Румен Радев атакува в КС законотворческата практика на депутатите

Президентът сезира Конституционния съд за тълкуване на разпоредби от Конституцията, свързани със законодателния процес, съобщиха от президентската институция.
Основният въпрос е: "Допустимо ли е да се изменя, допълва или отменя закон, приет от Народното събрание, преди да е обнародван или когато е върнат за ново обсъждане в срока по чл. 88, ал. 3 от Конституцията на Република България".
Целта на тълкувателната процедура е да се преодолее противоречивата практика по промени на закони преди тяхното обнародване или при връщане за повторно обсъждане в парламента.
Държавният глава иска тълкуване на чл. 84, т. 1, чл. 88, ал. 3 и чл. 101, ал. 1 от Основния закон, за да се създаде яснота и да се установи предвидимост на законотворческия процес.
В искането си президентът отбелязва, че сезирането се налага заради противоречивото прилагане от законодателя на посочените разпоредби. Има случаи, в които депутатите приемат повторно закон, върнат от президента за ново обсъждане, и изчакват обнародването му, за да го изменят.
"В други случаи парламентът изменя закона в рамките на процедурата, предвидена при обсъждане на върнат от държавния глава закон. Наред с това има и практика Народното събрание нито да изчаква обнародването на закона, нито да го променя в рамките на повторното му обсъждане при наложено вето, а да прави измененията преди да е изтекъл срокът по чл. 88, ал. 3 от Конституцията, и то с друг закон, чието приемане на второ гласуване е предстоящо. Наличието на различни действия, предприети в идентични случаи от едно и също Народно събрание, е категоричен аргумент, че разпоредбите, за които се иска тълкуване от КС, се прилагат по различен начин", мотивира се президентът за искането си до Конституционния съд.

Според държавния глава е недопустимо преди обнародване на едни закон неговите разпоредби да се изменят, допълват или отменят освен при наложено вето. В противен случай, се създават предпоставки за нарушаване на принципа за правовата държава, тъй като ще има неяснота относно текста на приетия закон и ще бъдат засегнати адресатите на правните норми, които няма да знаят какво поведение се изисква от тях.

От администрацията на президента дават следните примери:

С промяната на параграф 93 от Преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност /ЗИД ЗДДС/, приет на 19 ноември 2020 г. от 44-то Народно събрание, е променен Законът за потребителския кредит.

След като президентът налага вето върху промените в Закона за ДДС на 25 ноември 2020 г. депутатите с преходните и заключителни наредби на друг закон - Закона за държавния бюджет за 2021 г. приемат ден след наложеното вето - на 26 ноември промени в Закона за потребителския кредит, които са променени с измененията с § 93 от Преходните и заключителните разпоредби към ЗИД ЗДДС.

Така промените в Закона за потребителския кредит са направени преди същите да бъдат обнародвани в "Държавен вестник". На 3 декември 2020 г. в парламента са разгледани върнатите с вето промени в ЗДДС и законът е приет повторно.

"По този начин Законът за потребителския кредит е изменен на 19 ноември 2020 г., същите промени са изменени на 26 ноември 2020 г., а на 3 декември 2020 г. законът, с който са направени измененията от 19 ноември 2020 г, е повторно приет от Народното събрание. Резултатът е, че с приетия на 26.11.2020 г. закон Народното събрание изменя разпоредби, които не са обнародвани в "Държавен вестник", пишат от президентството.

С промените в преходните и заключителни разпоредби на Закона за ДДС и на Закона за държавния бюджет за 2021 г.ь които действат от 1 януари 2021 г., се изменя  закон, който все още няма юридическа сила и изменението не е направено по процедурите на Конституцията, обясняват от президентството.

Коментирайте