-големите проблеми в тях е, че водата е замърсена. Затова винаги пия бутилирана вода. Когато имам чиста вода, мога да гладувам няколко дни, това за мен не е проблем. По този начин пречиствам тялото си. На всяко пътуване смъквам по 10-15 килограма.
С храната е по същия начин – има страни, където има много бактерии и болести. Предпочитам просто да премина през нея, дори да не ям нищо. Или, ако ям, гледам да са неща с черупка или обелка – варено яйце, банан. Така съм сигурен, че е нямало достъп до замърсени ръце.
- Най-странното нещо, което си вкусвал?
В Тайланд правят на улицата едни захаросани буболечки. Опитах ги, защото бяхме с приятели, една весела компания. Но това беше повече за показно. А в планините на Етиопия наистина ядох неща, които и до ден днешен не знам какво бяха. В едни колиби местните ме поканиха и ядох с тях някакви неща, които ми бяха просто кисели или сладки. Но си нямах абсолютно никаква представа какво ям.
- Най-големият късмет, който си имал?
Най-големият късмет беше в един автобус в Шри Ланка, когато до мен седна едно гадже от Австралия. Приличаше ми на Мис Беларус . Поиска да попътува с мен и си изкарахме един невероятен меден месец (смее се).
.gif)
Росен посети за първи път в живота си и Добрич. Пътешественикът беше гост на СУ „Димитър Талев”. Преди срещата с учениците той отдели време и за Медийна група „Добруджа”.
- Росен, ти си обиколил 169 държави. Но ни сподели, че за първи път идваш в Добрич...
Така е и за мен е чест. За първи път идвам в този град и първите ми впечатления са, че е много красив.
- Как започна всичко? Кога реши да оставиш работата и да вложиш всичко в пътешествията по света?
Работих 12 години за една американска компания на луксозен круиз лайнер. Но разбрах, че с работа няма да стана вторият Рокфелер. Затова реших да осъществя най-голямата си мечта. Посетил съм 169 суверенни държави, остават ми още 26.
- Последното ти пътешествие беше къде и кога?
Започна през декември и продължи четири месеца – в Западна Африка. Летях до Кабо Верде и започнах от Сенегал, след което сухоземно преминах десет западноафрикански държави. Това е една от най-опасните зони на планетата, що се отнася до болести и бактерии. Всички сме чували за еболата – това е районът на тази болест. В момента даже вирусът е активен, просто медиите загубиха интерес след бума през 2015 година. Навсякъде има табели, които предупреждават да се пазиш и да си миеш ръцете, което за мен е малко странно, защото се придвижвахме с едни малки и претъпкани автобуси. И ако някой, заразен с ебола, кихне вътре – едва ли има значение дали той, или аз сме си измили ръцете преди това. Но трябваше да премина и този район, след като страстта ми е да обиколя всяка една държава по света. Слава, Богу, всичко се получи невероятно.
- Кои са тези 26 страни, които остава да посетиш?
Това са предимно страните, в които се водят войни или има вътрешни конфликти – Сирия, Йемен, Либия, Сомалия, ЧАД, Северна Корея. Има страни, които нямат подобни проблеми, но са трудно достъпни – по-силно религиозни или е необходима виза, като Саудитска Арабия, Иран, ДР Конго и др.
- Как избираш маршрутите?
В началото желанието ми беше да обиколя най-красивите плажове по света. Това правих през първите десет години.
- И най-красивите плажове са къде?
Френска Полинезия – атолите Тикехау и Рангироа от Островите Туамоту; Бора Бора, Муреа, Таити, Раиатеа и Хуахине от Дружествените острови.
Много красиви са островите Галапагос, островите от Карибския басейн, Малдивите, Сейшелите и др. Мога да кажа, че съм обиколил всички най-красиви места на планетата.
Пресичал съм пустини, изкачвал съм най-красивите планини. Обиколил съм Седемте чудеса на света, както и всички финалисти – 21 световни обекта, които са под протекцията на ЮНЕСКО.
Това ми беше първата цел и успях да посетя всичко това през първите десет години. След това започнах да планирам посещенията по райони. Например, отделям шест месеца и се насочвам към Южна Америка. Когато завършва, се насочвам към Централна Америка, Източна Африка и така.
Едно от най-невероятните пътешествия, които съм правил, беше през Океания. Ние познаваме Австралия и Нова Зеландия, но освен тях има още три групи държави – Меланезия, Микронезия и Полинезия. Това са изключително красиви малки островни държави по целия Тихи океан. Именно там може да разберете в действителност какво е да си изолиран от света.
