Днес православните християни отбелязват празника Сирни заговезни, известен още като Прошки. Празникът не е на постоянна дата и се пада всяка година 7 седмици преди Великден, винаги в неделя.
Според православния канон денят се нарича Неделя Сиропустна.
Това е последният ден, в който вярващите слагат на трапезата си млечни храни, след което до Възкресение Христово не се консумира нищо, което е с животински произход.
Младите искат прошка от по-възрастните, децата от родителите.
Смисълът на поста е духовното пречистване, затова въздържанието е свързано не само с отказ от определени храни, но и с духовно смирение.
Прието е да се извършва и обичаят хамкане: на червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки член от семейството, главно децата, се опитва да хване халвата или яйцето с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година.
Много популярен е и обичаят хвърляне на стрели. Всеки ерген изстрелва с простичък, направен от самия него, лък запалена стрела в двора на момата, която си е харесал. Обикновено това продължава до късна доба на Заговезни. Семейството на момата стои будно, за да гаси пламъците, докато тя самата събира стрелите. Която мома събере най-много стрели от двора си, тя е най-лична и най-харесвана.
Според православния канон денят се нарича Неделя Сиропустна.
Това е последният ден, в който вярващите слагат на трапезата си млечни храни, след което до Възкресение Христово не се консумира нищо, което е с животински произход.
Младите искат прошка от по-възрастните, децата от родителите.
Смисълът на поста е духовното пречистване, затова въздържанието е свързано не само с отказ от определени храни, но и с духовно смирение.
Прието е да се извършва и обичаят хамкане: на червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки член от семейството, главно децата, се опитва да хване халвата или яйцето с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година.
Много популярен е и обичаят хвърляне на стрели. Всеки ерген изстрелва с простичък, направен от самия него, лък запалена стрела в двора на момата, която си е харесал. Обикновено това продължава до късна доба на Заговезни. Семейството на момата стои будно, за да гаси пламъците, докато тя самата събира стрелите. Която мома събере най-много стрели от двора си, тя е най-лична и най-харесвана.