Студент от Добрич е главен асистент в най-стария университет в Германия

Васил Манев от 3 години е асистент по математика в Хайделбергския университет. Да бъдат асистенти по време на следването си във висшите учебни заведения е широко разпространена практика сред студентите в Германия, но малцина, като младия добричлия, не са кандидатствали сами, а са били поканени от своя професор, и то за главен асистент. Васил Манев иска да е полезен със знанията и уменията си и на българските ученици, затова през последния месец създаде 5 видеа, които са качени в Youtube (ютюб) и са достъпни за всички желаещи. Тази поредица от онлайн уроци е насочена към десетокласниците и е в помощ за явяването им на национално външно оценяване по математика.
 
- Как се става асистент в един толкова престижен университет като Хайделбергския?
Отговорът на този въпрос е супер семпъл. Във всеки германски университет се става асистент много лесно. Тези места са отворени за всички студенти, които учат в съответния университет. Те се обявяват преди началото на всеки семестър. Студентите виждат за кои лекции има нужда от асистент и кандидатстват. При мен по-специалното е, че не съм кандидатствал, а професорът сам ме покани и ме назначи за негов главен асистент. Три години аз отговарях за провеждането на изпити и пленарни упражнения, както и за други организационни дейности. Не е трудно да се стане асистент в Германия, но аз съм от малкото, които са поканени директно от преподавател. Това се случи след първата ми година като студент по „Информатика“. През лятната ваканция преподавателят се свърза с мен и ми каза: „Г-н Манев, имате ли интерес да бъдете асистент? Забелязах, че се справяте добре, че сте много активен и присъствате редовно. Много ми е нужен човек като Вас, с Вашата отдаденост“. Така от третия ми семестър започнах работа като асистент.
- Откъде е тази любов към математиката? В кои училища в Добрич се зароди тя?
От 1-и до 4-и клас бяха в СУ „П. Р. Славейков“, в ПМГ „Иван Вазов“ до седми, след което 5 години в ЕГ „Гео Милев“. Като завършвах училище, нямах намерение да следвам „Информатика“ и да се занимавам с математика по някакъв начин в моя живот. Първоначално записах „Психология“ в Хайделберг, но през първата ми година като студент преоткрих любовта си към математиката. Тя беше замряла, но не по вина на учителите, а просто защото аз самият, по някаква причина, бях решил, че този предмет не е за мен. По време на следването ми по „Психология“, осъзнах, че математиката много повече ме влече. Така се насочих към специалност с по-математическа насоченост.
- А в гимназията кои бяха любимите Ви премети?
Всъщност всички. Когато ти е приятно да учиш и да абсорбираш нови знания, харесваш всички премети. Не съм имал нелюбим. Всички предмети и всички учители са ми били доста симпатични.
- По математика имали ли сте оценка, различна от шестица?
Да, да, да – в 9 клас имах една тройка (смее се). Но тази оценка не беше за някакви знания. Тогава въведоха задължителни проекти по всички предмети. Трябваше да съставим тетрадка с формули, но аз си казах, че това не ми трябва. Така получих тройка. Иначе по математика съм бил винаги добре подготвен.
- Какво бихте казали сега на тези ученици, които подхождат със страх към математиката и смятат, че това е най-трудният предмет?
Те са прави за себе си до една степен. Аз мисля, че математическият материал на всяко ниво и във всяка държава може да бъде представен много по-добре и по-интересно, за да спечели вниманието на учениците. Много пъти съм чувал от ученици да казват: „Ама това за какво ми е в истинския живот?“. Да, не всеки използва синус и косинус, но, мили ученици, например военните ги използват доста често.
- Какви са ползите от математиката за развитието на децата?
Математиката те подтиква към креативно мислене. Един математик може да стигне до много математически истини, теореми и аксиоми, използвайки най-основните операции или дадености в математиката. Това прави математиката толкова интересна и богата.
- А имате ли предпочитание между алгебрата и геометрията? Аз, например, също бях отличник по математика, но много по-интересни ми бяха геометричните задачи?
В училище и аз бях по-запален по геометрията. Математиката, с която се занимавам сега, всъщност е доста далеч от алгебрата и геометрията. Но когато преподавам алгебра, използвам много геометрия – вярвам в онагледяването на информацията и се стремя да използвам геометрично изглеждащи примери, за да обясня някои алгебрични истини.
- Предстои Ви дипломиране. Мислите ли след него да се насочите към научна кариера в Хайделбергския университет?
Това е една дилема пред мен. Още не съм стигнал до крайно решение, но може би в следващите няколко години ще съм в частния сектор. Но това не изключва бъдеща академична кариера, защото ми харесва да се занимавам с наука. В момента съм съавтор на две научни статии и работя по няколко научни проекта.
- Представете ни университета и град Хайделберг.
Университетът в Хайделберг е първият в Германия. Той е основан през 1386 г. – 10 години преди окончателното ни падане под Оманската империя. Първите предмети са били 4 - теология, философия, право и медицина – големите 4 на Римската империя. Хайделберг в един период е бил столица на Свещената Римска империя. И до днес университетът е сред най-престижните, нареждайки се сред най-добрите 50 в света. Приемът не е лесен, но определено си струва. Градът е невероятно красив. На площ колкото Добрич, Хайделберг има население около 160 000 жители.
- Защо решихте да помогнете на десетокласниците с Ваши безплатни онлайн уроци?
Немалко деца, които познавам, имаха притеснения за националното външно оценяване след 10 клас. Те не се чувстваха достатъчно подготвени. Като брат на ученичка в 10 клас си казах, че тези видеа са един прекрасен начин да й помогна от Германия. Реших да ги направя достъпни за всички. Качих 5 видеа, основно по тригонометрия. Мисля, че бяха доста полезни. Това беше идеята ми – да помогна на децата, които не могат да си позволят уроци.
- По Ваши наблюдения, българският учител, в частност учителят по математика, справи ли се с преподаването в условията на пандемия, справи ли се с онлайн обучението?
Това е много политически въпрос. Мисля, че българският учител е жертва на твърде много обстоятелства и не бих тръгнал да го обвинявам в каквото и да е. Проблемът е финансов и демографски, затова отговорите трябва да дадат политиците. Притеснително е, че много учители в България са в предпенсионна възраст, а още по-притеснително е, че младите хора по никакъв начин не се стимулират да влязат в образователната система и да бъдат учители. На въпроса, дали са се справили учителите по математика с онлайн обучението, моят отговор е, че този, който е пожелал да се адаптира към ситуацията, е успял.

Коментирайте