Световните цени на храните се покачиха през октомври за трети пореден месец, достигайки нов 10-годишен връх в резултат на поредно увеличение на цените на зърнените култури и растителните масла, съобщи в четвъртък агенцията по храните на ООН при представяне на редовния си ежемесечен доклад.
Ценовият индекс на Организацията по прехрана и земеделие (FAO) към ООН, който измерва месечните промени в цените на кошница от стоки, включваща зърнени култури, маслодайни растения, млечни продукти, месо и захар, нарасна през октомври с 3,9% спрямо септември до 133,2 пункта и вече е с цели 31,3% над неговото ниво година по-рано (октомври 2020 г.).
Това представлява най-високо ниво на ценовия индекс на храните от юли 2011 г. насам.
Индексът на цените на зърнените култури на FAO нарасна през октомври с 3,2% спрямо предходния месец, като световните цени на пшеницата се повишиха с 5% на фона на затягане на глобалните наличности поради намалените реколти при големите износители, включително Канада, Руската федерация и САЩ. Международните цени на всички други основни зърнени култури също се увеличават на месечна база.
Индексът на цените на растителното масло пък се повиши през октомври с 9,6%, достигайки рекордно в историята ниво. Увеличението се дължи на по-високите котировки на цените на палмово, соево, слънчогледово и рапично масло. Цените на палмовото масло се повишиха за четвърти пореден месец през октомври, подкрепени до голяма степен от продължаващите опасения относно намаленото производство в Малайзия поради продължаващия недостиг на работна мигрантска ръка.
Индексът на цените на млечните продукти на FAO се повиши с 2,6 пункта спрямо септември, повлиян от като цяло по-силното глобално търсене на внос на масло, обезмаслено мляко на прах и пълномаслено мляко на прах на фона на усилията на купувачите да осигурят доставки за складиране на запаси. За разлика от тях цените на сиренето останаха до голяма степен стабилни, тъй като доставките от основните страни производителки бяха достатъчни, за да задоволят търсенето на внос в световен мащаб.
Индексът на цените на месото на FAO се понижи през октомври с 0,7 процента спрямо септември, отбелязвайки спад за трети пореден месец. Международните котировки на свинско и говеждо месо спаднаха на фона на намалените покупки от Китай (на свинско месо) и рязък спад на котировките за доставки от Бразилия (на говеждо месо). За разлика от тях, цените на птиче и овче месо се повишиха, стимулирани от високото глобално търсене и ниските перспективи за разширяване на производството.
Индексът на цените на захарта пък се понижи през октомври с 1,8%, бележейки първи спад след шест последователни месечни увеличения. Спадът е резултат главно от ограниченото търсене на внос в световен мащаб и перспективите за големи доставки за износ от Индия и Тайланд, както и от отслабването на бразилския реал спрямо щатския долар.
Относно производството на зърнени култури, FAO посочва, че въпреки очакваното рекордно световно производство на зърнени култури през 2021 г., глобалните запаси от зърнени култури се очаква да се насочат към свиване през 2021/22 г.
Прогнозата за световното производство на зърнени култури през 2021 г. сега е фиксирана на 2 793 милиона тона, което е намаление с 6,7 милиона тона в сравнение с предишния доклад, до голяма степен поради съкращения на прогнозите за производството на пшеница в Иран, Турция и САЩ.
В същото време FAO очаква увеличаване с 1,7% на световното потребление на зърнени култури през 2021/2022 г. до 2 812 милиона тона.
Ценовият индекс на Организацията по прехрана и земеделие (FAO) към ООН, който измерва месечните промени в цените на кошница от стоки, включваща зърнени култури, маслодайни растения, млечни продукти, месо и захар, нарасна през октомври с 3,9% спрямо септември до 133,2 пункта и вече е с цели 31,3% над неговото ниво година по-рано (октомври 2020 г.).
Това представлява най-високо ниво на ценовия индекс на храните от юли 2011 г. насам.
Индексът на цените на зърнените култури на FAO нарасна през октомври с 3,2% спрямо предходния месец, като световните цени на пшеницата се повишиха с 5% на фона на затягане на глобалните наличности поради намалените реколти при големите износители, включително Канада, Руската федерация и САЩ. Международните цени на всички други основни зърнени култури също се увеличават на месечна база.
Индексът на цените на растителното масло пък се повиши през октомври с 9,6%, достигайки рекордно в историята ниво. Увеличението се дължи на по-високите котировки на цените на палмово, соево, слънчогледово и рапично масло. Цените на палмовото масло се повишиха за четвърти пореден месец през октомври, подкрепени до голяма степен от продължаващите опасения относно намаленото производство в Малайзия поради продължаващия недостиг на работна мигрантска ръка.
Индексът на цените на млечните продукти на FAO се повиши с 2,6 пункта спрямо септември, повлиян от като цяло по-силното глобално търсене на внос на масло, обезмаслено мляко на прах и пълномаслено мляко на прах на фона на усилията на купувачите да осигурят доставки за складиране на запаси. За разлика от тях цените на сиренето останаха до голяма степен стабилни, тъй като доставките от основните страни производителки бяха достатъчни, за да задоволят търсенето на внос в световен мащаб.
Индексът на цените на месото на FAO се понижи през октомври с 0,7 процента спрямо септември, отбелязвайки спад за трети пореден месец. Международните котировки на свинско и говеждо месо спаднаха на фона на намалените покупки от Китай (на свинско месо) и рязък спад на котировките за доставки от Бразилия (на говеждо месо). За разлика от тях, цените на птиче и овче месо се повишиха, стимулирани от високото глобално търсене и ниските перспективи за разширяване на производството.
Индексът на цените на захарта пък се понижи през октомври с 1,8%, бележейки първи спад след шест последователни месечни увеличения. Спадът е резултат главно от ограниченото търсене на внос в световен мащаб и перспективите за големи доставки за износ от Индия и Тайланд, както и от отслабването на бразилския реал спрямо щатския долар.
Относно производството на зърнени култури, FAO посочва, че въпреки очакваното рекордно световно производство на зърнени култури през 2021 г., глобалните запаси от зърнени култури се очаква да се насочат към свиване през 2021/22 г.
Прогнозата за световното производство на зърнени култури през 2021 г. сега е фиксирана на 2 793 милиона тона, което е намаление с 6,7 милиона тона в сравнение с предишния доклад, до голяма степен поради съкращения на прогнозите за производството на пшеница в Иран, Турция и САЩ.
В същото време FAO очаква увеличаване с 1,7% на световното потребление на зърнени култури през 2021/2022 г. до 2 812 милиона тона.
Снимка:static.bnr.bg
Източник:БНР