В продължение на цяла година санкциите, наложени срещу Москва, бяха едно от основните теми за обсъждане в ЕС, когато ставаше дума за външнополитически задачи. Все повече страни, политици, регионални парламенти поставяха въпроса за необходимостта, ако не от премахване на санкциите, то поне на намаляване на ограничителните мерки. При това аргументите бяха убедителни. Първият и главен от тях: тези, които казват, че санкциите ще бъдат премахнати след пълното изпълнение на Минските споразумения за урегулиране в Донбас, съзнателно или не насочват ситуацията в задънена улица. Защото пълното изпълнение на тези споразумения е невъзможно без желание и от двете страни – и от Москва, и от Киев. А украинските политици не крият, че едва ли не основната им задача в сферата на външната политика е да постигнат запазване (а още по-добре и затягане) на санкциите срещу Русия. Така че какъв е за тях смисълът за насърчаване на споразуменията от Минск, които много хора в Киев и без това смятат за неизгодни и наложени със сила? Да се помага на врага да се избави от санкции, да си спасява икономиката? Естествено, не. И се получава, че Киев взе в употреба единствената възможна в тази ситуация тактика – тих саботаж. Неотхвърляйки Минск открито, но максимално затруднявайки неговото осъществяване.
Снимка:www.photo-moskva.ru
Източник:actualno.com
Коментирайте
