Щом Доган излиза от самоизолация, значи предстоят важни неща

Не зная дали да го коментирам по-сериозно (Слово на почетния председател на ДПС д-р Ахмед Доган по случай настъпването на Новата година - б.р.). Звучи нереално и най-вече контекста - банкет и в малките часове Босът държи реч. Пили, яли, пак пили и накрая се надига Доган и държи лекция, която трябва да предаде изключителността му чрез сложни и “високи” думи. Къмон.

Има интелект безспорно този човек и трябва да се уважава - знай опонента си. Но не може да надскочи собствените си рамки - действително няма място за еднополюсен свят и то от доста време, но не може да се издигне от линеарния си свят - там където дори е уверен, че Русия и Китай се възраждат и ще станат равностойни глобални центрове противовес на САЩ.


Това е и плод на идеологическа затвореност, и на неспособност да разбере логиката на мрежовия свят - особено неформалните мрежи в икономика и финанси. Там нещата са съвършено различни, друга е парадигмата, свързаността, зависимостите, рисковете, възможностите.

Казвам, защото се занимавам от много години с глобализация и виждам огромните трудности когато местни политици трябва да обхванат със съзнанието си глобални процеси.

Все още е на равнище аналогова геополитика.

Интелектуалните му търсения са ОК, проблемът е, че зад неговото слово стои огромен риск за страната, а именно от самоиндуцирания песимизъм за евроатлантическото пространство прозират нагласите за отказ и преориентация към някаква неясна геополитическа “увисналост” извън Запада и връщане към Евразия.

Спирам до тук, защото изводите са много, много тревожни. Не толкова за Доган и за ДПС, колкото за липсата на визия и разбиране за рискове и решенията пред нас.

Съмнявам се обаче, че в другите партии ще се проведе подобен разговор. Помислете си колко са другите партийни лидери способни на подобен анализ и колко са партиите които ще имат нужда от него. Не казвам, че е перфектен, само че е направен.

Но запомнете, щом Доган излиза от самоизолация, значи предстоят важни неща. Според мен излиза, за да участва в реинжинеринг на модела на прехода, защото за всички е ясно, че сега съществуващият се е провалил. И като съавтор и архитект не желае да види “детето” си в пепелта и се стреми да му вдъхне нов живот. Андрей Луканов го няма - той е тук и действа.

От страницата на автора, енергиен експерт, бивш посланик на България в Русия

Коментирайте