- Може би, трябва да направим уточнението, че твоите пътувания не са скъпи туристически екскурзии, а истински пътешествия – с една раница, с малко багаж, но с много хъс и желание…
Абсолютно. Спя, където е най-евтино. Ям това, което ядат местните хора. Често оставам да спя при много местни племена. Придвижвам се като тях, по техните маршрути, с техния транспорт.
Раницата ми никога не превишава повече от 7 килограма, тъй като трябва да минава за ръчен багаж във всяка една авиолиния, с която пътувам. Но по принцип повече багаж не ми и трябва.
- Кои са първите неща, които слагаш в раницата, преди да се отправиш на път?
Паспорта, кредитната карта, имам един универсален антибиотик. С тези три неща бих тръгнал навсякъде. И, разбира се, вода. Задължително вода трябва да имам. Яке и панталон, които са устойчиви на дъжд и вятър, и няколко тениски, които във времето изхвърлям, тъй като прането им е по-голям проблем, отколкото да си купя някаква нова за 2-3 долара. Нося малка апаратура от моя лаптоп, както и фотоапарат. Но гледам да не е скъп, за да не стане причина да ме отвлекат или да ми сторят нещо лошо, за да ми я отнемат.
- Можеш ли да ни разкажеш за някои по-екстремни случки, които си имал по време на пътешествията - в положителен и отрицателен смисъл...
Всички са в положителен смисъл, след като съм жив и стоим тук, в парка на Добрич. И си говорим (смее се).
Случвало ми се, след като нещо е преминало, да се замисля каква глупост съм направил. Но на момента адреналинът е бил в повече.
Една такава случка е, когато бях в Гватемала. Бяхме в една блатиста зона, където имаше много змии, крокодили и всякакви животни в джунглата. В общежитието ни предупредиха, че след 16-17.00 часа не е препоръчително да излизаме, защото е опасно за живота. Но аз кипях от енергия, явно адреналинът е бил малко в повече и видях един крокодил в блатото с отворена уста. Приближих се и му затворих устата с бутилка вода. Първоначално крокодилът не реагира. Бях с двама американци и няколко поляци, които започнаха да ме окуражават. Като се замислих след това, явно са искали да ми гледат сеира. Но продължих да се правя на мъж и втори път му затворих устата. Но този път крокодилът веднага скочи и мина на сантиметри от мен. Това беше най-близката ситуация до моята смърт. В този момент идва една жена и на испански ми се развика: „Глупако, какво правиш? Махай се от там!”. Аз си викам: какво толкова, всичко мина благополучно. Тя после ми разказа, че в това блато са изядени двама такива „смелчаци” като мен – един германец и един холандец. Крокодилът ги хваща, издърпва ги във водата, след което с другите крокодили ги изяждат. А в това време останалите туристи снимат. Това е ситуацията, в която се почувствах доста глупаво и даже се разтреперих от страх, след като отмина. Но в оня момент съм бил изпълнен с адреналин.
- Не те ли е страх от отвличания? Пътуваш с канадски паспорт и минаваш през доста опасни и конфликтни региони...
Ще разкажа още един много интересен случай, в който също имах доста късмет. Пътувах през район между Колумбия и Панама – Дериан гап. Отсечка, през която се преминава от Южна към Северна Америка. Няма пътища, няма магистрала, само малки селца и хората се придвижват или през джунглата, или с малки лодчици.
Когато стигнах до едно гранично селце и си давам паспорта, граничарят ме попита какво правя на това място. Каза ми, че не е много умно да бъда в този район с канадски паспорт. Правата на полицията се простират едва в радиус на 200 метра от селцето. А оттам нататък са наркотрафиканти и паравоенни организации. В този район действа и ФАРК (колумбийска партизанска организация с марксистко-ленинистка идеология, която САЩ причислява към списъка с терористичните организации – бел. ред.). Изобщо – в района действат няколко различни групировки. Като една от основните им дейности е отвличането на чужденци с цел откуп. Граничарят дори ми показа снимки как предния ден е имало престрелка и един от граничарите е бил застрелян.
Но аз бях стигнал до границата с триста мъки и нямаше сила, която да ме върне обратно. Признавам, че малко се уплаших. Но реших, че просто са имали лош късмет. Бях решил да стигна до Панама и островите Сан Блас, където да се докосна до културата на индианците куна. Отидох до границата, където ми казаха, че има един малък самолет, който пътува всяка сряда, но в момента е развален. И ще трябва да мине една седмица, докато го поправят. Нямаше как да чакам толкова и реших да премина пешеходно – през джунглата. Обясниха ми, че трябва да изчакам някой индианец куна да дойде с лодката си, за да зареди провизии и след това с него да се върна до техните села.
