Окръжен съд – Добрич, обяви за решаване гражданското дело, образувано по искова молба на Мюсюлманското изповедание, гр. София срещу община град за част от територията и сграда на Основно училище „Христо Смирненски" в гр. Добрич. Претендира да бъде признато за установено по отношение на общината, че Мюсюлманското изповедание, гр. София, е собственик на училищна сграда със застроена площ от 630 кв. м, както и на 1975 идеални части от терена, в който е построена – с площ 4 782 кв.м. Иска се също да бъде обезсилен Акт за публична общинска собственост на процесния имот. Исковете са оценени на 348 418,20 лв.
Ищецът твърди, че преди Освобождението на България територията е представлявала мюсюлманско гробище, а по време на румънската окупация – през 1923 г., на въпросното място било построено училище срещу предоставен друг гробищен терен. До 1960 г. в сградата се е помещавало частно училище на турското етническо малцинство. В него до 1952 г. е било осъществявано религиозно обучение, а след това до 1960 г. обучението е било светско. При преминаването към изцяло светско и държавно образование в страната, през 1960 г. вероизповеданието е било отстранено от имота от държавни и общински органи в сферата на просветата. Те иззели активите му и ги предоставили на Основно училище „Христо Смирненски".
Мюсюлманското изповедание претендира да е собственик на терена по Закона за давност от 1879 г. като твърди, че от 1878 г. до отнемането му от държавата, теренът и сградата са били ползвани от някогашната Добричка мюсюлманска вероизповедна община. Тя за своя сметка била издържала училището.
Мюсюлманското изповедание настоява да получи терена също по Закона за вероизповеданията от 2002 г., като твърди, че община Добрич не е придобила собствеността му с валиден акт за общинска собственост.
Специфично по делото е, че Мюсюлманското изповедание обосновава правото си собственост като се позовава на действието на закони на Царство България и българската държава. То иска също да бъде съобразен международен договор, който разглежда и вакъфските имот – „Съглашение, подписано в Цариград между Турското правителство, от една страна и Българското – от друга, на 6/19 април 1909 г. в изпълнение на руско-турския протокол, подписан ad refendum в С. Петербург на 03.04.1909 г. Утвърдено на 13 януари 1910 г. Публикувано в „Държавен вестник", бл. 13 от 1910 г."
Ответникът по делото - община гр. Добрич, намира иска за неоснователен. Българската община излага доводи, че от 1913 до 1941 г., поради окупацията на Южна Добруджа, на тази територия са прилагани румънските закони, което изключва действието на посоченото от Мюсюлманското изповедание българско законодателство.
Процесуалният й представител заяви, че Мюсюлманското изповедание не е представило доказателства, да е наследник на Добричка мюсюлманска вероизповедална община, нито че е владяло имота към 1878 г., или че го е придобило по Закона за давността от 1879 г. Не са представени също доказателства, че в Добрич е съществувала Мюсюлманска вероизповедална община по време на румънската окупация, нито тя да е била регистрирана по законите на Княжество България или да е получила от румънската администрация разрешение за строеж на въпросната сграда.
Община Добрич привежда доказателства, че през 1940 г. имотът е бил отнет от фашистката администрация и се ползвал за лечение и настаняване на войници. Твърди се, че претендираната чрез иска сграда е строена в периода 1960 – 1977 г. със средства на Градски окръжен народен съвет – Добрич. До 1989 г. училището е било държавна собственост. През 1991 г. сградата е станала общинска собственост. Представителят на общината посочва още, че сградата има статут на публична общинска собственост и като такава не подлежи на реституция.
По делото са разпитани четири свидетели и е приета техническа експертиза за вида на строителството и регулацията на сградата.
Окръжен съд – Добрич, ще обяви решението си на 07.11.2013 г.
Ищецът твърди, че преди Освобождението на България територията е представлявала мюсюлманско гробище, а по време на румънската окупация – през 1923 г., на въпросното място било построено училище срещу предоставен друг гробищен терен. До 1960 г. в сградата се е помещавало частно училище на турското етническо малцинство. В него до 1952 г. е било осъществявано религиозно обучение, а след това до 1960 г. обучението е било светско. При преминаването към изцяло светско и държавно образование в страната, през 1960 г. вероизповеданието е било отстранено от имота от държавни и общински органи в сферата на просветата. Те иззели активите му и ги предоставили на Основно училище „Христо Смирненски".
Мюсюлманското изповедание претендира да е собственик на терена по Закона за давност от 1879 г. като твърди, че от 1878 г. до отнемането му от държавата, теренът и сградата са били ползвани от някогашната Добричка мюсюлманска вероизповедна община. Тя за своя сметка била издържала училището.
Мюсюлманското изповедание настоява да получи терена също по Закона за вероизповеданията от 2002 г., като твърди, че община Добрич не е придобила собствеността му с валиден акт за общинска собственост.
Специфично по делото е, че Мюсюлманското изповедание обосновава правото си собственост като се позовава на действието на закони на Царство България и българската държава. То иска също да бъде съобразен международен договор, който разглежда и вакъфските имот – „Съглашение, подписано в Цариград между Турското правителство, от една страна и Българското – от друга, на 6/19 април 1909 г. в изпълнение на руско-турския протокол, подписан ad refendum в С. Петербург на 03.04.1909 г. Утвърдено на 13 януари 1910 г. Публикувано в „Държавен вестник", бл. 13 от 1910 г."
Ответникът по делото - община гр. Добрич, намира иска за неоснователен. Българската община излага доводи, че от 1913 до 1941 г., поради окупацията на Южна Добруджа, на тази територия са прилагани румънските закони, което изключва действието на посоченото от Мюсюлманското изповедание българско законодателство.
Процесуалният й представител заяви, че Мюсюлманското изповедание не е представило доказателства, да е наследник на Добричка мюсюлманска вероизповедална община, нито че е владяло имота към 1878 г., или че го е придобило по Закона за давността от 1879 г. Не са представени също доказателства, че в Добрич е съществувала Мюсюлманска вероизповедална община по време на румънската окупация, нито тя да е била регистрирана по законите на Княжество България или да е получила от румънската администрация разрешение за строеж на въпросната сграда.
Община Добрич привежда доказателства, че през 1940 г. имотът е бил отнет от фашистката администрация и се ползвал за лечение и настаняване на войници. Твърди се, че претендираната чрез иска сграда е строена в периода 1960 – 1977 г. със средства на Градски окръжен народен съвет – Добрич. До 1989 г. училището е било държавна собственост. През 1991 г. сградата е станала общинска собственост. Представителят на общината посочва още, че сградата има статут на публична общинска собственост и като такава не подлежи на реституция.
По делото са разпитани четири свидетели и е приета техническа експертиза за вида на строителството и регулацията на сградата.
Окръжен съд – Добрич, ще обяви решението си на 07.11.2013 г.
Коментирайте
1 USD = 1.86358 BGN
1 GBP = 2.34329 BGN
1 CHF = 2.09763 BGN
