„Новината, че съм сред носителите на наградата „Неофит Рилски“ посрещнах преди всичко с огромна благодарност към колегите ми и ръководството на СУ „Петко Р. Славейков“, които ме подкрепиха и предложиха за този приз.“ Това каза за МГ „Добруджа“ Силвия Петрова Стойчева – гл. учител по история и цивилизации в СУ „Петко Р. Славейков“ в Добрич. Тя е сред изявените педагози, които получават това признание от Министерството на образованието и науката тази година.
Според нея, наградата е една огромна отговорност, защото отличава заетите в системата на образованието, които са постигнали високи резултати в работата си с учениците. „Също така е огромно признание за работата ми“, добави Силвия Стойчева.
Наградената учителка работи в СУ „Петко Р. Славейков“ от 16 години. Преди е преподавала и английски език, но през последните години усилията й са съсредоточени върху историята. Най-голяма радост й доставят постиженията на учениците, като например едно от децата в 7 клас, което се е класирало за националния кръг на олимпиадата по история. „Това ме прави изключително горда и щастлива“, заяви учителката.
От голямо значение за постигането на високи резултати е и колективът, защото в голяма степен става въпрос за екипна работа. Не мога да не отбележа и огромното удоволствие да се работи с децата, заяви Стойчева.
Според нея, историята като учебен предмет понякога се оказва труден за учениците, защото изисква много четене, но не може да се каже, че няма интерес към материята. По-скоро учениците не са привлечени от основните пунктове, заложени в учебното съдържание. Затова винаги се стреми да поднася допълнително любопитни факти. „Тогава има и интересни въпроси от децата. Ограничим ли само върху съдържанието на учебника, ще загубим интереса на ученика“, обобщи Силвия Стойчева. Според нея, отговорност на учителя е и по какъв начин ще бъдат интерпретирани историческите събития, особено за събития от недалечното ни минало. Като преподавател отчита, че върху възприятията на учениците се отразява и информацията, която получават в семействата си. „Истината е, че и в обществото ни все още няма единно мнение как да разказваме за тези събития, но историята е наука, която се развива и ще настъпи момент, в който фактите от това недалечно минало ще бъдат поднесени по най-добрия начин“, смята учителката.
Независимо, че дистанционното обучение се е случило при много добра организация от страна на СУ „П. Р. Славейков“ и по най-добрия начин, преподавателката смята, че то не може да замени живия контакт между учител и ученик. „Защото този контакт дава възможност на учителя да се съобрази с емоционалното състояние и потребностите на всеки един ученик в по-голяма степен. Тази жива връзка не само носи знания, но и възпитава децата. С поведението си, в общуването, ние им даваме пример, който дистанционно няма как да се получат“, обясни Стойчева.
Преподавателката по история има по-творчески контакт с учениците, тъй като води театрално студио към СУ „П. Р. Славейков“. Най-важното според нея е, че театралното студио дава поле за изява на учениците от гимназиален етап и е възможност за по-близък контакт и опознаване между преподавателя и учениците и между самите деца.
Репортаж на Галина Бозукова и Стефан Калев
Според нея, наградата е една огромна отговорност, защото отличава заетите в системата на образованието, които са постигнали високи резултати в работата си с учениците. „Също така е огромно признание за работата ми“, добави Силвия Стойчева.
Наградената учителка работи в СУ „Петко Р. Славейков“ от 16 години. Преди е преподавала и английски език, но през последните години усилията й са съсредоточени върху историята. Най-голяма радост й доставят постиженията на учениците, като например едно от децата в 7 клас, което се е класирало за националния кръг на олимпиадата по история. „Това ме прави изключително горда и щастлива“, заяви учителката.
От голямо значение за постигането на високи резултати е и колективът, защото в голяма степен става въпрос за екипна работа. Не мога да не отбележа и огромното удоволствие да се работи с децата, заяви Стойчева.
Според нея, историята като учебен предмет понякога се оказва труден за учениците, защото изисква много четене, но не може да се каже, че няма интерес към материята. По-скоро учениците не са привлечени от основните пунктове, заложени в учебното съдържание. Затова винаги се стреми да поднася допълнително любопитни факти. „Тогава има и интересни въпроси от децата. Ограничим ли само върху съдържанието на учебника, ще загубим интереса на ученика“, обобщи Силвия Стойчева. Според нея, отговорност на учителя е и по какъв начин ще бъдат интерпретирани историческите събития, особено за събития от недалечното ни минало. Като преподавател отчита, че върху възприятията на учениците се отразява и информацията, която получават в семействата си. „Истината е, че и в обществото ни все още няма единно мнение как да разказваме за тези събития, но историята е наука, която се развива и ще настъпи момент, в който фактите от това недалечно минало ще бъдат поднесени по най-добрия начин“, смята учителката.
Независимо, че дистанционното обучение се е случило при много добра организация от страна на СУ „П. Р. Славейков“ и по най-добрия начин, преподавателката смята, че то не може да замени живия контакт между учител и ученик. „Защото този контакт дава възможност на учителя да се съобрази с емоционалното състояние и потребностите на всеки един ученик в по-голяма степен. Тази жива връзка не само носи знания, но и възпитава децата. С поведението си, в общуването, ние им даваме пример, който дистанционно няма как да се получат“, обясни Стойчева.
Преподавателката по история има по-творчески контакт с учениците, тъй като води театрално студио към СУ „П. Р. Славейков“. Най-важното според нея е, че театралното студио дава поле за изява на учениците от гимназиален етап и е възможност за по-близък контакт и опознаване между преподавателя и учениците и между самите деца.
Репортаж на Галина Бозукова и Стефан Калев