Имах невероятен късмет, тъй като изживях незабравими моменти по тези напълно изолирани места в джунглата. Спах в тези индиански селца като местните – на глинения под. Прасенцето се разхожда под хамака, играчките на децата бяха малки папагалчета. Невероятно изживяване за мен.
Когато се върнах в България няколко месеца по-късно, гледах по Нешънъл джеографик предаването „Отвлечени зад граница”, че точно по това време на мястото, където ние пресичахме, 17 туристи са били отвлечени от ФАРК-а. Явно съм имал страхотен късмет.
- Къде си се чувствал най-добре?
На Бора Бора и в Нова Зеландия. Също така Сейшелите и Малдивите. Това са най-красивите места на света. А що се отнася до планини – аржентинската и чилийската Патагония. Фиордите на Нова Зеландия, Норвегия и Чили. А за сафари препоръчвам три държави в Африка – Танзания, Кения и Ботсвана.
- Може ли да се характеризират по някакъв начин хората по света? Къде си срещал най-добрите хора, най-топлите?
Навсякъде срещам добри хора. Няма място, за което да кажа, че хората не са благоприятно разположени. Но най-живите хора, тези, които обичат да се забавляват най-много, най по живота, са бразилците.
Други хора, които ми направиха голямо впечатление, макар че са съвсем различни от бразилците, са исландците. Там са много добри, много приятни хора. Държавата е малка, но е сред най-прогресивните. Това е държава, с която бих се гордял, ако бях исландец.
Не че не се гордея, че съм българо-кубинец, напротив. Но Исландия е държава, която дава пример на останалите.
Ако трябва да избирам и трета страна – това е Япония, с тяхната култура. Японците са най-вежливите хора на планетата.
- А къде са най-красивите жени?
За мен има два района, където жените са най-красиви. Единият е тук – Балканският полуостров и малко по на изток – Украйна, Беларус, Русия, Латвия, Литва и Естония. А другият е в Южна Америка – Северна Аржентина, Уругвай и Южна Бразилия. Там населението е много смесено, тъй като емиграцията в този район е предимно италианска, в Бразилия има германци. Със сливането с местните индианци са се получили много колоритни цветове на хората и невероятни характери. Много весели хора.
- А най-вкусната храна къде опита?
Много ми харесва средиземноморската кухня – гръцка, италианска, френска, испанска. Българската кухня също ми е сред фаворитите. От азиатските страни най-приятна ми е кухнята в Тайланд. Обичам китайска храна, но както я приготвят в Северна Америка. Не бива да пропускам и храната в Чили и Аржентина, тъй като климатът там наподобява нашия тук. Затова в този район произвеждат много хубави вина, там правят и най-хубавите стекове.
- А имало ли е страна, в която да е нямало какво да ядеш?
Бил съм в много бедни държави. Един от най-големите проблеми в тях е, че водата е замърсена. Затова винаги пия бутилирана вода. Когато имам чиста вода, мога да гладувам няколко дни, това за мен не е проблем. По този начин пречиствам тялото си. На всяко пътуване смъквам по 10-15 килограма.
С храната е по същия начин – има страни, където има много бактерии и болести. Предпочитам просто да премина през нея, дори да не ям нищо. Или, ако ям, гледам да са неща с черупка или обелка – варено яйце, банан. Така съм сигурен, че е нямало достъп до замърсени ръце.
- Най-странното нещо, което си вкусвал?
В Тайланд правят на улицата едни захаросани буболечки. Опитах ги, защото бяхме с приятели, една весела компания. Но това беше повече за показно. А в планините на Етиопия наистина ядох неща, които и до ден днешен не знам какво бяха. В едни колиби местните ме поканиха и ядох с тях някакви неща, които ми бяха просто кисели или сладки. Но си нямах абсолютно никаква представа какво ям.
- Най-големият късмет, който си имал?
Най-големият късмет беше в един автобус в Шри Ланка, когато до мен седна едно гадже от Австралия. Приличаше ми на Мис Беларус . Поиска да попътува с мен и си изкарахме един невероятен меден месец (смее се).
Коментирайте
.gif)
1 USD = BGN
1 GBP = BGN
1 CHF = BGN
