80 години от поставяне началото на селскостопанската наука в Добруджа и 70 години от основаването на Добруджански земеделски институт отбелязват през тази година аграрните специалисти. Началото на земеделската наука в нашия регион е поставено непосредствено след подписването на Крайовската спогодба през 1940 г. и връщането на Южна Добруджа към България. Тогава Министерството на земеделието и държавните имоти командирова специалисти-агрономи, които да помогнат за прибирането на реколтата и засяването на есенниците. Сред задачите им е било и да преценят възможностите за създаване на земеделски училища и научно-изпитвателни станции, разказа в интервю за Медийна група „Добруджа” директорът на Добруджански земеделски институт доц. д-р Илия Илиев.
В Добрич е командирован агронома Трифон Чутуков - ръководител на опитната станция по земеделие във варненското село Новградец. След пристигането си в региона той приема наследеното имущество и земи от румънско опитно поле, което се намира в района на днешната гара Север и в непосредствена близост до летището. На разположение на Чутуков са около 500 декара земеделска земя - овощни насаждения и зеленчукови градини, както и няколко постройки - железарска работилница, свинарник, птичарник и скромна жилищна сграда.
В първите години сградите не са били електрифицирани, не е имало и течаща вода, а само кладенец. През 1941 г. опитното поле е записано в бюджета на Република България, като земеделска опитна станция със семепроизводство с директор Христофор Добрев. Той остава единственият научен работник в станцията до 1943 г.
След 1944 г. станцията е преименувана на Държавен земеделски изпитвателен институт - град Добрич, а през 1947 г. вече е известна като Районен земеделски изследователски институт - град Толбухин. От 1945 до 1947 г., когато директор вече е Таньо Шарков, се сформират два отдела – „Подобряване на земеделските растения” и „Агротехника”. Растенията, с които се работи са пшеница, фий, грах, ечемик, лен, царевица, нахут, слънчоглед, овес и фасул. Отговорник за работата с пшеницата е Таньо Шарков, а за слънчогледа и фасула - Димитър Петров.
През 1948 година се разкрива трети отдел – „Растителна защита” с началник Александър Марвин. Работи се за установяване на най-подходящите за Добруджа наши и чужди сортове и местни популации. Започва производството на пшеница сорт номер 14. Интересът на населението към този сорт бързо нараства особено след 1946 г., когато значителна част от другите сортове измръзват. Залагат се и агротехнически опити с цел установяване на най-подходящата агротехника за района.
С нареждане на Министерство на земеделието и държавните имоти от 7 март 1944 година, на земеделската опитна станция е възложено да оборудва семеконтролна лаборатория за извършване на анализи на проби от сортови семена за тяхната годност, като посевен материал. Лабораторията е била от изключително важно значение. Давала е право и на частните земеделски производители да извършват семепроизводство.
С постановление на Министерски съвет № 236 от 8 март 1951 г. за развитие на селското стопанство, водоснабдяването и електрификацията на Добруджа, е създаден Добруджански селскостопански научноизследователски институт. Така се поставя началото на експерименталната работа и се формират секции „Земеделие”, „Растениевъдство”, „Агролесомелиорации”, „Животновъдство” и „Механизация на селското стопанство”. В началото тук работят едва 6 специалисти - Коста Гоцов, Никола Астаджов, Георги Петров, Димитър Петров, Йорданка Стоянова и Таньо Шарков. През следващите години към тях се присъединяват много амбициозни млади специалисти и за кратко време броя на научния състав нараства до 35 научни работници. Заедно с тях постъпват на работа и голям брой земеделски техници, полевъди, лаборанти.
Мирослав Балчев
.gif)
В Добрич е командирован агронома Трифон Чутуков - ръководител на опитната станция по земеделие във варненското село Новградец. След пристигането си в региона той приема наследеното имущество и земи от румънско опитно поле, което се намира в района на днешната гара Север и в непосредствена близост до летището. На разположение на Чутуков са около 500 декара земеделска земя - овощни насаждения и зеленчукови градини, както и няколко постройки - железарска работилница, свинарник, птичарник и скромна жилищна сграда.
В първите години сградите не са били електрифицирани, не е имало и течаща вода, а само кладенец. През 1941 г. опитното поле е записано в бюджета на Република България, като земеделска опитна станция със семепроизводство с директор Христофор Добрев. Той остава единственият научен работник в станцията до 1943 г.
След 1944 г. станцията е преименувана на Държавен земеделски изпитвателен институт - град Добрич, а през 1947 г. вече е известна като Районен земеделски изследователски институт - град Толбухин. От 1945 до 1947 г., когато директор вече е Таньо Шарков, се сформират два отдела – „Подобряване на земеделските растения” и „Агротехника”. Растенията, с които се работи са пшеница, фий, грах, ечемик, лен, царевица, нахут, слънчоглед, овес и фасул. Отговорник за работата с пшеницата е Таньо Шарков, а за слънчогледа и фасула - Димитър Петров.
През 1948 година се разкрива трети отдел – „Растителна защита” с началник Александър Марвин. Работи се за установяване на най-подходящите за Добруджа наши и чужди сортове и местни популации. Започва производството на пшеница сорт номер 14. Интересът на населението към този сорт бързо нараства особено след 1946 г., когато значителна част от другите сортове измръзват. Залагат се и агротехнически опити с цел установяване на най-подходящата агротехника за района.
С нареждане на Министерство на земеделието и държавните имоти от 7 март 1944 година, на земеделската опитна станция е възложено да оборудва семеконтролна лаборатория за извършване на анализи на проби от сортови семена за тяхната годност, като посевен материал. Лабораторията е била от изключително важно значение. Давала е право и на частните земеделски производители да извършват семепроизводство.
С постановление на Министерски съвет № 236 от 8 март 1951 г. за развитие на селското стопанство, водоснабдяването и електрификацията на Добруджа, е създаден Добруджански селскостопански научноизследователски институт. Така се поставя началото на експерименталната работа и се формират секции „Земеделие”, „Растениевъдство”, „Агролесомелиорации”, „Животновъдство” и „Механизация на селското стопанство”. В началото тук работят едва 6 специалисти - Коста Гоцов, Никола Астаджов, Георги Петров, Димитър Петров, Йорданка Стоянова и Таньо Шарков. През следващите години към тях се присъединяват много амбициозни млади специалисти и за кратко време броя на научния състав нараства до 35 научни работници. Заедно с тях постъпват на работа и голям брой земеделски техници, полевъди, лаборанти.
Мирослав Балчев
Коментирайте
.gif)
1 USD = 1.67423 BGN
1 GBP = 2.26369 BGN
1 CHF = 2.07868 BGN
